Ще искаме КЗК ще следи дейността и на държавната петролна компания, но няма проблем тя да бъде създадена, казва председателят на Комисията за защита на конкуренцията
Още акценти:
Подвеждащите реклами, особено в т.нар. Черен петък, са често срещан случай - цените първо се намаляват драстично,
след това се увеличават и след това пак намаляват.
Ако отворим ценовия график, ще видите, че няма накрая намаление
Имаме подготвени изменения в Закона за защита на конкуренцията със заложени по-високи санкции, но все още не е внесен в Народното събрание
Започваме отначало да работим по изследване на пазара на горива. Насочили сме вниманието си към данъчните складове
- Има ли отношение Комисията за защита на конкуренцията към създаването на държавна петролна компания, г-жо Ненкова?
- Държавната петролна компания ще бъде създадена с решение на Министерския съвет. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще се отнася по същия начин към нея, както към всеки стопански субект. КЗК евентуално би могла, ако в бъдеще има неблагоприятни обстоятелства или сигнали, да се сезира. Законът не ограничава държавата или общините в правото им да създават предприятия. При осъществяването на стопанска дейност обаче всички предприятия следва да спазват разпоредбите на националното и европейското право по конкуренцията.
- Но държавата пряко се намесва в сектор, който в момента е изцяло частен.
- Няма никаква законова пречка държавата да има свой субект. Целта, доколкото аз съм запозната с проекта за тази компания, е държавата да може да участва в регулирането на цените. В секторен анализ през 2016 г. установихме, че има големи пречки някой да бъде лицензиран държател на данъчен склад. Една от нашите препоръки беше и държавата да се намеси по отношение на броя на данъчните складове, включително и със създаването на държавен субект в този бизнес.
Няколко пъти се съобщаваше по медиите, че едва ли не комисията е стигнала донякъде, че има картел и изведнъж решила, че няма. Това не е истина. Картел много трудно се доказва. В европейската практика смисълът сега вече не е КЗК да установи нарушение и да санкционира, а по-скоро да даде препоръки. Специално при бензиностанциите всички цени са видни, много е трудно някой да не може да провери например на 200 м колко е продажната цена на дребно на горивата. КЗК непрекъснато следи и цени, и взаимоотношенията между субектите на този пазар, извършена е огромна работа.
Друг проблем се оказа и качеството на горивата, агенцията по метрология прави редица проверки и състави около 160 акта.
- Смятате ли, че препоръките са достатъчно ефективни, когато няма санкции?
- Санкции има. Предишният ни секторен анализ приключи с много заключения за нарушаване на принципите на добросъвестната търговска практика. На всички бе дадена препоръка по текст от закона как трябва да направят структурни и персонални промени и какво трябва да променят в работата си, за да не се налага да има санкционно производство. Впоследствие се оказа, че в по-голямата си част препоръките са изпълнени.
- Ще се произнася ли регулаторът за дейността на новата държавна компания?
- Целта на Закона за защита на конкуренцията е да осигури еднакви и равнопоставени условия за осъществяване на стопанска дейност. При нарушения на неговите разпоредби могат да бъдат санкционирани всички предприятия независимо от формата им на собственост. От гледна точка на своята компетентност КЗК ще следи за спазването на правилата на конкуренция от всички пазарни участници.
- Ще има ли равнопоставеност на пазара между частните оператори и държавната компания?
- Те са равностоен субект и ще бъдат третирани от всички компетентни институции еднакво. Не може държавната компания да се ползва с каквито и да е привилегии.
През годините КЗК е показала ясно и категорично, че прилага разпоредбите на закона еднакво спрямо всички участници на пазара. Пример в това отношение са многобройни решения на комисията със санкционирани държавни предприятия в сектори като телекомуникации, енергетика и други. Започнахме секторен анализ и на топлофикационните дружества относно преноса и доставката на енергия. КЗК извърши доста добра работа през този мандат.
- Как ще се гарантира конкуренцията, за да не се допусне дъмпинг?
- Дъмпингът е необосновано сваляне на цената и продажба под себестойност, от които мисля, че нито един търговец няма интерес. Дъмпингът също подлежи на много сериозна икономическа експертиза. Знаете, че цената на горивата на дребно включва акциз и ДДС. Някои може и да злоупотребяват с това правило, но всичко останало е въпрос на пазарен механизъм.
- Има ли вече резултати от проверката ви за картел при горивата?
- Бяхме сезирани от Върховната административна прокуратура и сме открили производство за картел и монопол. В момента започваме отначало да работим по изследване на пазара. Насочили сме вниманието си към данъчните складове. Мисля, че там в голяма степен се крие неравнопоставеността на отделните субекти на този пазар.
Производството бе образувано на 1 април, а за изминалите два месеца бяха извършени множество действия за събиране на информация. Комисията изготви и изпрати мащабни въпросници на всички 11 ответни страни и подготви и извърши проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация.
Искания за предоставяне на информация бяха изпратени и до други държавни органи с компетентности в сектора на горивата. Все още не са постъпили отговори на изпратените въпросници. Предстои изпращане на искания за информация и до други лица.
Антитръстови производства с такъв мащаб е невъзможно да приключат за няколко месеца.
- Предишни проверки на КЗК показаха, че няма нарушения, сега има ли различни обстоятелства?
- В последния секторен анализ установихме бариери върху вносителите и производителите на горива, свързани с данъчните складове. Сега КЗК се самосезира заради драстичното намаление на борсовите цени на суровия петрол и неговото отражение в цените на дребно на автомобилните горива в България. Тепърва предстои комисията да получи изисканата информация за случващото се на пазара, въз основа на която да направи своята оценка.
- Има ли други сектори, които ще проверявате?
- КЗК непрекъснато проверява икономически сектори. След възникването на извънредната ситуация, предизвикана от COVID-19, засилихме наблюдението на пазарите от фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и търговията. От съществено значение в ситуацията бе да се осигурят гаранции, че продукти, които са жизненоважни за обществото като хранителните стоки от първа необходимост, ще бъдат налични, а дистрибуторите ще могат да осигурят непрекъснатост на доставките в магазинната мрежа.
За да обезпечи в максимална степен успеха на разследванията си обаче, комисията се стреми да не оповестява предварително кои сектори или предприятия наблюдава.
- Научи ли се бизнесът да спазва правилата за лоялна конкуренция?
- Законът за защита на конкуренцията е първият икономически закон, приет след промените в края на 1989 г. Създаването на култура на конкуренцията е непрекъснат процес, продължаващ и понастоящем. Санкционирането на предприятия, които са нарушили разпоредбите на закона, играе основна роля за превенция. Тези нарушения увреждат не само конкурентите, но и непряко засягат потребителските интереси. Чрез нелоялно поведение дружествата лесно извличат ползи за себе си.
КЗК непрекъснато следи пазарите. В момента има производство за картел в цените при детските стоки - храни, консумативи. Тече още една процедура за картел при “Никон”, където смятаме, че се сговарят по отношение на цени.
- В кои сектори има най-често нарушения?
- Трудно могат да бъдат дефинирани конкретни икономически сектори, в които има най-много нарушения, но може да се представи статистика за най-честите по вид. В областта на антитръста например през 2019 г. КЗК установи нарушения под формата на тръжни манипулации. На над 20 дружества бяха наложени имуществени санкции. Те са участници в обществени поръчки по програмата за саниране, както и участници в търг по програма “Региони в растеж”. Става въпрос за поръчки в Шумен, Гоце Делчев, Плевен и т.н., където участници са договаряли цените помежду си.
Делата за нелоялна конкуренция са значително повече. Нелоялна практика е, ако аз работя при вас, напусна фирмата ви и отворя собствена, с което ставам ваш конкурент. Подвеждащите реклами, особено в т.нар. Черен петък, са често срещан случай - цените първо се намаляват драстично, след това се увеличават и след това пак намаляват. Ако отворим ценовия график, ще видите, че няма накрая намаление. Но не можахме да осъществим пълен контрол, защото търговци не ни доставиха информация за реалните цени.
- Трябва ли да се промени законът за тези случаи, в които КЗК не може да упражни достатъчен контрол?
- Ние имаме подготвени изменения в Закона за защита на конкуренцията със заложени по-високи санкции, но все още не е внесен в Народното събрание. Имаме предложения и за други изменения в тази връзка, но ще дам повече информация, когато бъде извършена оценка на въздействието.
Не мога да кажа, че ще се преборим с всички, които осъществяват нелоялна търговска практика, но успяваме с много. През тази година увеличихме вземанията по глобите - 5 млн. лв., при 4 млн. през предходната.
КЗК следи всички спектри, правим сериозни анализи и ги изпращаме в Народното събрание, където всеки може да се запознае с тях. Препоръките подпомагат бъдеща законодателна дейност.
CV
- Родена на 7 юни 1957 г.
- Завършила право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- Специализирала е в Тюленския юридически университет в САЩ
- Била е директор на дирекция “Правна” към Столичната община в периода 1999 - 2006 г.
- От 2010 г. до момента е председател на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол
- От 2006 г. е зам. - кмет на Столична община по направление “Законност, координация и контрол”
- Избрана от парламента за председател на КЗК на 29 юни 2016 г.