Югозападният въгледобивен регион иска да бъде флагман на промените в енергетиката, казва съснователката на платформата Brоwn to green
Кристина Лазарова е от новото поколение мениджъри в българската енергетика, отскоро е председател на борда на директорите на ТЕЦ „Бобов Дол” и е съосновател на свободната дигитална платформа за преход към нисковъглеродна икономика Brоwn to green. "24 часа" я потърси за коментар дали България може да се възползва реално от Зеления пакт на Европейския съюз.
- Г-жо Лазарова, какво представлява платформата Brоwn to green, която се радва на все по-голям интерес?
- Това е свободна дигитална среда, където представители на държавните институции, различни зелени движения, еколози, специалисти по управление на околната среда, икономисти и въобще хора с идеи мога да споделят своите виждания затова как традиционно свързаният с добива и използване на кафяви въглища Югозападен въгледобивен регион да се промени и премине към нисковъглеродна икономика, образно казано да стане „зелен”. За това и платформата носи това цветно име „Brоwn to green”, тоест как от кафявите въглища да извървим пътя до добиването на зелена чиста енергия.
- Вие сте от новото поколение мениджъри в българската енергетика, председател сте на борда на директорите на емблематичния ТЕЦ Бобов дол, да не би да искате да кажете, че подавате ръка на зелените у нас и в Европа? Това до скоро щеше да звучи като научнофантастичен филм?
- Вижте, аз разглеждам нещата така. От една страна сме всички ние българите, а от другата - нашите проблеми. Време е да погледнем реалността в очите и да си подадем ръка. Проблемите са прекалено големи, за да можем да се справим с тях всеки, правейки нещо самичък или поотделно. Не е нужно да откриваме „колелото”, може да видим как го правят в Европа.
Държава, еколози и индустрия вървят ръка за ръка, защото може да е клише, но е истина, че в спора, в дискусиите се ражда истината. Въгледобивът е основен поминък за районите на Бобов дол и Перник. Тук практически преди доста десетилетия се е родила модерната българска индустрия. Ние трябва да сме благодарни на хората от този край, на страната ни, които буквално с мазолите на ръцете си създадоха тази България, която имаме днес. Но светът се променя бързо и ние няма как да сме изключение от тези промени.
Зелената сделка на Европа дълго време изглеждаше като някаква наивна мечта, но тя в крайна сметка стана факт и започва реално да се осъществява. България има два пътя- или да не прави нищо и да изпадне от борда на въвеждането на съвременни нисковъглеродни технологии, или да положи максимални усилия да се впише в европейските изисквания/закони за опазване на околната среда.
- Смятате ли, че ще има хора, които ще започнат да критикуват вашите намерение?
- Ние българите като цяло сме специалисти в това да критикуваме. За жалост през годините като че ли забравихме, че най-важното е да се опитаме да работим и да изграждаме, да се сплотяваме и обединяваме около идеите и техните реализации. Никой няма да реши проблемите на България в нито един от секторите, ако ние не ги решаваме сами. Никой няма да дойда от Брюксел и да ни каже вие трябва да правите това, по този начин. Ние трябва да си го направим сами. Имаме посоката, в която всяка една от държавите в Европа е казала, че ще върви.
На нас ни остава сега да начертаем и извървим пътя с наши усилия. В кръга на шегата, свикнала съм с постоянната критика и негативизъм, който ни залива от всякъде, но както казва моят любим актьор Камен Донев „Боят не разгражда, а изгражда“. И ако трябва да се върнем към сериозният тон, ние сме се събрали за да се опитаме всички в тази държава, независимо кой какъв е, от кое учреждение, бизнес, неправителствена организация, федерация или сдружение, да извървим пътя към създаване на икономически, екологичен и социален просперитет на тези две области в Югозападна България.
- Кое е най-важното, което ние българите пропускаме за Зеления пакт?
- Този пакт означава не само чиста природа, което е особено важно за туристическа страна като България, в която красивата и чиста околна среда е един от най- важните икономически активи на страната ни. Зеленият пакт означава и нещо друго. Той дава възможност за нещо с неимоверна важност за всички българи, а именно българската икономика и енергетика да мине на ново технологично ниво. Постепенно да замени въглищата с втечнен природен газ, соларни панели, водородни технологии, геотермална енергия и още десетки иновации. Да притежаваме и развиваме буквално технологии на бъдещето.
Разликата между енергетиката до сега и тази, която идва, е като между стария аналогов телефон с жицата и със симпатичната шайбата с цифрички и новите смартфони, които дават безгранични възможности. Българската енергетика и икономика трябва да се възползват от възможността да не изостанем технологично от водещите европейски страни.
- Мислите ли, че малка страна като нашата има ресурс да направи такъв технологичен скок?
- Първо, ние не сме малка страна, а сме нормална средноевропейска държава. Второ, нека не се държим вечно като периферия на развитата Европа, та ние сме народът, който някога е създавал империи. Да не говорим колко блестящи учени и инженери имаме в историята си, а и днес. Иван Ночев е българинът създал модула „Ийгъл”, с който Америка е кацнала на Луната. Петър Петров се казва създателят на първия ръчен електронен часовник „Пулсар” и на безжичния сърдечен монитор. Искам да кажа, че когато българинът получи нужните условия и мотивация той може да постигне много.
Така, както навремето строежа и експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй" е изградил хиляди висококвалифицирани специалисти, така сега преходът към „зелени” технологии ще ни даде възможност като държавата да минем наистина на ново ниво, да създадем друг тип работни места за умните и способни българи, които ще изберат да работят в родината си. Ние сме нацията, която може много повече от това да изнася сезонни работници за Англия и Германия. Когато изстрелваха ракетата на Илон Мъск, до него стоеше българин. Нека не се подценяваме сами. Нисковъглеродните технологии на бъдещето могат да са реалност и у нас.