Теориите на конспирацията са опасни за вашето здраве

Един от рисковете: засилва се антиваксърството

Темата за конспирациите е многократно изследвана от “Тренд”. Тези данни са показвали склонността на българина да вярва в суеверия и конспирации.

Но това не важи само за българите. Кризата с COVID-19 даде храна за нови конспирации. Конспирации, стигащи до пълно отричане на съществуването на болестта. Или пък конспирации, че употребата на етилов алкохол може да предпази от коронавируса, което между другото доведе до доста смъртни случаи в Иран. Да не говорим за американците, които пиха дезинфектанти, за да се предпазят от болестта.

Въпреки че последствията от пандемията имат много различно въздействие върху всеки един от нас,

има нещо, което

ни обединява:

несигурността

А теориите на конспирацията оживяват особено силно при кризи, защото предлагат прости обяснения за хаоса и привидно безкрайната несигурност. Във време, когато нормалността се чувства все по-далеч от всекидневието, с което сме свикнали, за много хора е особено изкушаващо да приемат разкази, които дават алтернативен прочит. Вярването в такъв тип информация е лесно обяснение за сложни процеси.

Но когато говорим за конспирации около болести, това е и вид измамно чувство за сигурност. Ти знаеш кой е врагът ти, как е създаден, как се разпространява и как може да го предотвратиш.

Засилването на параноичния елемент около пандемията доведе до модифицирането и на някои стари конспирации, придавайки им нова тежест. 12% (близо 660 хил. души) в България са на мнение, че коронавирусът се разпространява чрез 5G технологиите. Да не говорим, че 40% от българското общество са съгласни, че тази болест е биологично оръжие с цел намаляване на населението. Или 43% oт българите, които вярват, че COVID-19 е изкуствено създадена болест с цел фармацевтичните компании да печелят повече. В предишно наше проучване за конспирациите вярването за изкуственото създаване на болести с цел печалба на фармацевтичните компании достигна до 66%.

Раждането на конспиративните теории се дължи в голяма степен на ниското доверие към институциите. Когато институциите не вдъхват достатъчно доверие, хората търсят други средства, с които да запълнят този вакуум. А той често е населен с множество конспирации. Развитието им е особено добро в ерата на социалните мрежи. Недоверието на хората в традиционните медии също спомага този процес, засилвайки усещането, че тези медии крият информация или участват в “тайния заговор”. Рестрикциите на социалните мрежи да премахват такъв тип информация също подсилва този ефект и

създава усещането,

че нещо се крие от

масовия човек

Конспирациите около коронавируса не само в България, а в целия свят изваждат отново на преден план задълбочаващата се безкритичност на хората към автентичността на информацията. Те просто се нуждаят от мишена за своя гняв и страх, и конспирациите им дават точно това.

Но такъв тип конспирации водят сериозна опасност след себе си. Особено опасно е задълбочаването на вярването на хората, че ваксините са опасни или ще се използват за контрол над хората. Това може да доведе до необратими последици за човешкото здраве и вдъхване на нови сили на антиваксърството.