Из ония дни уважаван всекидневник излезе със заглавие: “Закон спира продажбите на дългове”.
Подобно обещание имаше и преди време: “Омбудсманът забранява със закони продажбата на дълг. Топлофикации, ЕРП, ВиК и мобилни оператори вече няма да ни дават на колекторски фирми.
Ново законодателство ще забрани на монополните дружества да продават дълговете на потребители на колекторски фирми, които след това тормозят хората”.
От една страна
– обещаващо:
колекторските фирми да не тормозят хората, което действително е обществен проблем.
От друга страна обаче – поредната глупост. Забранява се “продажбата на дългове”?! Какво ли означава “да се продаде дълг”?
Както е известно, дългът е задължение. Това задължение обаче “се продавало” на колекторски фирми? Следователно колекторски фирми “купуват” задълженията. Да се купи нещо, трябва да се плати цена. Така поне е казано в чл. 183 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). А той е меродавният закон.
Следователно колекторската фирма или който и да е било друг трябва да плати пари, за да се сдобие със задължение?! Гениално!!!
За да се стигне до това “гениално прозрение”, заслуга има актуалният законодател. Не този, който е сътворил ЗЗД през 1950 г. Тогавашният законодател е бил наясно какво прави. Актуалният – не толкова. Защото, ако беше наясно, нямаше да даде храна на тази глупост – “продажба на дълг”.
Ако отворим Закона за корпоративното подоходно облагане в §1, т. 7 на допълнителните разпоредби, ще прочетем: “вземания за дълг”. “Вземане за дълг” е ярко доказателство, че на актуалния законодател изначално
не са му ясни
основни понятия
в правото
От “вземането за дълг” до “продажбата на дълг” има само една крачка и икономисти и финансисти смело я правят. Те обясняват, че това ставало чрез цесия (?!).
Аз пък си мислех, че се цедират само права. По съвпадение и ЗЗД мисли така. А то можело да се цедират и задължения?! Ако това е така, готов съм да си цедирам, и то безвъзмездно, всичките си задължения към “Топлофикация”, към ВиК, към държавата и общината...
Всъщност какво друго може да се очаква от актуалния ни законодател, след като преди 10 години сътвори вселенската глупост да намали капитала на ООД на... 2 лв. (чл. 117, ал. 1 ТЗ). Това е най-яркото доказателство, че той и хабер си няма от основополагащи понятия в правото. Капиталът, драги ми законодателю, има т.нар гаранционна функция. Каква гаранция са 2 лева? И колко нелепо увисва разпоредбата на чл. 138, ал. 3 от същия този ТЗ: “Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят1/4 от капитала (сиреч – загуба от 50 стотинки?!). И после се чудим защо и как ставали далаверите с тези дружества. (Само за сведение на безхаберния ни законодател – ООД в Германия, чиято уредба бе легнала в основата на нашия ТЗ, когато той се изработваше, е 25 000 евро!!!).
Нерде
25 000 евро,
нерде 2 лева
Същият този законодател реши, че може да се разпорежда с нещо, което не му принадлежи – да “дарява” възнагражденията на депутатите, след като дарението е строго личен акт.
И т.н., и т.н.
Коментарът е излишен.
А мен ме хваща срам, че съм юрист в България.
