Ако бяха живи, днес художникът и Жан-Клод щяха да навършат 85 г., казва бившият министър на културата в Италия Алберто Бонисоли пред “24 часа”
Алберто Бонисоли е министър на културата в Италия в периода юни 2018 – септември 2019. Той е роден до град Мантуа през 1961 г. и завършва висшето си образование в миланския университет “Бокони”, където и преподава.
От 2012 г. оглавява НАБА, Новата академия за изящни изкуства в Милано, а от 2013 г. и платформа за образователна система в сферата на модата. Бил е и декан на училището по дизайн Domus Academy в Милано. В момента е президент на Центъра за услуги, обучение и модернизиране на публичната администрация FORMEZ.
Бонисоли е добър познавач на българите и България. Говори и малко български, тъй като е женен за пловдивчанката Лучия Велева. Има две дъщери.
- Вие сте италианец, който познава много добре българите, и едновременно с това сте човек от сферата на културата. Как възприемате Кристо?
- Като българин. Италия може би е една от първите страни, в които Кристо става известен. Той е реализирал много инсталации тук. Всички помним последната му на езерото Изео, но Кристо беше много активен в Италия през 60-те и 70-те години на миналия век. В Милано през 1970 г. опакова статуята на Виктор Емануил II на Пиаца дел Дуомо. През 1974 г.в Рим опакова Порта Пинчана (опакованите римски градски стени). Говорим за период, през който подобно нещо беше наистина революционно. През онези години се водеше оживена полемика, защото никога преди не беше виждано художник да опакова паметници. Заради това
Кристо се превърна
в почти иконична
фигура във
всекидневната реч
На Кристо беше гледано като на човек на изкуството, идващ от България, за която в Италия се знаеше малко.
През онези години концепцията за “лендарт” не се приемаше от мнозина. В Италия днес има закон, който закриля паметниците и се нарича кодекс на културните блага и на пейзажа. Днес концепцията за закрила на пейзажа е вече нещо утвърдено, но през онези години не беше така. За мен Кристо е творецът, който с много смелост се впускаше да прави изключително провокативни неща за онези години.
- Според вас променило ли се е общественото мнение в Италия спрямо Кристо в първите години от творчеството му и днес?
- В действителност наблюдаваме еволюция в съвременното изкуство. Нека дам един пример. През онези години някои хора смятаха, че това не е изкуство, че това са ненужни провокации, както и че картините на Джаксън Полък са драскулки, че това, което прави Марина Абрамович, е загуба на време...Това са все творчески жестове, които в онзи момент представляваха границата и това продължи до 80-те години. Говорим за творчески форми, които придружаваха дълбокото трансформиране на обществото. Но всичко това се е случвало и в далечното минало. Когато гледате картина на Караваджо, може би не си давате сметка какво е означавало през онези времена да правиш този тип изкуство, вземайки за модели проститутки – някои картини са били отказвани от поръчителите им, тъй като са били смятани за богохулни. И съвременното изкуство понякога оказва този провокативен ефект. Ясно е, че Кристо през 2016 г., когато направи Плаващите кейове, няма тази провокативна форма и те бяха посетени от стотици хиляди хора. Когато опакова в Париж Пон Ньоф през 1985 г., или Райхстага в Берлин през 1995 г., той вече беше приет от обществото.
- Със сигурност знаете, че в България приемат Кристо по противоречив начин, защото някои българи се дразнят от факта, че той не искаше нито да говори на български, нито да се връща в България. Според вас един творец трябва ли да бъде и патриот, за да бъде приет от обществото?
- Художникът има своя стойност като създател на артистичен, творчески жест.
Да,
разбирам, че в
България има
особена
чувствителност
спрямо Кристо
Представата за Кристо днес е като за български творец. Фактът, че идва от една определена страна, че разсъждава по определен начин, че има определено минало - това е нещо затвърдено.
В съвременна Италия нямаме подобни примери на творци заради факта, че те са могли да се връщат винаги в нея, когато искат. Има обаче много италиански творци, най-вече актьори и актриси във Франция, които говоят френски, но нямат особено желание да се връщат в Италия. Това е техен избор. Ние не ги смятаме поради това за по-маловажни творци.
Нека си помислим и за Мина (легенда в италианската музика) – тя продължава да записва, но живее в Швейцария от над 40 г. и това е неин избор, както и фактът, че не иска да се появява повече пред публика. Може би не всички споделят нейния избор. Но нейната стойност от художествена гледна точка остава незасегната.
- Според вас изкуството на Кристо беше ли достатъчно оценено приживе, или стойността му ще бъде премислена след смъртта му?
- Кристо беше оценен и приживе. За мен Кристо има два огромни приноса за световната култура. Първият е, че използва по много изразен начин пейзажа, като творчески, артистичен жест. И други са го правили, но той беше първият. И го правеше творчески – т.е. не беше прекалено изразен, а оставяше място и за интерпретацията. Опаковането на Порта Пинчана в Рим може да бъде видян като провокативен жест, може да бъде сметнат като акт с цел защита на стените, може да бъде видян като своеобразен дар. Вземете и Плаващите кейове на езерото Изео – хиляди хора минаваха по пътя до езерото. Ясно е, че сега го правят, гледайки го по съвсем различен начин.
Другият важен аспект при Кристо е, че
извършваше
творчески жест по
ироничен, но
демократичен начин
Никой не плащаше, за да гледа творбите му.
Кристо разви и модела на творческото производство. Той няма поръчители. Той и съпругата му измислиха co-founding. Един творец няма нужда от меценат, няма нужда от държава, която да му поръча реализирането на голяма творба, а чрез бизнес модел реализира инсталация. Това според мен ще остане.
Кристо откри начин за самофинансиране. След раждането на пазара на изкуство през миналия век това е крачка напред в превръщането на творците в по-независими и свободни. Кристо беше първият и беше примерът за имитиране. Днес съществува моделът на ко-фаундинг, т.е. днес мога да поискам чрез интернет по 5 долара от 1000 души, но по-рано не беше така. Затова Кристо беше иноватор.
