В първия месец на извънредното положение продадохме толкова, колкото за цялата минала година, казва агробизнесмен за 2013 г. Недялко Статев
- Г-н Статев, мина повече от месец от подпалването от неизвестни лица на ваши комбайни и камиони за 1,5 милиона лева в дестилерията ви в село Попгригорово. Намери ли полицията подпалвачите?
- Засега няма разкрити, въпреки че охранителните камери са записали как човек влиза в стопанството, обикаля около машините, излива течност и те се подпалват.
Това не е първият случай на посегателство върху наше имущество, случвало ни се е и преди.
- Четох, че ви подозират, че сами сте си направили пожара, за да получите парите от застраховката. Но вие казахте пред мен, че техниката не е била застрахована. Не е ли малко опасно такива скъпи неща да не се застраховат?
- Ако гледаме ситуацията в Добруджа, не е като всеки ден да се палят комбайни. Това се случва изключително рядко.
В сегашната ситуация производители като нас гледат да ограничават разходите си и по принцип сключваме договори само за неща, които задължително трябва да се застраховат.
Правим компромиси, за да преживеем. Основен разход в земеделието е арендата. Тя се определя не от това какъв ти е приходът, а от това какво колегите ти около теб дават. Без значение дали по някаква причина си изкарал повече, или по-малко, дали си на загуба – хората това не ги интересува. По тази причина много
честа практика е
машини да
остават
незастраховани
Застраховат се неща, за които банките или някой друг кредитор изискват полица. Или ако Държавен фонд “Земеделие” го изисква.
- От доста време си прокрадва път идеята земеделците да си застраховат дохода от реколтата. Но, за съжаление, застрахователните компании изискват отчети за дохода за години назад и затова най-често фермерите ги избягват, така поне се твърди.
- Не мисля, че това е проблем. Винаги счетоводно при нас нещата са били прозрачни, можем да докажем и приходи, и разходи.
Печалният ни опит от минали години обаче е, че винаги когато се стигне до изплащане на щети, посевът трябва да е на практика 100% погинал, за да ти възстановят нещо. И в повечето случаи не ти възстановяват сумата, а ти казват, че срещу тези пари за следващата година ще получиш безплатна застраховка.
- Откакто вие и баща ви бяхте Агробизнесмени на 2013 г., вероятно са се променили много неща при вас?
- Така е. Ние сега освен стандартните за Добруджа култури – царевица, пшеница, слънчоглед, имаме много различни култури, общо към 10-11 – два вида фасул отглеждаме, два вида леща, етеричномаслени култури: лавандула и маточина. Отглеждаме и едни специални тиквени семки, които са, така да се каже, “голи”, без обвивка. Някои от тези продукти вече са представени и в наши търговски вериги.
- Възползвахте ли се и в каква степен от постановлението на земеделското министерство за присъствие на повече родно производство в търговските вериги?
- С една от търговските вериги ние по принцип работим от години и там сме добре представени. Оттам много клиенти ни познават и още в първите дни на извънредното положение, когато имаше щурм към магазините, тази търговска верига реализира голям оборот от наши продукти.
Става въпрос за
боб – за един
месец бе
продаден
колкото за
цялата
предходна
година
В други вериги също сме представени, но по-малко.
- Пожарът, доколкото си спомням, стана във ваша дестилерия за лавандула. Защо в последните години в Добруджа всички се втурнаха да отглеждат лавандула? Ние по едно време надминахме и Франция по износ на лавандула и продукти от нея. Мода ли е?
- Нашето не е типично добруджанско землище. Обикновено вие, хората от града, като чуете за Добруджа, си представяте едни безкрайни равни полета и едни парцели по хиляда декара всеки, на които не им виждаш края.
Нашето землище обаче има денивелация от около 40 метра и дори повече. Има около 30% много слаба земя, с много камъни. Толкова слаба, че ако я засееш със слънчоглед, не е въпросът дали си на нула, а да изкараш толкова, че загубата ти да не е много голяма. Затова сме засели лавандула на такива земи, за да доближим поне стандартния за Добруджа приход от другите култури.
- Предполагам, че става дума все пак за много малка част от земите ви?
- Да, с етеричномаслени култури сме засели не повече от 5-6%. Но сте прав, че в стремежа си да получат по-високи доходи, хората засяха страшно много декари с лавандула.
Днес четох, че в Добричко има отново ръст на насажденията с лавандула, и за мен това е безумие. Цените вървят надолу, търсенето е по-малко. Предполагам, че идва времето, когато тези, които преработват лавандулата, ще търсят само качествени насаждения.
- Не знам защо, но мнозина смятат, че отражението на коронавируса върху земеделието не е много голямо. Прави ли са?
- Донякъде е така. Всички ограничения, свързани с вируса, не са ни се отразили по някакъв начин. Работата на полето така или иначе може да се върши независимо от обстановката.
Това, което мисля, че ще ни се отрази зле тази година, е по-скоро сушата. Тя е вече много очевадна, имаме страшно много колеги наоколо, които развалиха пшеницата си, положението никак не е цветущо.
Поливането в Добруджа по принцип не е лесно, водата е на страшно голяма дълбочина и разходите да я изкараш са сериозни.
- Защо според вас зърнопроизводителите у нас са в такава завидна позиция спрямо много други браншове?
- Браншът просто
е сплотен, има
колегиалност и
заедно, с общи
усилия,
решаваме
много проблеми
Мнозина смятат, че зърнопроизводителите не се влияят от временни конюнктури, защото имат изградени складове за зърно, но това не е съвсем така. По-големите производители имат бази, разбира се, не се влияят от изкупните цени. Но едва ли има повече от 3 до 5% от тях, които са в състояние да приберат цялата си продукция и тя да си стои там, докато не дочакат добри цени.
Имайте предвид, че в земеделието такова нещо почти няма – няма как да съхраниш цялата си продукция. В сезона винаги бързаш да продаваш.
- Пред прага сме на 2021 г., когато започва нов бюджетен период и имаме да изпълняваме нова обща селскостопанска политика. Как изглежда от ваша гледна точка този нов бюджетен период?
- Мога да кажа, че не съм съгласен с многото коментари, че земеделските стопанства у нас, видиш ли, са много добре подсигурени с техника. Наистина с европейски пари в предните години бяха закупени много машини. Но имайте предвид, че техниката се амортизира бързо и селското стопанство продължава да изпитва нужда от съвременна техника.
Иначе е много добре това, че има преки плащания на декар, но стопани като нас дават голяма част от тези пари за арендата. И на практика ефективността от тези плащания не се усеща кой знае колко.
CV
l Недялко Статев и баща му Станимир Статев станаха агробизнесмени на 2013 г. в конкурса, организиран от вестник “Български фермер”
l Недялко Статев е и носител на приза на фондация “Еврика” за млад фермер
l Завършил е Аграрния университет в Пловдив
l Стопанството на Статеви е създадено през 1989 г. е в момента обработва над 10 хил. хектара земя
