Мутафчийски се оказа правилният генерал за ситуацията, Бойко Борисов чуваше какво говорят по-знаещите от него, но се усети, че здравният министър не е лекар - изостава от темпото
“Извинявам се, че нямаше камиони с трупове и десетки хиляди заразени!”
С тази нескрита обида си тръгна след 100 дни почти всекидневно присъствие шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. За 100 дни
генералът стана
най-обичаният
и най-мразеният,
дори събуди Стокхолмски синдром у мнозина, но спаси България от класическата епидемия от COVID-19.
Дали българите имат особен ген, който ги пази от коронавируса, дали ваксинацията с БЦЖ и други ваксини, които у нас са задължителни, а на Запад - не, дали, че не сме презаселени, са факторите, опазили България от онзи ад с хиляди умрели, учените ще анализират.
Факт е обаче, че на политическо ниво факторите са един голям екзистенциален, и 2 субективни, подчинени на първия.
Големият е, че ни опази страхът. Страхът сред политиците, страхът у хората, страхът на лекарите.
Двата по-малки фактора са ген. Мутафчийски, който се оказа правилният генерал за тази ситуация, и Бойко Борисов, който се върна към добрите си години, в които слушаше и чуваше хората, които са по-знаещи от него. Инстинкт на успеха, който в последните 2-3 г. бе позабравил.
Защо Мутафчийски да е начело на щаба, бе един от най-големите проблеми в българската история с коронавируса от ден 1, или 26 февруари, когато назначиха щаба.
Защо той? Коремен хирург, а не инфекционист или епидемиолог - Ходи винаги с униформа и плаши хората. Всъщност Мутафчийски е препоръчан за поста от много свои колеги. С два мотива. Първия, че е шеф на най-голямата и модерна болница в България. Втория, че не само е виждал епидемия, но и я е преборил. И ще се справи с коронакризата.
Мнозина не знаят, но
аз съм свидетел
с очите си как
младият офицер
Мутафчийски
опази от тиф
лагера “Радуша”
по време на косовската война. Тогава днешният шеф на ВМА бе командир на военнополевата болница там. Трябваше да взема доста нетрадиционни решения, включително да се чуди какво да прави с неподходящите за мюсюлмани доставки от свински шпек салам. Друг такъв лекар в България просто няма.
Борисов пък през по-голямата част от тези 100 дни слушаше Мутафчийски и другите от оперативния щаб. Изпълняваше това, което трябваше. До голяма степен и защото изключително много се страхуваше.
Овладяването на епидемията в България условно може да се раздели на три етапа. И трите сериозно доминирани от страха и водещи до доста предпазливи действия, често непропорционални.
Първият е от 26 февруари до 8 март. Щабът бе назначен и започна подготовката. Главно с тестове и предпазни мерки за влизащите в България. И всекидневни брифинги, на които журналистите си тръгваха разочаровани, че още няма заразени в България. По това време епидемията агресивно влизаше в Италия, Франция и Испания. Края на този период постави един извънреден брифинг в полунощ на 8 март - има вече двама българи, заразени с COVID-19.
Оттогава започнаха и несекващите обвинения към Мутафчийски и към Борисов за всяване на страх и паника. Защо брифинг посред нощ? Много просто - в България хората не вярват на властта, открай време страдат от т.нар. Чернобилски комплекс, че нещо се крие от тях. В тази ситуация единствената подходяща комуникационна стратегия е моментално съобщаване на всяка една новина.
От 8 март до след Великден е вторият етап на кризата - извънредното положение. За първи път от Втората световна война се наложи обявяването на извънредно положение и ограничаване на конституционни права.
Твърди се, че първоначално Борисов е бил против, но бил убеден с цифри - в Западна Европа има дни със стотици умрели. А Борисов вече е осъзнал, че състоянието на българските болници си е за паника. Единственото му условие било
да не се затваря
напълно
държавата
Тогава пролича и основното слабо звено при управление на кризата в България. Това се оказа здравният министър Кирил Ананиев, който в рамките на часове издаваше и поправяше заповеди.
Започна още с първата, която бе за тотално затваряне на икономиката. Та се наложи още същата вечер заповедта да бъде поправяна след заседание на кабинета. И се стигна до дни дебати дали могат да работят фризьорките, или не. Както и до станалото емблематично изявление на Мутафчийски, завършило с думите: “Не е време за купон.”
Донякъде обаче тази първа заповед на Ананиев е помогнала да се овладее епидемията. В началото хората бяха толкова парализирани от страх, че реално нищо в държавата не работеше. Въпреки че
след Швеция
мерките в
България бяха
най-леките
Опразнените от страх улици обаче са помогнали на щаба да локализира заразата в клъстери. А за допълнителната паника сред хората отново помагаха заповедите на Ананиев. Крещящи примери са първата заповед за задължително носене на маски. Така бе написана, че се наложи да бъде моментално отменена. Или въвеждането на часовия пояс за пазаруване на възрастните, при което хората разбраха, първо, че на старите хора се забранява да пазаруват, а след това, че им е разрешено само от 8,30 до 10,30 сутринта.
Появиха се първите обвинения срещу щаба и правителството, че умишлено се всява страх. Засилиха се и настояванията за по-масово тестване. Тестове обаче нямаше, нямаше и откъде да бъдат закупени. А главните герои също бяха уплашени. Борисов пък опита да се прави на Макиавели и създаде алтернативен щаб с основните говорители срещу официалния - начело с Коста Костов и Атанас Мангъров. Слаб ход - нито свършиха съществена работа, нито млъкнаха.
Щабът и правителството се счепкаха дали и как да се пътува по Цветница и Великден. Мутафчийски и останалите лекари в щаба твърдяха, че хората ще разнасят заразата. Борисов бил на позицията, че хората са достатъчно разумни, но имат нужда от психическо отпускане, защото иначе и да не ги утрепе коронавирусът, ще започнат да се хвърлят от балконите. Резултат от двата първи етапа бе много добър - инфекциозните легла бяха увеличени десетократно, направиха се много лаборатории, лекарите бяха подготвени да приемат мисълта, че са задължени да лекуват болните от COVID-19. Все пак още се помнят лекарските бунтове в началото на епидемията, когато персоналът на цели болници напускаше, за да не бъде дори близо до отделения с болни от коронавирус.
След Великден започна третият етап, който може да се нарече разхайтване. И имаше защо - очакванията за десетки хиляди заразени и хиляди умрели не се оправдаха. Бройката растеше пропорционално на по-активното тестуване. Затова страхът отпусна душата на Борисов и той започна по-смело да спори с Мутафчийски. Даже сам да определя кога е политически коректно да се отпусне някоя от медицинските противоепидемични мерки. Така в момента, въпреки че още е в извънредна епидемична ситуация, България реално се е върнала към живота отпреди COVID-19.
Всъщност спирането на редовните брифинги на щаба сложи края на третия етап. И начало на нормалния живот. А рестартът започва с усмивка, защото България може да се похвали с едни от най-ниските нива на заразени и умрели от коронавируса. Дано поне остане някакъв страх, че хората да продължат да си мият ръцете. Мутафчийски направи каквото можа.
