Имаше изумителни въпроси към щаба. Не трябваше
обаче да се говори толкова за ковчези и трупове, казва езиковедът
- Доц. Миланов, какво роди в езиково отношение ситуацията с извънредното положение у нас?
- Езикът е от онези безценни дадености на човека и на обществото, които изцяло съпътстват неговото развитие: социално, икономическо, културно. Неслучайно всички днес застават зад водещата хипотеза на социолингвистиката, че човекът и езикът са неделима същност.
Когато обществото боледува (духовно, социално, икономически), боледува и не се развива и неговият език. И тази констатация не се отнася до извънредното положение, а принципно до отношенията между езика и обществото.
В многовековната история на България е имало много тежки изпитания за държавата, за народа и за духа на българина. Не е клише, че езикът редом с вярата и с обичта към родното е пазил и опазвал България и българското от различни прояви на агресия и жестокост.
Днес извънредното положение е повод да бъдат потърсени отговори на някои много важни въпроси.
1. Умеят ли публично говорещите лица в България да обясняват ясно и точно каква е ситуацията и какви са изходите от нея? Как преодоляват границите между тясноекспертното и достъпното за хората, които очакват конкретни отговори на конкретни въпроси. В тази нелека за България, а и за целия свят обстановка остана усещането, че извън статистиката и обобщенията отговорите не са подплатени със сериозни и задълбочени аргументи. Това вероятно се дължи и на факта, че в световен план все още има много въпроси, на които учените вирусолози не са намерили отговор.
2. Сериозен проблем представлява и липсата на последователност, когато се издават определени заповеди.
Една заповед
трябва да бъде
ясно и точно
формулирана,
да не създава предпоставки за двусмислици и разнопосочни интерпретации. Да не създава повод в следващите дни да бъде пренаписвана, защото това води до недоверие към същността ѝ.
3. Типично по български
споровете
между щабовете не доведоха до обединяване около научна идея и практическото ѝ приложение, а оставиха горчивия привкус за остър език, непрекъснати нападки и обвинения. А точно в тези ситуации само речта, човешката реч, подплатена с професионален опит и знанията на експертите, може да доведе до успокоението, че има екипи, които, макар и в разногласие, търсят изход от ситуацията.
- Кои от главните герои в пресконференциите ви направиха впечатление и с какво?
- Лично на мен най-силно впечатление ми направи спокойствието, с което генерал Венцислав Мутафчийски отговаряше на въпроси, зададени често не особено премислено и не особено логично от езикова гледна точка. В тези пресконференции много ясно се открои неумението на някои ваши колеги да задават ясни и точно формулирани въпроси, които предполагат ясни и точни отговори.
Имаше откровени недомислици сред зададените въпроси. Признавам обаче, че имаше и истински находки. Такъв за мене остава въпросът на журналиста, който попита: Как така се отчитат излекувани от коронавируса, след като няма официално намерено лечение за тази болест? В отговорите на експертите преобладаваше статистиката, а трябваше да излязат на преден план коментарите и решенията, но аргументирани с ясни и непротиворечиви факти.
Тук е мястото да се обърне внимание и на това, че лекарите, които всеки ден се сблъскват с много от нерешимите проблеми на човечеството, свързани с неговото здраве, може би поради тази сложност представят информацията по-оскъдно. На всеки един от нас ни се иска, когато общуваме с лекарите, да получаваме повече информация, която по-убедително да ни разкрива същността на заболяването и неговото лечение. Възмущаваме се, когато след посещение в лекарския кабинет осъзнаваме, че прегледът понякога е отнел по-малко време от оформянето на документацията. За това обаче вината трябва да се търси другаде. Тя не е нито на българския лекар, нито на българския гражданин.
Липсват ми в тази обстановка умереният тон, спокойното обяснение, дълбоко аргументираните призиви и изказвания. В езиково отношение натрупването на толкова много думи (като ковчези, трупове, найлонови торби за трупове, непрекъснатите реплики за това колко близки ще загубим), които асоциират със смъртта, трябва да бъдат използвани предпазливо или изобщо да не бъдат използвани. Да, те са породени вероятно от разбирането за загриженост, от страх от вируса, но те много
силно
въздействат
върху психиката
и в някои случаи сигурно са по-опасни от самото заболяване. В това се крие силата на думите и затова в народната психология и в народната фразеология са запазени толкова много примери за силата на словото. Ще припомня само един: Езикът кости няма, но кости троши.
- Имаше ли агресия в езика на политиците?
- Имаше езикова агресия, вероятно породена от тежката ситуация, но тази агресия беше много по-слабо изразена, отколкото ежедневната езикова агресия в политическия живот. Макар и по-слабо изразена, употребата ѝ несъмнено води до извода, че българските политици не могат да избягат от моделите на агресивното речево поведение, което може да е породено както от взаимната политическа ненавист между партиите, така и от спецификата на подобни извънредни положения, в които усилията трябва да бъдат насочени към обединение, а не към разединяване. И само речта може да помогне това да стане. Ако преодолееш, разбира се, тяснопартийната егоцентрична принадлежност и проявиш истинска грижа към обществото.
- Родиха ли се нови думи и ще влязат ли някога в речниците?
- Родиха се нови думи. Тяхната поява е донякъде закономерна и
само времето ще
покаже дали тези
думи ще останат
в речника
Още в началото на извънредното положение беше засилена употребата на глагола карантинирам и на няколко негови разновидности, на които наскоро обърна специално внимание проф. Владко Мурдаров. От него в употреба влезе и отглаголното съществително име карантиниране, а от температурирам (също употребен от експерти) се появи отглаголното съществително име температуриране. Това не е нов процес в езика ни и нямаме право да го осъждаме. Спомняте си, че по време на кризата със свлачищата експертите и журналистите въведоха съществителното име срутище. То беше контекстово обусловено, но си остана с употребите в онези ситуации. Карантинирам/карантиниран са експертни нововъведения, чрез които в по-кратък вид се представя съставно предложна конструкция от типа: поставям някого под карантина, в състояние на изолация и така нататък.
Появи се и
глаголът
таблетирам,
който също е такава съкратена форма, употребена в случая, за да представи по-кратко конструкцията започвам да произвеждам таблетки. Стремежът към езикова икономия винаги е съпътствал развоя на езика, а времето ще покаже дали тези думи ще останат в речника му, или ще си останат като част от езиковата мода. По моя преценка думата “карантинирам” ще бъде отразена в речниците на българския език, защото е кратка и защото точно описва действията. Освен това наставката -ирам е много продуктивна в съвременния български език и на нея дължим много глаголи като банкирам (извършвам банкова операция), чекирам (маркирам багаж, билет), копирам (правя ксерокопие). На нея дължим и появата на не особено сполучливия, но много често използван в административните среди глагол входирам. Появиха се и някои екзотични форми като вкъществувай от рекламата на верига магазини. Тук водеща е експресивната функция. Регистрирахме и някои особени случаи на смислови повторения като световната пандемия. Думата пандемия съдържа в себе си компонента за световен мащаб, за множественост, за разпространеност в световен план и затова не е необходимо да употребяваме и определението световна. На такива примери сме обръщали внимание и друг път: при свършен факт (думата факт е от латински произход и означава нещо свършено); при съчетанието необичаен феномен (феноменът е необичайно явление); период от време (периодът съдържа в себе си лексикалния елемент време, времева граница) и др.
Тук е мястото да отбележа, че се прекалява и се злоупотребява с думата термин “джиросвам”. Днес всеки - от журналистите до политиците, та и до децата на площадките - започна да джиросва. Тази дума има терминологично значение и означава: чрез подпис върху гърба на по̀лица, чек или други ценни книжа прехвърлям правата си върху тях на друго лице. Не бива да се забравя обаче, че думата има и преносно значение, към което в речника на българския език са добавени и допълнителни бележки - разговорно и пренебрежително: прехвърлям работа или отговорност върху друго лице. Както не бива да се забравя и че има толкова много синоними, които може да бъдат използвани извън терминологичната употреба на думата: прехвърлям, предавам, препращам. Регистриран като синоним на джиросвам е и глаголът отървавам се. Дали някой ги е прехвърлил с добра воля, за да продължи управлението на един клуб, или се е отървал от тях, можем само да предполагаме.
В коя употреба ще бъде използван в публичната реч глаголът обаче, е въпрос на намерения и коректност - от всички страни.
- Какво прави един езиковед под карантина?
- Каквото правят повечето българи. Работи. Работи от сутрин до здрач, ако трябва шеговито да перифразираме големия Вапцаров. С моите прекрасни студенти българисти от СУ “Св. Климент Охридски” по проект, финансиран от Фонда за научни изследвания на МОН, за което им благодарим, разработихме десетки езикови бележки по актуални проблеми, свързани с динамиката на езиковите процеси. Чета тези езикови бележки и се гордея, че младите възпитаници на университета имат едновременно силно гражданско отношение към езика ни, съчетано вече с изключително професионалния им лингвистичен поглед към динамиката на съвременните езикови процеси.
Тези езикови бележки вече представяме в някои български медии, а част от тях ще бъдат публикувани в единственото научно списание (на Факултета по славянски филологии към СУ), в което своите научни приноси публикуват само студенти и докторанти, насочени към проблемите на лингвистиката.
Тук искам да отбележа, че предстои в началото на следващата година да направим обобщение и върху българското политическо говорене в съпоставка с публичната политическа реч в още 10-15 страни.
CV
- Завършил е българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” през 1999 г. и право в Софийския университет през 2016 г.
- Доцент по съвременен български език в Софийския университет
- Води лекционни курсове по история на българския език, езикова култура, медийна и политическа реч
- Директор на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч