За опозиционния лагер ключово е кого Борисов ще посочи за опонент
Трифонов завзема полето на Манолова и може да я остави в периферията
Манолова, Цветанов, Божков, Трифонов са новите заявки за вот 2021. Въпросът е кой с кого ще си говори
ГЕРБ, БСП, ДПС и Слави Трифонов до момента са “А” отборът за парламентарните избори догодина
Нинова може да има предимство в прекия избор, Добрев е с по-добри позиции на евентуален конгрес
Почти непосилно ми се вижда на 26 септември 42 хиляди червени да отидат до урните за пряк избор на лидер на БСП
Рискът Радев да заложи на своя партия,която тепърва ще изгражда, е твърде голям. Би било грешка
Да не стане така кандидатура на Радев за нов мандат да се обсъжда на срещи, където той дори не присъства
- Г-н Ганев, 9 месеца ни делят от редовните парламентарни избори. Минахме през епидемична криза или поне се надяваме. Икономисти казват, че ни чака и икономическа. Тези трусове няма как да не разместят по някакъв начин политическите пластове. Борисов е показал, че умее да печели избори. Дали предстоящите ще му се опрат?
- Прогнозата кой ще спечели каквито и да е избори 9 месеца преди да се състоят, е
хвърляне на боб.
Не ме бива
в това
Но контурите на политическата битка през пролетта на 2021 г. вече се очертават. Само в последния месец чухме няколко нови заявки за участие в парламентарния вот – Мая Манолова, Цветан Цветанов, Васил Божков. Слави Трифонов е на политическия терен вече близо година. Струва ми се, че с това ще се изчерпят новите партийни проекти. Твърде късно ще бъде през есента или зимата някой тепърва да започва да създава партия. Големият въпрос за мен на парламентарните избори догодина ще е кой с кого ще си говори.
Какво имам предвид? От едната страна, разбира се, ще стои ГЕРБ като основна управляваща партия. По-любопитно обаче е кой ще бъде от другата страна. Това е от изключително значение, защото този, който ще е основният, който ще си говори с ГЕРБ, може да бъде привидян като
инструмента,
който може да
свали ГЕРБ
от власт
и съответно ще има електорален бонус. Така както БСП през 2017 г. постигна много силен резултат именно заради това - бяха разпознати като основния опонент на ГЕРБ. Или по друг начин казано – битката в опозиционния лагер ще е кой ще бъде припознят като алтернатива на сегашното управление. И БСП, и Трифонов, и Манолова, и всички нови ще се опитат да направят именно това – да бъдат основният разговарящ с ГЕРБ. И тук Борисов има известно предимство, защото той ще може да избере кой да легитимира като свой основен опонент.
- Няма ли да се окаже следващото Народно събрание много фрагментирано при толкова много партии?
- Социологията ще даде по-ясна електорална картина чак в края на 2020 г. и началото на 2021 г. Тепърва започва строителството на няколко партии. Трябва хората да видят основните им лица, да чуят ключовите им послания и чак тогава социологията може да покаже по-изчистена картина.
- Каква е разстановката на силите сега?
- Според данните, с които сега разполагаме в “Тренд”, а и от наблюденията ми върху проучвания на колеги, на които имам доверие, мога да разделя партиите, които коментираме, на “А” и “Б” група.
В “А” група влизат по-големите формации, които със сигурност ще имат представителство в следващото Народно събрание. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и най-вероятно партията на Трифонов.
В “Б” група влизат формации, за които цел номер едно ще бъде да прескочат парламентарната бариера, като тук влизат – коалицията ВМРО-НФСБ, “Демократична България”, “Воля” на Марешки и евентуалните партии на Манолова и Цветанов. За Божков е твърде рано да коментираме. Специално Манолова вероятно има шанс да се класира в “А” група, защото все още държи висок рейтинг. Тепърва обаче трябва да се изследва как би стояла нейна партия. Проблемът там обаче е, че Трифонов завзема нейното поле и това може да я остави в периферията на протестния вот.
се партии от “А” и “Б”
група за изборите
- БСП - най-големият опонент на ГЕРБ, е раздирана от скандали. Как предстоящият пряк избор на лидер през септември ще повлияе на подкрепата за столетницата?
- Битката в столетницата е изключително жестока. Напрежението в последните две години обаче предвещаваше подобен сблъсък. Отношенията между вътрешнопартийната опозиция и ръководството надали могат да бъдат в по-ниска точка. Оформят се най-общо двама основни претенденти за лидерския пост – Корнелия Нинова и Кирил Добрев. По позициите на основните представители на вътрешнопартийната опозиция можем да съдим, че
Добрев е
спечелил тяхната
подкрепа
Сега всички погледи са насочени към прекия избор за председател на 26 септември. Това обаче може да се окаже илюзорно и много хора, които са разчитали да видят новия председател на БСП след пряк избор, да останат разочаровани.
- Защо?
- Защото по устав, за да бъде признат прекият избор за председател, трябва половината от членската маса на партията да е упражнила правото си на глас. Тази задача ми се струва твърде трудно постижима. При членски състав от 83 хиляди души да се направи ефективна организация и да гласуват повече от 42 хиляди членове, ми се вижда почти непосилно. Ако не излязат достатъчно членове да гласуват, то тогава битката се пренася на конгрес. Не казвам, че резултатът от прекия избор няма значение. Ако някой от двамата кандидати има много по-висок резултат от другия, това ще му даде силно предимство и на конгреса, но ако процентите са близки, никой няма да може да каже кой ще излезе победител от тази битка. И ако Нинова има предимство в прекия избор, защото е по-позната и по-харесвана сред червения електорат, то със сигурност Добрев е с по-добри позиции на евентуален конгрес. Все пак в продължение на години е бил основният организационен мотор на партията. Познава много добре организациите и съответно има своето влияние в тях.
- Как би изглеждала БСП начело с Добрев?
- БСП не е партия, която може да се управлява абсолютистки. Това е сложен организъм, с много лагери, крила и прочее. Силният лидер на БСП не е силов. Той е балансьор между различните групи. Станишев например се справяше отлично с тази задача. Но
Нинова опитва да
е силов лидер
- да налага решения на партията, да изолира на всяка цена важни фигури в нея. Това ѝ създаде куп проблеми вътре в БСП, а и както виждаме, образува срещу себе си цял фронт, който е готов на всяка цена да ѝ вземе главата. Добрев изглежда по-диалогичен и вероятно ще тушира вътрешнопартийното напрежение.
- Отдавна се носят слухове, че президентът Румен Радев ще прави партия, и всеки ваш колега отрича тази хипотеза като несъстоятелна. Сега, когато по терена се търкалят поне четири нови проекта, той няма ли да се изкуши, или точно това ще го спре?
- Аз също съм от тези, които винаги са отхвърляли хипотезата, че президентът ще направи партия. Изхождам единствено от здравата политическа логика, въпреки че невинаги тя е водеща. Ако Радев направи партия в следващите месеци, това ще взриви отношенията му с БСП. А само след година и половина идват президентски избори. Без подкрепата на червените Радев няма шанс да бъде преизбран за втори мандат. Рискът да заложиш на своя партия, която тепърва ще изграждаш, е твърде голям и необоснован. Би било грешка.
Но политическият
пъзел пред Радев
става много
сложен
Стоят много неизвестни. Ето няколко например: Ще удържи ли Нинова лидерството? В каква кондиция ще бъде БСП през 2021 г.? През пролетта на 2021 г. ще се проведат парламентарни избори, а президентските ще са шест месеца по-късно. В този смисъл президентските избори ще са функция на резултатите от парламентарните. Една нова управленска конфигурация със сигурност ще си прави сметката какво ще прави на вота за президент през есента на 2021 г. Тогава евентуална кандидатура на Радев може да бъде обсъждана на срещи, в които той дори не присъства. БСП сигурна ли е в подкрепата си за Радев? ГЕРБ имат ли силен, популярен кандидат? ДПС този път за кого ще играят? Трифонов ще издигне ли свой кандидат за президент, или ще подкрепи някой? Много въпроси, на които никой няма да може да отговори в следващата една година.
- Вчера агенция “Тренд” публикува много интересно проучване за това доколко българите вярват на конспиративни теории, добили популярност в последните месеци. Вчечатлява, че всеки 5-и българин вярва на едни или други. Как го обяснявате?
- Нашите предишни проучвания ясно показаха, че българите имат склонност да се доверяват на конспирации. Освен това сме и суеверни. Но държа да отбележа, че това не е български синдром. Наскоро излезе проучване в САЩ за доверието в популярни конспиративни теории, които ние също тествахме тук. Резултатите там по някои въпроси са дори по-притеснителни.
Конспиративните теории са прости обяснения на сложни процеси. Именно заради това те избуяват най-често около въпроси, които трудно могат да получат еднозначен отговор. Коронавирусът е именно такъв случай. Заради това и покрай тази епидемия се навъдиха огромен брой конспирации.
С масовия достъп до социалните мрежи, разпространението на конспиративни теории става много лесно и бързо. Новото в случая е, че разпространението на тези фалшиви новини може да предизвика сериозни проблеми. Ето например очевидно ще има проблем с интегрирането на 5G технологията, защото ще има обществен отпор по темата. В този смисъл ще се забави една технологична модернизация. Много по-страшно е обаче, че се губи доверие във ваксината, което може да породи огромни здравни проблеми в бъдеще.
Интересно също така е, че образователният статус няма връзка с вярата в конспиративни теории – висшистите като структура на отговорите са сходни с общата картина. Но и това не ме изненада, защото само преди два месеца попаднах на интервю на известен наш професор по социология, който твърдеше, че епидемия от коронавирус в България няма заради липсата на 5G антени. Според професора те разрушават имунната система. Това истински ме шокира.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е френска езикова гимназия там
Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология
Преподавател в СУ. Главен асистент в катедра “Политология”
Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход
Има над 100 коментари и статии в периодичния печат
Съосновател е на изследователски център “Тренд”
