Още акценти от интервюто с председателя на Държавна агенция "Архиви":
Сред новите ни дарения са архивите на Валери Петров, имаме ръкописи, които показват лабораторията на твореца - как е рязал и залепвал текстове
Получихме 11 кашона с документи на Светлин Русев, както и първия ръкопис на “Зайченцето бяло” на Леда Милева
- Доц. Груев, като че ли стана традиция около 24 май да се подновяват споровете за това чия е кирилицата. Защо?
- Фактите са добре известни и затова представителите на сериозната академична наука нямат колебания относно българския характер на кирилицата. Това не означава, че ние твърдим, че Кирил и Методий са българи. Ясно е, че те са византийски мисионери, ако щете и дипломати, чиято първоначална зададеност е да обслужват византийския интерес. Делото им намира прием в България и чрез него
средновековна
България става
цивилизатор на
целия славянски
свят
Налагането на една графична система в Средновековието означава и културно, и политическо влияние.
Има много неизвестни около появата на кирилицата. Те произтичат от едно появило се по-късно възхвално житие на Климент Охридски, писано от Теофилат Охридски, в което се казва, че той реформира азбуката, която създават неговите учители. Оттам е и популярното твърдение, че Климент Охридски е създател на кирилицата. Напоследък обаче специалистите по славистика и старобългаристика смятат, че това е по-продължителен процес. Вероятно Климент Охридски е имал отношение към него, но дълго време глаголицата и кирилицата съществуват паралелно. Но най-старите писмени паметници както на глаголицата, така и на кирилицата, се намират или тръгват от България - имаме надпис от Преслав, който половината е на глаголица, другата половина на кирилица. Това показва, че не само в македонските земи, както твърди Путин, се заражда кирилицата, а това е процес, към който отношение имат и преславските книжовници. И неговата трансмисия вече в славянския свят без съмнение е свързана с княз Борис и цар Симеон.
- Как си обяснявате тогава тези спорове и непрекъснатото връщане към тази тема?
- Трудно обяснимо е. Самочувствието нито на гигантската руска държава, нито на миниатюрната Северна Македония би пострадало, ако добросъвестно сложат фактите на масата и признаят, че налагането и на кирилицата, и на глаголицата, на писмеността, която се познава от 300 милиона по света, е станало възможно именно благодарение на средновековната българска държава. Така че проблемът е политически.
Част от наблюдателите поставиха въпроса не е ли комплекс за малоценност да реагираме толкова бурно по такива поводи. Не е, защото за българите 24 май е сакрална дата. Няма друг славянски народ, който да отдава такава почит към този ден и толкова съкровено да се отнася към своето писмо и към културата, която възниква въз основа на него.
- В колко архиви по света има документи на кирилица? Вярно ли е, че има в половин Европа, дори в Монголия?
- Монголия е най-далечната точка, в която е била наложена кирилицата. Разбира се, това става възможно през имперска Русия, но това е друг процес. Документите и писмените паметници на кирилица имат своята стойност във всички архиви по света. Разбира се, най-вече през Русия. Дори в Африка, където са работили през годините много български специалисти. Най-странното място, където има документи, е Северна Корея - поради политическата система и обвързаността ѝ в миналото със СССР.
Наскоро например получихме интересни копия от Малта. През Първата световна война на острова е имало голям военнопленнически лагер, в който е имало и доста български офицери. Получихме техни снимки - сред тях има и такива от честване на рождения ден на цар Фердинанд от 1917 г. с надпис на български.
С глаголицата е по-интересен въпросът, защото това е изчезнала писменост. Установихме, че в хърватските архиви има сериозен обем писмени паметници на глаголица. Оказва се, че по Адриатическото крайбрежие глаголицата се задържа до най-късно - до ХIV век. Обратно, в руските архиви почти няма такива документи - само Киевските глаголически листове.
- А покрай епидемията с COVID-19 проучвахте ли какви мерки са вземани назад през годините при други епидемии?
- Да, върнахме се назад в документите към най-ранните карантини. Оказа се, че това е доста цикличен процес - както с мерките, които са прилагани, така и с обществените страхове, психози, вълнения, които се създават около епидемиите. Това се е случвало с чумата в по-далечните епохи, в по-ново време с холерата и петнистия тиф, след това испанската болест, както през 1918-1919 г. са наричали грипа. На нашето поколение му е дошло ред да се срещне с COVID-19.
Попаднахме на любопитни документи за първи карантини - най-вече при петнистия тиф и холерата още от 80-те години на ХIХ в. Те са били много по-продължителни, не като сега 14 дни - били са по 40. Няма медицинско обяснение за това. Вероятно са се спазвали 40-те дни, които в християнството имат сакрално значение.
През Балканската война има много силна холерна епидемия, която продължава на огнища, или както сега е модерно да се казва - клъстерно.
През Първата световна война пък има холера и петнист тиф и много хора са били изолирани заедно да карат карантината, била е задължителна за всички новопристигащи, което всъщност е ставало причина за заразяване на хора, които не са били болни.
А в края на войната има и т. нар. испанска болест, която минава на три вълни. Първата е в края на 1917 г. и началото на 1918 г., която слабо засяга България.
Втората обаче е особено опустошителна у нас - от есента на 1918 г. Тясъвпада и с излизането на България от войната. И много от войниците, които след години се завръщат по домовете си, донасят непознатата болест. Нямаме коректни данни за числеността на жертвите, защото те се смесват с общия брой на загиналите във военни лазарети и в резултат на бойните действия. Но трябва да кажем, че и тогава, подобно на сегашната епидемия,
България остава
встрани от тези
големи човешки
загуби,
които се понасят от останалите европейски държави, а и в Америка.
Третата вълна е от пролетта на 1919 г., но тя е доста слаба.
- Какви мерки се налагат освен карантината?
- Същите като днес - социална дистанция, маски. Имаме доста снимки в архивите на семейства с маски. И това налага убеждението, че няма нищо ново под слънцето.
- А икономически как сме преодолявали тези кризи назад в годините? Със сигурност не е било като сега, защото икономиката не е била на това ниво. Какво е предлагала държавата на производителите например?
- В миналото икономически мерки не е имало. Имало е комитети за подпомагане, но са били обществени и това не касае държавата. Сега за първи път имаме такива социални мерки и това е основната отлика от епидемиите от миналото.
- Разбрах, че въпреки кризата имате нови попълнения в архива. Разкажете ни за тях.
- Получихме и нови архиви, и допълнения към лични фондове. Като този на д-р Константин Стоилов, дарен ни от неговия правнук Константин Чипев. Има постъпление към архива на Леда Милева. Снаха ѝ Виолета Цонева ни дари документи, сред които е и първият ръкописен текст на “Зайченцето бяло” от 1943 г.
Получихме и архива на Валери Петров от неговия зет Иво Хаджимишев. Той включва и писма между Валери Петров и бъдещата му съпруга, докато е интерниран през войната.
Ранни негови ръкописи показват лабораторията на твореца, каква е била технологията на творческия процес преди появата на компютъра. Имаме примери как е работил текстовете на пиесите си, които явно са различни варианти на едно и също произведение. Те са рязани, снаждани с лепило - някои придобиват дори формат на плакат.
Получихме 11 кашона с документи към фонда на Светлин Русев, дарени от дъщерите му Милкана и Ралица. Както архива на проф. Иван Газдов.
- Какво има в кашоните на Светлин Русев?
- Архивът е обемен и обработката му вероятно ще отнеме 2 г. Става въпрос за документи, писма - от него и за него, има паметни бележки. Светлин Русев е събирал документи не само за собствената си дейност, но и на други творци - на Бешков, на Константин Павлов, с когото са били близки, и т. н.
- По традиция за Международния ден на архивите отчитате най-големия си дарител. Кой е той за 2019 г.?
- Номинирали сме дарението, което направи внучката на Евгения Марс - Мария Елмазова. Става въпрос за родовия архив на Елмазови. За Михаил Елмазов, който е първия дипломиран стоматолог в България, и за жена му Евгения Марс. Това е изключително ценен архив. В края на миналата година ДАА откупи и писмата на Вазов до Евгения Марс.
Другият ценен архив за миналата година е на д-р Г. М. Димитров, който ни бе дарен от дъщеря му Анастасия Мозер.
За приятел на архивите номинирахме кмета на Монтана Златко Живков. Общината подпомогна издаването на тома на ДАА за неизвестни до момента Ватикански документи за историята на българите от ХVII век. Те са събирани от Ватиканските архиви от покойната вече българска историчка Йоана Списаревска и касаят основно Чипровското въстание и историята на Монтанския регион през ХVII век.
