Бъдете готови за революцията
Бутането на статуи в САЩ опря и до Спасителя.
“Аз смятам, че статуите на белия европеец, който според тях е Исус, трябва също да бъдат съборени – обяви един от вождовете на цветната революция Шон Кинг. – Те са някаква форма на бялото превъзходство. И винаги са били. Според Библията, когато семейството на Исус решава да се скрие и да се слее с мнозинството, къде отива? Египет! Не в Дания! Съборете ги!”
Шон Кинг е един от най-знаменитите глашатаи на движението “Животът на черните има значение”. Той е пастор, публицист, телевизионер и изтъкнат негърски активист. И всичко му е в ред, с изключение на
един тънък
проблем - май
не е негър!
На снимките изглежда по-скоро италианец. И родителите му са бели, но ето как го обяснява:
“Отказвам да говоря в подробности за миналото на моята майка и нейните сексуални партньори и аз съм дълбоко засрамен, дори да го споменавам, но на мен ми е обяснявано, че белият мъж на моя акт за раждане не е моят биологически баща и че моят биологически баща е светлокож черен мъж.”
“Светлокож черен мъж”? В България това звучи като дървено желязо. Но ние сме глуха провинция, в метрополията нищо не пречи желязото да е дървено, защото там всички нюанси на фон дьо тена са важни.
Ако Шон Кинг говори истината, то биологичният му баща вероятно е квартерон, т.е. четвърт негър, подобно на Александър Дюма и Пушкин. Следователно, негърското в него е една осмина. В Европа никой не би го забелязал, но в САЩ това е социален капитал. Благодарение на предполагаемата негърска осминка Шон успява да изгради кариера – следване в негърски университет, субсидии, грантове, пасторство и така нататък.
Тъй като сме изостанали, тук не сме се замисляли кой е светъл и кой е мургав. Нямаме самосъзнание за своята белота. Но скоро ще се наложи да коленичим за прошка, както вече коленичат на запад от нас.
Хубавото е, че идентичностите напоследък са флуидни, т.е. всеки е свободен да избира по-изгодната за него раса. Защо да не станем негри? Тъй де, щом можеш да си сменяш пола, защо не и расата?
В САЩ пътят от
черен към бял
бе прокаран от
великия Майкъл
Джексън
Други пък се промениха от бели към черни. Например през 2015 г. в САЩ гръмна скандалът с някоя си Рейчъл Долежал - активистка на Националната асоциация за напредъка на цветните хора (NAACP). Тя направи кариера като негърка – стипендии, преподавателски места, водач на угнетените, още малко и да се кандидатира за президент. Уви, мама и тата сложиха край на приказката. Като чули, че щерката им е негърка, съседите започнали да се подиграват с таткото а той се оплакал в медиите. Аз, казал той, съм чех, жена ми е немкиня с шведска кръв, а щерката като дете бе руса със сини очи. Откъде накъде ще се прави на негърка?
И Долежал пострада. Университетът я уволни, NAACP я изрита на улицата и горката активистка се принуди да си смени името на… Нкечи - Амаре Диало. “Нкечи” съкратена форма на нигерийско име, което означава “Каквото Бог дал”.
Днес едва ли
Божидарка щеше
да пострада
толкова,
тъй като идентичността е “флуидна”, всеки може да я сменя както си ще. Благодарение на това много мъже вече се състезават в дамските спортове и обират наградите. Но най-доволни са мастурбантите, които могат да посещават дамските тоалетни, без да си премахват хирургически джойстика.
И който не приема това човешко право, горко му! Неотдавна
пострада и
писателката
Джоан Роулинг,
която даде на децата “Хари Потър”. Като майстор на словото, тя се възмути от следното заглавие: “Създаване на по-равнопоставен пост-COVID-19 свят за хората, които менструират” (!!!). Потресена, Роулинг пусна в туитъра ироничен коментар: “Сигурна съм, че имаше някаква дума за тези хора. Някой да ми помогне. Womben? Wimpind?Woomud?”.(Това са съчетания на думата за жена (woman) с мъжкото име Бен, слабак (wimp) и кал (mud)).
Активистите се нахвърлиха върху Роулинг като харпии. Първи я захапаха актьорите, които изиграха Хари Потър, Хърмаяни Грейнджър, и Рон Уизли, и още десетина, които ѝ дължат всичко.
Няма значение, че Роулинг досега е дарила близо 200 милиона долара за най-различни джендърни и други подобни каузи. Грешката ѝ е, че не е скъсала докрай със старата нормалност. За да се защити, тя изброи добрите си дела в полза на трансджендърите, но накрая пак изпуска топката: “Така че аз искам трансжените да бъдат в безопасност. В същото време аз не искам естествените момичета и жени да бъдат по-малко сигурни. Ако отворите вратите на тоалетните и съблекалните за всеки мъж, който смята себе си за жена, а както казах, днес той може да получи джендърен сертификат, без да има нужда от каквато и да било хирургия и или хормони – тогава отваряте вратите за всички мъже, които искат да нахълтат.”
Заради този отказ да пуска мъже в женските тоалетни Роулинг вече е враг №1. Колективът в издателството “Хачет” стачкува, не ще да издава новата ѝ книга. Дори редакторката на “Пропускливият казан” (The Leaking Cauldron) – най-големият фен клуб на Хари Потър – не закъсня да я анатемоса: “Спрете да ѝ давате пари. Не купувайте новите ѝ книги, не купувайте брандираните стоки, не й гледайте пиесите, не вземайте филмите ѝ под наем и не ги купувайте, не ги гледайте в кината, не посещавайте тематичния парк. Не даваме нито един долар на трансфоби!”.
Ето каква революция иде и насам. Но българинът ще се справи, тъй като той вече е спец по пребоядисването. Сигурен съм, че ще се справим и с кампанията срещу белите мъже, която се задава с пълна сила.
Онзи ден например някоя си Приямавада Гопал, временна преподавателка в университета в Кеймбридж, пусна в туитъра следния лозунг:
“Ще го кажа отново. Животът на белите няма значение. Да се премахне белотата!”
Вместо да я уволни, университетът в Кеймбридж я назначи на постоянна професорска длъжност.
Явно още е
гузен, че е дал
дипломи на
Нютон и Дарвин
И така – в САЩ върви мощна цветна революция, която ще дойде и у нас, особено ако Тръмп загуби изборите. Но каква е нейната революционна същност? Лява или дясна?
Десните медии в САЩ например сравниха окупираната зона в Сиатъл с Парижката комуна от 1871 г. По улиците на зоната бродели все пияни марксисти и тук-там някой друсан анархист.
Но има една малка разлика. Докато Парижката комуна е била бунт на работниците срещу властта и богатите, то в САЩ е обратното – най-богатите са на страната на революцията. Както и медиите, и поне 50 на сто от властите, а останалите власти са се притаили. От милиардерите към революционерите текат сериозни пари.
Не, това не е Париж през 1871 г. Това е поредният капан за левите движения и партии. Този капан за левицата скоро ще пристигне и у нас, особено ако Тръмп загуби изборите. А заедно с капана ще дойде и някой и друг грант.
Но като прост журналист, аз съм длъжен да напомня първото правило в професията - проследете парите! Вижте откъде идват и къде отиват! И тогава иде ред на второто правило - щом видите къде ще потече, веднага се наредете на чучура! Станете негър!
