“Визия за София” най- мащабното градоустройствено проучване, казва в интервю главният архитект на София
Още акценти:
Издадените разрешителни за строеж през 2019 г. са почти двойно повече от пика през 2008 г.
Не приемам обвиненията на “Витоша ски”. Искаме Княжевският лифт да се възстанови, без да се налага да се променя планът на природния парк, защото това може да отнеме десетилетие
Предлагаме програма, с която да привлечем частни инвеститори да изграждат паркинги в кварталите
Хората питат защо правите велоалеи, като няма велосипедисти. Те ще дойдат, когато има свързани трасета от кварталите до центъра
Около “Св. Ал. Невски” има над 20 вида плочки. Това място не заслужава такова разностилие
Преговаряме с унгарска фирма да произведе жълти павета. Но цената е висока и търсим други възможности
- Арх. Здравков, “Визия за София” вече е внесена за обсъждане в Столичния общински съвет (СОС). Как ще изглежда столицата през 2050 г.?
- В последните 10 г. обществото осъзна, че ефективното градско развитие се основава на отворен процес с широко включване на гражданите още в най-ранна фаза на планиране. Целта е споделена визия за това в какъв град искаме да живеем. Затова през 2016 г. Столичният общински съвет възложи на общинското предприятие “Софпроект” най-мащабното градоустройствено проучване, което да очертае хоризонта за развитие на София в следващите 30 г. От приоритетите и поставените цели ще се изведат конкретни стъпки за следващите 5, 10, 15 и 30 г., през които да предприемем действия за подобряване на градската среда. Всички очакваме София през 2050 г. да е устойчив, зелен, интелигентен, здравословен и конкурентоспособен град.
- Визията ще е и основа за актуализиране на общия устройствен план на София. Какво трябва да се промени?
- Първо трябва да направим анализ за действието на сегашния план за последните 10 г. След приемането му през 2007 г. и изменението от 2009 г. настъпиха някои сериозни промени в пазара на недвижими имоти - имаше финансови кризи, които накараха бизнеса да пренасочи инвестициите си основно към този пазар. За този период той показа предимствата си - създаде ясни регламенти и спря стихийното развитие на града, защити зелената система, установи порядък и дисциплинира строителството, но показа и проблеми в някои устройствени зони с надценени параметри. Показателни са примерите за зоните, оформили се в първия пик на строителството между 2004 и 2009 г. - около The Mall на бул. “Цариградско шосе”. Нуждата от търговски и офис площи тогава доведе до дисбаланс във функционалното разпределение на територията. При последните анализи на “Софпроект” се оказа, че там работят 20 000 души, а живеят едва 2000. Заради концентрацията на офис обекти ползването им е затруднено през деня поради нереализираната улична инфраструктура, паркирането също е сериозен проблем. Част от “Дианабад-запад” е пример на трансформирана промишлена зона само чрез регулиращата сила на пазара. Територията на бившето предприятие “Фурнир” е застроена с луксозни сгради с подредени вътрешни пространства, но без никаква социална инфраструктура. И опитите на общината да реши проблема с недостига на детски градини там е възможен само със съседните терени, които обаче са собственост на НКЖИ и държавата.
Проблем е липсата на регулации, които да определят как да се създаде правилният микс от функции във всяка устройствена зона. Това превърна частната инициатива в единствен режисьор, даващ посоката на развитие на територията. Затова сега е важно общината да стане стратег със създаването на работещи устройствени и законови инструменти. Това е и една от целите на “Визия за София” - общината да поеме стратегическа функция в планирането, а не да разчита на пазара. Оформянето на зони, които концентрират само една функция, създава сериозни проблеми и за трафика.
- Ще има ли зони, в които повече няма да се строи?
- По-скоро ще търсим смесване на функции, така че тези зони да работят 24/7 - да има обитаване, работа, социална инфраструктура и забавление. Ще създадем допълнителни регламенти за някои от зоните, за да въведем ограничения както във височината, така и при ползването на максималните параметри на застрояване.
Друг важен проблем, който трябва да решим с промяната, е връзката между наземен и подземен градски транспорт, за да подобрим придвижването и интермодалността. Без да сменим приоритетите в планирането, ще продължим всеки ден да установяваме, че все повече хора се движат с личния си автомобил и са зависими от него.
- Готови сте и с концепция за паркирането. Според “Спаси София” обаче формулата, която предлагате, няма да реши проблема с паркирането. Как ще отговорите?
- Трайното решаване на проблема е намаляване на броя на колите. Сега по различни статистики имаме 520 автомобила на 1000 души в София, а според други данни - колите са около 1 милион. Заетата площ от един автомобил - паркомясто и зона за маневриране, обикновено отнема 30 - 40 кв. м от оскъдното градско пространство. Според нормативите трябва да се осигури по едно паркомясто на колата до дома, до работата и магазина, от който пазаруваме. Системата за намиране на паркоместа показа, че частните инвеститори не проявяват интерес към изграждане на паркинги. Сметката сочи, че подземното паркиране като инвестиция е 4 пъти по-скъпо от надземното. Предложената програма създава работещ бизнес модел, с който да привлечем частни инвеститори в изграждането на паркинги, които остават общинска собственост. Това не значи, че общината се е отказала да прави паркинги. Напротив, ще продължим да изграждаме буферни паркинги към метрото и до спирки на градския транспорт. Сега строим 4 по третата метролиния. Част от терените, предложени от “Спаси София”, са в обхвата на плана за кв. “Овча купел”, който предстои да обявим. Разглеждаме местата за паркиране с инициативните комитети и кмета на района. Същото правим и в останалите райони.
Колкото по-бързо намерим механизъм за разширяване на системата за паркиране, толкова по-бързо ще започнат да дишат претоварените ни от коли квартали.
Но пак казвам - основният проблем е непрекъснато растящият брой коли. А повечето квартали са планирани за 250 коли на 1000 души. Проучване показва, че в една кола средно се вози 1,1 човек, тоест всеки автомобил се ползва почти самостоятелно.
- Подготвяте и програма за нови велоалеи. Къде това лято ще се направят велотрасета? А кога ще е готова първата част от зеления ринг на София?
- Планът за първата част на зеления ринг - от бившата гара “Пионер” до Висшето транспортно училище в “Слатина”, е в процес на съобщаване. Предстоят обществени дискусии по райони. Имаме уверение от транспортното министерство, че след влизане в сила на плана ще ни прехвърлят собствеността на терена, за да стартира изграждането.
Много хора питат защо изграждаме велоалеи, като няма велосипедисти. Те ще дойдат и ще припознаят велоалеите, когато са свързани и безопасни. Когато имате едно частично трасе, което не ви осигурява достъпен маршрут от крайния квартал до центъра, ще се откажете да ползвате велосипед. Но знаем, че като скорост на придвижване, удобство и здравословен начин на живот велосипедът е изключително важен.
Една от новите велоалеи ще е по бул. “Патриарх Евтимий”. Имахме среща с живеещите в района, които имат притеснения, и със зам.-кмета по транспорта ще търсим решение на техните искания за паркирането. Работим за свързване на велоалеята по бул. “Дондуков” с квартал “Хаджи Димитър” и по трасе в “Бояна” за връзка с бул. “България”.
- На дискусията по проекта за зоната около “Св. Александър Невски” стана ясно, че 30% от жълтите павета трябва да се подменят. Как ще решите този проблем, след като няма кой да ги произведе и майстори, които да ги наредят?
- Търсим контакт с унгарски производители за подмяна на жълтите павета. Но цената, която дават, е изключително висока. Искаме да се уверим, че тези павета, които предлагат, са подходящи за изискванията за повърхностно триене, водоплътност и др. Всъщност кариерата, предоставила жълтите павета в миналото, е била в тогавашната Австро-Унгария. Търсим и други производители, защото наистина цената е изключително висока.
- Каква е?
- Засега няма да я споделя. Но търсим и други доставчици. Ремонтът на жълтите павета е наистина сериозен проблем, защото при монтажа е много важен и човешкият фактор. В историческия център намесите трябва да са изключително деликатни. Проектът на арх. Иво Пантелеев за зоната около храма “Св. Александър Невски” претърпя сериозни корекции. Сегашното предложение стигна до едно доста консервативно решение със запазване на едроразмерните павета около храма и уеднаквяване на настилките по тротоарите.
- Ще има ли нова преработка? Имаше доста искания за изцяло нов конкурс.
- Около храма има над 20 вида настилки. Това знаково място в София не заслужава подобно разностилие. Трябва да се реши и проблемът с обществените тоалетни там. Има неща от спешен порядък и ще преценим към кои етапи на проекта да пристъпим. Най-важното е да подобрим пешеходната достъпност около храма.
- А какво стана с конкурсите за другите зони в центъра - пред Военния клуб и около Националния стадион?
- Зоната на жълтите павета трябва да бъде разгледана в по-далечен хоризонт, защото според анализите по направлението изток - запад натоварването е над 2000 коли на час. Първо трябва да намерим трайно решение за премахване на транзитния трафик от центъра и после да мислим за обновяване. Кметът на София ни е поставила задача да изградим липсващите части от третия градски ринг.
За зоната около бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” няма европейско финансиране. Вероятно ще търсим възможност в следващия програмен период.
Сега усилията ни са фокусирани върху довършване на работата по проекта на арх. Масимилиано Фуксас за пл. “Св. Неделя”. Очаквам до средата на юли да получим концептуалния проект, който ще представим пред софиянци. С проекта на арх. Фуксас ще създадем свързана пешеходна зона от НДК, по бул. “Витоша”, пл. “Св. Неделя”, през ул. “Съборна” до Градската градина. После трябва да търсим и пешеходна връзка от Градската градина с Борисовата градина.
- От “Витоша ски” ви обвиниха, че бавите разписването на разрешение за изработване на устройствен план за новите съоръжения.
- Имахме две работни срещи с “Витоша ски”. Искахме стъпките на новото съоръжение да повторят тези на съществуващия Княжевски лифт. Не съм съгласен, че възпрепятствам този проект. Напротив - както аз, така и г-жа Фандъкова искаме лифтът да се възстанови. Заснехме цялото трасе, направихме конструктивно обследване на стълбовете, дадохме предписание за възстановяване на горна и долна станция, които собственикът обжалва. Искаме новите стъпки на стълбовете да са в рамките на съществуващите, защото иначе трябва да се промени планът за управление на парка, което може да отнеме десетилетие. Искахме да избегнем това, за да може Княжевският лифт да се възстанови по най-бързия и лесен начин. От “Витоша ски” представиха анализи на водещи компании в изграждането на лифтове, че това не е възможно. Затова възлагаме собствено проучване на тази възможност за възстановяване на лифта.
- А какво става с устройствения план за Борисовата градина, който също доста се забави?
- Обобщихме всички постъпили възражения. Очаквам от екипа на проф. Ковачев в рамките на годината да представи коригирания проект.
- Защо са важни нормативните промени за детските градини, които кметът Йорданка Фандъкова поиска? Ако предложенията ви бъдат приети, колко нови градини и филиали ще могат да се построят в наличните терени и за колко деца?
- Възложил съм на главните архитекти на 24-те района да направят такъв анализ. Но мога да дам пример. С район “Изгрев” обсъждаме възможността за разширение на 30-о ОДЗ на ул. “Н. Габровски”. При сегашните норми, които задължават новото застрояване да има 15 м отстояние от странична регулация, бъдещата сграда за 4 групи би попаднала в средата на двора и ще наруши площадките за игра. Това значи, че не можем да я изпълним. Затова предлагаме промени, които да дадат възможност да се строят детски заведения във вече урбанизирана територия. Сегашната уредба създава рестрикции, а общината вече не разполага с много терени. Настояваме да се разреши и изграждане на детски градини на партерни етажи в жилищни и обществени сгради, което ще ни позволи при спазване на всички хигиенни норми да решим проблема с недостига на места.
- Направихте анализ на строителството през 2019 г. спрямо бума през 2008 г. Какви тенденции наблюдавате?
- Разрешените нови строежи на сгради в София през 2019 г. са почти двойно в сравнение с пика на строителството през 2008 г. Има ясна диференциация на южните райони “Витоша”, “Триадица”, “Студентски” и “Лозенец”. Въпреки това пазарът на недвижими имоти гарантира на строителния бранш предпоставки за развитие и в следващите години. Показателен е и фактът, че цените на строителството от 2008 г. не бяха достигнати дори и в края на 2019 г.
- Вероятно коронакризата ще успокои ситуацията?
- Пандемията ще нормализира процеса. За последните 3 месеца имаме 3-4 пъти спад на издадените разрешителни. Трябва да се направи анализ на нуждата от строителство на нови жилищни единици в София, защото за разлика от Германия, където има недостиг на 1,5 милиона апартамента, не съм убеден, че тук ситуацията е такава. Механичният прираст в града е 3000 души годишно, но той ще продължи да намалява, защото според прогнозите на НСИ до 2050 г. България ще е с под 6 млн. души население. Това показва, че механичният прираст към София няма да расте с големи темпове. Отново ще кажа, че общината трябва да бъде стратег и да намери немонетарни начини за привличане на инвестиции в определени квартали. Сега въпреки желанието за развитие на северните и западните територии разпределението на инвестициите показва ясна диференциация между районите.
Визитка:
Роден на 27.9.1972 г. в Плевен
Завършил е архитектура в УАСГ в София
От 2004 до 2016 г. ръководи архитектурните бюра “Квадра 04" и “Инфраконсулт груп”
От 2004 до 2007 г. е главен архитект на Червен бряг
От 1998 до 2004 г. работи като началник-сектор “Градоустройство” в община Плевен
През 2011 г. получава наградата “Сграда на годината” за проекта за завод за автомобили в Ловеч
През 2016 г. печели конкурса за главен архитект на София сред 15 кандидати
Владее английски и руски език
