Защо трябва да подкрепяме черните в новата революция, но рушенето на паметници е измама, по която ги плъзгат, за да ги намразят хората
Да, в англосаксонския свят расизъм съществува. Ако някой не е вярвал, масовите протести на чернокожи по цял свят го доказват. За първи път осъзнах, че това е проблем от настоящето, а не само от Чичо-Томовата колиба, през 2006 година. Тогава се запознах с един български лекар, много преуспял, от старата емиграция в САЩ. Той ми каза: чернокожи лекари има само във филмите. В реалния живот няма и медицински сестри - най-високата позиция, до която може да достигне черен човек - и то много рядко, е рецепционист в болница. Разговорът почна по повод на филма “Д-р Хаус”, където единият главен герой, изигран от Омар Епс, бе много добър чернокож лекар. Въпросният българин ми каза - не че черните са толкова тъпи и не могат да завършат медицина, просто системата не ги допуска. Няма писани правила - на думи всички са равни, но тези неща просто не се случват.
Наскоро се бях сетил за тая история след прочутия мач с Англия, на който българските запалянковци бяха изкарани зловещи расисти от британската преса и обществено мнение. Ние, българите, не можем да сме расисти, защото в този конфликт бели-черни ние сме позиционирани при черните. Истинският расист е wasp и той дълбоко, иманентно презира всички, които не са снежнобели англосаксонски протестанти и ги лишава от блага, защото смята, че това му се следва само заради това, че се е родил White Anglo-Saxon Protestant (wasp).
Това, което искам да кажа, е, че отвратителното лицемерие на политически коректния говор е само алиби на това, че лекари негри няма. Както впрочем и днешният патос да се рушат паметници на исторически личности е хързулване, което истинските расисти пробутват. Да, в Принстън политическото училище няма да се казва вече Удро Уилсън (въпреки че този човек е направил най-много за угнетените народи изобщо и за един по-добър световен ред), но ще продължи да няма черни лекари в САЩ. С преименуването в Принстън расизмът няма да намалее. Затова протестите са справедливи и няма да утихнат, въпреки че расови различия същестуват и това е чудесно. Белите не могат да играят баскетбол, черните - да плуват, а никой не играе пинг-понг като жълтите. Но от това Христофор Колумб няма да стане по-малко велик. Политкоректното говорене и действие са лицемерие, което крие истинския расизъм, който трябва да бъде изкоренен.