Сръбският президент си осигури рекордна победа на изборите въпреки протестите, бойкота на опозицията и коронакризата
С извинение покрай пандемията да доминира в телевизионния ефир, да отстрани опозицията и да се изяви като спасител президентът на Сърбия Александър Вучич излезе от коронавирусната криза по-силен от всякога и бетонира абсолютната си власт на всички нива в страната.
“Отдавна съм в политиката, но никога не съм изживявал такъв момент”, каза Вучич след безапелационната победа на партията си с близо 62% на парламентарните избори в неделя. “Говоря за исторически момент, в който една партия може да се озове.
Победихме
навсякъде,
където никога
не сме печелили
в миналото”, похвали се лидерът на Сръбската прогресивна партия. Втора с малко над 10% се класира Социалистическата партия на Сърбия с лидер външния министър Ивица Дачич.
Изборите се проведоха при възможно най-добрите условия. Лекият удар, който понесе Сърбия с малко над 260 жертви на коронавируса, бързото възстановяване на икономиката и социалния живот и оценката, дадена от чуждестранни предприемачи за ефективните мерки на правителството, са факторите, които доведоха Александър Вучич до новия електорален триумф.
Първоначално вотът бе насрочен за 26 април, но беше отложен заради обявено извънредно положение заради коронавируса. Най-големите опозиционни партии отказаха да излъчат кандидати, заявявайки, че Прогресивната партия им отказва достъп до медиите и подкопава условията за свободен и честен вот. “Изобщо не ме интересува”, бе коментарът на Вучич.
Под карантина критиците на президента
излязоха на
балконите си
и дрънчаха
с тенджери
като протест срещу правителството. Подкрепен от вниманието на държавните медии и връзките си с лидери в САЩ, Китай и Русия, Вучич преодоля седмиците на протести, а недоволството бързо заглъхна с разхлабването на мерките.
В разгара на коронавирусната криза популярността на Вучич окончателно се радваше на забележителен ръст, след като броят на заразените постоянно падаше. През април почти половината общественост заяви, че имат доверие само и единствено на Вучич - абсолютен рекорд в подкрепата от 20 години, откакто Ipsos прави проучвания на общественото мнение в Сърбия.
Победата му на изборите бе очаквана, но Вучич си изигра картите така, че успя да получи дори повече гласове, отколкото някога е получавал шефът му от 90-те години Слободан Милошевич.
“Хибриден режим”
Бившият ултранационалист Вучич се появи на политическата сцена през 90-те години, изпълнявайки функцията на министър на информацията. През 2008 г. той обърна поглед към Запада, спечелвайки решаваща подкрепа на ЕС, и вкара партията си в правителството.
Оттогава той управлява публичните финанси, привлича чуждестранни инвестиции и повишава заплатите. Жизненият стандарт в страната обаче остава непроменен на нива от около две пети от средния за ЕС за последното десетилетие, а финансираният от САЩ мозъчен тръст “Фрийдъм хаус”, който следи демокрациите по света,
определя Сърбия
като само “частично
свободна” страна
Над половин милион сърби са безработни, но действащото правителство твърди, че броят им е най-ниският от десетилетия. През последните години методът за измерване на нивото на безработица се промени два пъти, което доведе до противоречиви статистики.
Вместо пряка цензура контролът включва привилегировано държавно финансиране и приходи от реклама, насочени към приятелски издания, комбинирани със
селективен
данъчен натиск
върху критичните
Това рисува медиен пейзаж, в който някои таблоиди и тв канали подхранват пропагандата в полза на Сръбската прогресивна партия, докато по-кротки медии предлагат фино проправителствено отразяване, съчетано с изключително ограничено пространство за опозиционни дейности, казват от “Фрийдъм хаус”. Пред въпросните медии Вучич коментира, че намира оценката за “пълна с неправилна информация”, но призна, че в нея все пак има някои истински неща, върху които трябва да се работи.
Основно препятствие пред членството в ЕС е Косово, което обяви независимост десетилетие след войната, приключила с ръководената от НАТО кампания за бомбардировки срещу сръбските войски.
Брюксел постави като условие за влизане в съюза оправяне на отношенията между съседите. Въпросът е бомба със закъснител, експлозията от която сръбските политици умело успяват да отлагат вече повече от 20 години. На този фон Вучич
обеща никога
да не признае
Косово
за отделно и независимо образувание - позиция, горещо подкрепена от Русия и Китай.
И въпреки че проблемът с Косово е условие на ЕС, с решаването му се заеха САЩ. Пратеникът на американския президент Тръмп - Ричард Гренел, убеди Вучич да се отправи към Белия дом на 27 юни, за да се срещне с косовския си колега и да обсъдят икономическото си сътрудничество. Преди това Вучич отскочи и до Москва, за да се срещне със своя съюзник Владимир Путин. Това стана на парада на победата на 24 юни.
Военното им сътрудничество пък се засилва особено силно от 2013 г. насам. Русия предостави безвъзмездно на Сърбия изтребители МиГ-29, танкове Т-72, бронетранспортьори и др. В рамките на “Славянски щит - 2019” Кремъл разположи в Сърбия ПВО системи.
“Бoльшое спасибо”,
каза Вучич с
разтреперан глас
на руските военни тогава.
Като се има предвид, че Москва е в не много добри отношения с ЕС, както и със САЩ, за нея Сърбия е единствената на запад, която ѝ протяга “приятелска ръка”. Въпросът е докога ще бъде така, пита сръбският в. “Блиц”. Това питат и Америка, и ЕС, който не гледат благосклонно на близките отношения между двете страни.
Със сръбско-косовската среща в Белия дом Доналд Тръмп ще пробва да демонстрира на ЕС, но преди всичко на Русия, че все още може да взема решения за Балканите. Вучич от своя страна поддържа приятелствата си с двете глобални сили, посреща китайски инвеститори в страната и продължава да държи Сърбия на ниво “кандидат за членство”.
