Публиката се превръща в специален фокус - нейната сигурност и безопасност вече са основен компонент от приятното преживяване, казва председателят на Съвета на директорите на НДК
Това, което постигнахме за 3 години, COVID-19 ни отне за 3 месеца
В навечерието на 40-годишнината на НДК се налага да преведем
двореца през едно от най-сложните предизвикателства от 1981 г. досега
Нестандартните фестивални локации развиват потенциала на София за културен и конгресен туризъм
Озонова рамка пази посетителите и артистите в откритата Платформа А6
Обстоятелствата са много драматични и ще се наложи да пристъпим към намаляване на щатния състав с около 30%
- Пролетният Панаир на книгата стана летен заради пандемията и в момента е на открито пред НДК. Какво се случва с останалите планирани събития в двореца, г-н Велков?
- Панаирът на книгата се провежда за втори път в парка пред НДК - по време на един от най-натоварените периоди на председателството през 2018-а не успяхме да осигурим пространство в НДК.
Този път обстоятелствата са съвсем различни и еднакво неприятни за всички ни. Към момента външните пространства са единствените по-безопасни за мащабни събития. Животът и здравето на посетителите трябва да са на първо място. От друга страна, разработването на нови и нестандартни експо или фестивални локации е много смислено начинание, което развива потенциала на София като дестинация за културен и конгресен туризъм.
Вследствие на епидемичната ситуация и ограничителните мерки от месец март досега
НДК се лиши от
около 300 събития
Още в деня, в който затворихме - 8 март, започнахме активна комуникация с нашите партньори за пренасочване на събитията за потенциални дати в края на годината или през следващата. Опитахме се да спасим част от календара, което беше надпревара с времето и обстоятелствата. Донякъде успяхме, но има и събития, които бяха напълно отменени. Всичко това ни поставя в абсолютна невъзможност да реализираме планираните приходи за тази година.
- Читателите явно се чувстват по-сигурни на открито, след като стигнаха до щандовете на Панаира на книгата, а не пазаруват само онлайн. Заради това ли създадохте Платформа А6, която да “подслони” културата под открито небе?
- Въпреки удобствата и ползите, които създава онлайн пазаруването, нищо не би могло да замени общуването на живо. Това е силно двустранно преживяване. Целият събитиен бизнес и фестивалната култура са базирани върху философията на личното общуване. Но ето, че вече живеем в друг свят, който наложи дистанцията, и това изисква изцяло нови, алтернативни и гъвкави решения при измислянето и реализирането на събитията.
Създадохме Платформа А6, защото трябваше да намерим кризисен отговор на въпроса как да продължим дейността си в новата среда. От друга страна, това е изключителна възможност да развиваме алтернативни пространства в рамките на НДК, които генерират нова публика и интересно съдържание. Платформата е разположена в парка зад НДК, пред нашия вход А6, представлява 1200 кв. м покрита площ с капацитет 1 100 седящи места при 100% капацитет, сцена 18 х 6м, отлично оборудване като звук, светлина, екран и техническо обслужване. Покривът не позволява проникването на слънчева светлина, като осигурява приятна температура в горещините и защита при дъжд- нещо, което винаги създава известен дискомфорт при събитията на открито. Осигурили сме и всички мерки, отнасящи се до сигурността и здравето на посетителите и артистите – озонова рамка, дезинфекцираща зона, сепариране на потоците от посетители, отделен вход и изход, дистанция между столовете.
За удобство и още по-приятно преживяване е изградена зона за напитки и пакетирани храни. На практика има всички предпоставки за отлично преживяване, дори в ситуация като сегашната. Имаме за юли и август над 50 заявени събития, сред които концертите от фестивала A to Jazz, част от лятното издание на “София филм фест”, театрални спектакли от програмите на Младежкия театър и МГТ “Зад канала”, мюзикълът “Чикаго”, изложението на изобразително и приложно изкуство “Артко”, Балкански винен фестивал, Сладоледен фест и др. Плановете ни са платформата да остане до 1 октомври и после отново да функционира от 1 декември с коледна програма и зона за забавление. Разбира се, всичко това са предварителните ни планове, но дали те ще се реализират, зависи от развитието на ситуацията с коронавируса.
- Кога публиката ще се престраши да влезе в залите? Има ли вече запитвания за ползване на залите в НДК?
- Публиката ще е по-смела с влизането в залите, когато се почувства сигурна, че те са безопасни и рискът е минимизиран. Това е процес, който ще отнеме много време. От една страна, се изисква време за адаптация, създаване на протокол и нова функционалност на залите, където се налага. От друга страна, трябва време за промяна на нагласите на публиката. Запитвания има, но ги определям като плахи. Предимно са за края на тази и за следващата година. Усеща се обаче несигурност и отказ от това да се поемат категорични ангажименти, особено когато става дума за продажба на билети или мащабни събития. Организаторите са в много деликатно положение. Дори и да разполагат с бюджети за дадено събитие,
не са сигурни, че
ще има публика
Това е нова ситуация, която изисква висш пилотаж при планирането, организацията и провеждането на събитията. Публиката се превръща в специален фокус - нейната сигурност и безопасност вече са основен компонент от приятното преживяване. Защото, съгласете се, че никой зрител не може да се потопи 100% в изживяването, ако се тревожи непрекъснато дали няма да се зарази, понеже организаторите или собствениците на пространството не са взели достатъчно мерки.
- Вече има много експертни мнения, че коронавирусът няма скоро да си отиде. Как ще изглеждат културните събития при това положение? През стол ли ще сяда публиката, защото едва ли ще премахнете част от красивите кресла в зала 1 примерно?
- Мерките вече са взети и имаме изграден протокол. Разбира се, трябва време, за да се изгладят процесите. Налагат се не само организационни, но и промени в начина на мислене и действие, което е сложен трансформационен процес. Иначе
с удоволствие бих сменил
столовете в зала 1,
не защото не са красиви или качествени. Напротив - за времето си са били може би най-доброто, но вече са морално и функционално остарели. Това е типично конгресно кресло, което е твърде обемно, трудно за поддържане и дезинфекциране и ограничава в голяма степен възможността за движение, което пък, от своя страна, ограничава емоциите при определен тип събития като някои концерти например. Ремонтът на зала 1, в това число и на сцената, ще струва около 8-10 млн. лв., което за момента е невъзможна инвестиция.
Иначе НДК ще продължи да работи при спазване на всички мерки и предписания, като същевременно ще търсим и алтернативни възможности за ползването на пространства, които не са ни били специален фокус до момента - например използването на големите фоайета за нестандартен тип събития заради възможността за осигуряване на повече дистанция.
- Какво ще се случи с културните пространства в НДК - “Театър Азарян”, ДНК пространството за съвременен танц и пърформанс, литературен клуб “Перото”, кино “Люмиер Лидл”? Как ще оцелеят, след като не получават субсидии от Министерството на културата?
- Всички тези пространства ще продължат да съществуват и да се развиват, защото са натоварени с много смисъл. Някои от тях имат известни функционални ограничения като “Театър Азарян” например, чийто календар трябва да бъде синхронизиран със зала 1, тъй като се отделя шум през оркестрината. Това ограничава изключително много дейността му, тъй като зала 1 е винаги с предимство. Проблемът е функционален и финансов и е трябвало да бъде решен, когато зала 2 е претърпяла адаптация в театрална зала.
Имахме известни проблеми и с “Перото”, което е работело без необходимите документи, но и с това се справихме. За да оцелеят тези пространства в новите условия и без субсидиране, се изисква пълна мобилизация, добра стратегия, свежи идеи, управленски умения и много, ама много работа. Има още доста какво да се желае във всяко от тях.
- Ще ги има ли “Киномания” и Новогодишния музикален фестивал - двата фестивала, които не само оформят съвременния облик на НДК, но са и част от историята на двореца?
- Ще ги има, разбира се! Те са важна част от нашата 40-годишна история и, надявам се, по-безоблачно бъдеще. Разбира се, те също трябва да се адаптират към новите условия, да се модернизират, да погледнат към световните практики. През последните 3 години постигнахме сериозен напредък по всички показатели с “Киномания”. Сега на Платформа А6 в началото на август ще реализираме лятно издание, което се очертава много интересно като селекция на филми и цялостно преживяване. Новогодишният музикален фестивал има голям потенциал и ако условията тази година позволят, ще опитаме да направим някои фини настройки. Този фестивален жанр е труден като цяло, така че подходът трябва да е много внимателен. Но както нашите фестивали, така и нашите културни пространства са средствата, чрез които съхраняваме и развиваме културната общност около НДК и това остава една от първостепенните ни цели.
- Как се отрази кризата от коронавируса, продължила два месеца и половина, върху дейността на НДК - и културната, и конгресно-конферентната?
- Кризата се отрази много тежко - едновременно стряскащо, но и отрезвяващо! Първоначалното усещане, че всичко това е само временно и скоро ще свърши, се замени с усещането за обща несигурност кога и дали изобщо скоро ще има развръзка. Това поставя всички субекти, които оперират на събитийния пазар, в режим на постоянна динамика. В процес сме, в който трябва едновременно да анализираме и да вземаме бързи управленски решения в условия на всекидневно променяща се среда. Това е новото нормално. Нищо вече не е същото и колкото по-бързо всички на пазара и всички в НДК свикнат с това, толкова по-бързо ще имаме добри резултати.
- Какви са загубите на НДК като търговско дружество, след като има отменени събития, други са замразили договорите си, трети не плащат наеми, същевременно имате и задължения към доставчици?
- Ние сме търговско дружество и оперираме изцяло на пазарен принцип.
Загубите ни са много
сериозни – 1,5 млн. лв.
от събития до момента,
1,2 млн. от дългосрочните наеми, 800 000 лв. от потенциално пропуснати събития. Задълженията също са много притеснителни, въпреки бързата ни реакция да ги минимизираме – 1,8 млн. към различни доставчици, както и към Столичната община за такса битови отпадъци и данък сгради - задължение, което наследихме и успяхме част от него (около 3,5 млн. лв.) да разсрочим и сега обслужваме регулярно. Виждате, че ситуацията не е никак розова, но ние търсим решения всеки ден. Управленската ни философия е такава, че ако искаме помощ от държавата, същевременно показваме на дела, че се опитваме двойно повече да си помагаме и сами.
- Как дворецът ще преодолее кризата, след като и преди нея имаше финансови проблеми?
- От средата на 2017 г. сме подобрили всички финансови и стопански показатели на дружеството, което се вижда от годишните ни финансови отчети, които са публични. За наше съжаление, това, което постигнахме за 3 години, COVID-19 ни отне за 3 месеца. Сега сме в деликатно положение, но ще се опитаме да превърнем дефекта в ефект, както правят много наши колеги по света.
- Какви икономически мерки предприемате? Възползвате ли се от мерките, предложени от държавата - 60/40, заем от Фонда на фондовете?
- Мерките, които предприехме, са вътрешни и външни. Вътрешните имаха за цел да съхранят дейността и екипа. Наложи се да преминем към 4-часов работен ден, за да намалим разходите за възнаграждения, които са около 530 000 лв. на месец при около 300 човека щатен състав в София и около 45 човека във Фестивалния и конгресен център - Варна. Възползвахме се от мярката 60/40, което беше жизненоважно за нас. Междувременно проучваме възможността за вземане на дългосрочен инвестиционен кредит, предоставен от държавата чрез различни нейни финансови инструменти, с който да обезпечим бъдещото развитие на дружеството, както и да инвестираме в иновативни продукти и услуги, към които има или се очаква да има търсене в нашия сектор. Подобряването на административното обслужване е друга наша цел, която трябва да реализираме час по-скоро. Всяко забавяне или колебание в действията на нашите екипи оттук нататък означава сериозно изоставане от актуалните тенденции, което повече не можем да си позволим.
- Предстоят ли съкращения в дейността и в екипа на НДК, или вече са направени? “София Ивент Център” и “Интер експо център” вече са освободили между 50 и 70% от екипите си и не е ясно дали тези хора ще бъдат върнати на работа. Каква е ситуацията в НДК?
- До този момент успяхме да съхраним целостта на екипа. Като държавно търговско дружество според мен имаме вменена по-висока степен на социална отговорност и се придържаме максимално към този модел, но обстоятелствата, в които се намираме, са много драматични и ние също ще се наложи да пристъпим към намаляване на щатния състав с около 30%. Едновременно с това ще реформираме структурата, така че да отговорим на съвременните изисквания и предизвикателствата, пред които сме изправени. Подхождаме отговорно към този процес на цялостна трансформация, като се опитваме да виждаме както голямата картина, така и всеки детайл, професионална и човешка съдба. В навечерието на 40-годишнината на НДК се налага да преведем двореца през едно от най-сложните предизвикателства от 1981 г. досега.
CV
Председател на Съвета на директорите на НДК от месец май 2017 г., в две поредни ръководства
Председател е и на Обществения съвет на БНТ
През май-август 2017 г. е част от екипа на Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС като председател на националната експертна работна група по организация и подготовка
От 2011 до края на 2013 г. е част от управата на “Арена Армеец” - София
В края на 2013 г. създава първата българска консултантска компания в областта на изграждането и управлението на различни мултифункционални съоръжения за спорт, култура, конгресна дейност и забавление
През 2014 г. заедно със съмишленици основава Асоциация за подпомагане и развитие на спортна и развлекателна инфраструктура
Член е на УС на БФ по тенис и член на националния борд по туризъм
