Както всичко в живота най-важното нещо е мярката. Компроматните атаки, на които е подложено правителството щяха да имат по-голям ефект, ако авторите им не бяха прекалили. Всичко изглеждаше премислено, коорнидираэ
но и донякъде убедително, до момента, в който се появи снимката на спящия Бойко Борисов и той моментално от лош се превърна в жертва. Човек, когото непрекъснато записват, заснемат дори, когато спи. Ако се бяха ограничили до кадъра кюлче в чекмедже, независимо от всички въпроси, които повдига тази снемка - дали е автентична, дали е манипулиран файла на снимките и това същото чекмедже ли е, пропагандният ефект за организаторите щеше да е далеч по-голям.
Но така се създава усещането, че поръчителите на тези снимки не искат да уличат министър-председателя в корупция, а просто да му покажат, че е в ръцете им и могат да злоупотребят с него докато спи не само със снимка.
И така Борисов събужда симпатии, въпреки, че очеведно целта е била друга. Но в българското общество обременено тежко с наследството на Държавна сигурност, това някой да те следи, снима и записва постоянно е много лошо нещо, независимо от това какво се казва в създадените документи. Нищо старо не е забравено, но това ще се обърне срещу самите създатели, които и без това страдат от обремененост за връзки с комунистическите служби. Сега сами се разобличиха и така бламираха собствените си проекти.
Нима са мислили, че някой ще се довери на хора, които записват с телефон разговора на събеседника си с трето лице? А по въпроса с рушветите - по българското обичайно и писано право, този, който дава подкуп е също толкова виновен, както и тоя, който получава. И двете страни получават облага, която не им се следва. Затова от години има радетели на това, провокацията към подкуп да се декриминализира, за да могат да се ловят по-лесно подкупните чиновници и съдии, но това все още не е факт.
