И в пандемията бяхме интересни, от 20 заявления за инвестиции за над 1 млрд. лв. 9 са след 16 март, казва министърът на икономиката
Още акценти
Българската икономика е в кондиция, дано европейската навакса бързо, защото сме свързани с нея
Сега основната ни грижа е ликвидност на фирмите, трябва да се покрият разходите им от март до юни
Европарите, които са в оперативните програми, ще бъдат за това, за което са предвидени - повече иновации, дигитализация, развитие на икономиката, за да има повече услуги и стоки с висока добавена стойност
- Г-н Караниколов, след отмяната на извънредното положение и преминаването му в извънредна епидемична обстановка икономиката завъртя ли?
- Нека разграничим нещата - по време на извънредното положение у нас имаше икономически сектори като хотелиерство, ресторантьорство, определен вид доставки и др., които бяха изцяло засегнати и преустановиха дейността си. Имаше сектори, които забавиха функционирането си или редуцираха част от своите поръчки, имаше такива, които продължиха в нормален ритъм и дори такива, вярно малко, които извлякоха позитиви. Нека отчетем и свързаността на нашата икономика с големите икономики в Европа и факта, че когато фабриките и заводите там затворят, това се отразява и у нас. Това се случи след 13 март, до тази дата българската икономика, изключвам малки и средни проблеми с доставки от Китай, нямаше особени затруднения.
- В този период от началото на годината имаше растеж, нали?
- Да, до март българската икономика беше добре. Същото го казва и ЕК, че в този период сме в изключителна кондиция. Имаме ръст на икономиката, на износа, заплатите. Очакваше се, че ще има забавяне, че ще има рецесия, но ги очаквахме в края на 2020-, началото на 2021 г. Тази пандемия засегна неопределен брой сектори, бяха спрени производства, бяха освободени хора. Такъв ефект в икономиката не сме виждали от Втората световна война. Сега е интересно колко бързо ще се навакса.
- Колко бързо?
- Ако гледаме Китай, те успяха за първите 3 месеца да възстановят 85%. Но да не се сравняваме с Китай. Имат много повече работни места, изнесоха определени икономически дейности извън териториите с пандемия. Но европейската икономика и предприятия също ще трябва в изключително кратки срокове да се справят, след като не работиха 2-3 месеца.
- Автомобилната индустрия отвори ли?
- Да, доста от заводите отвориха, от 1 юни започват работа също голяма част от тях. Виждаме, че всекидневно мерките се облекчават. Всеки ден все повече икономически сектори рестартират дейността си, спазвайки, и така сигурно ще е дълго време, ангажименти за защита на здравето на хората. Най-ясният сигнал идва от бюрата по труда. Над 100 000 човека излязоха на борсата от началото на пандемията, което натоварва социалната система. Мярката 60/40, колкото и да я критикуват, запази над 200 000 работни места. Това, което е положително за икономиката е, че в последните дни трендът е в полза на тези, които си намират работа, спрямо хората, които се регистрират в бюрата по труда. Преди месец там отиваха предимно освободени от работа хора, като голяма част от тях са българи, които се върнаха от чужбина.
- Интересно е обаче дали ще поемат отново към чужбина?
- Тенденцията в последните години беше все повече да намаляват хората, които напускат България, в сравнение с тези, които остават. Но и с пандемията хората видяха, че когато има проблем, най-добре е да си вкъщи. А връщането им може и да е добре, защото инвеститорите, които се насочват към нас и които са тук, търсят квалифицирана работна ръка и могат да се възползват.
- Какъв спад се очаква?
- Европейската комисия каза, че очаква у нас спад със 7,8% за тази година и наваксване в следващата с около 6. Личната ми прогноза е, че можем да сме с много по-добри параметри. Но зависим от това дали няма да се случи следващ пик на епидемията и как ще върви европейската икономика, с която сме свързани. Ако тя има потенциал, България е в кондиция, по-голямата част от българските предприятия не бяха затворени. Имахме среща с 14-те търговски камари в България, много сериозно се поставя темата за скъсяване на веригата на доставки. Това е изключителен шанс за Източна Европа.
- Това го говорихте пред нас отдавна.
- Преди година ви казах за разговори с румънските колеги, със сръбските, македонските. Беше във връзка с “Фолксваген” и че сама държава от Източна Европа трудно може да се справи с конкуренция на трета страна. Ако бяхме обединени две, три държави, можехме да предложим концепция с различни държавни помощи. Може да изградим обща индустриална зона и с румънците задълбочено обсъдихме тази възможност, но поради изборите и смяната на правителството там разговорите се забавиха.
С колегите от Гърция проведохме подобни разговори точно преди разгара на пандемията - да създадем общи индустриални зони заедно няколко държави от ЕС, които сме съседи, за да можем на регионален принцип да привлечем големи стратегически инвеститори. 12-те милиарда, за които се говори, че ще ни даде ЕС, трябва много добре да ги инвестираме и то така, че да привлечем инвеститори, които да предлагат високи заплати на своите служители. И тук е темата за лидера, защото България има един лидер, който може да представя нашата държава и да е приеман така добре в ЕС. Да си го кажем и това, защото имаме изключителния шанс България да се възползва в тази ситуация.
- Говорите, че премиерът Борисов е лидерът?
- Той е разпознаваемо лице в Европа и не само. Само той може да постави тези теми и да защити интересът на България. А сега е моментът.
- Икономиката ще има нужда от държавата, от парите ѝ. Първата мярка беше за микро- и малки предприятия с еврофинансиране. Свършиха ли сумите?
- Не са. Знаете, че обявихме бюджет от 173 млн. лв., те се изчерпаха за няколко дни, но разширихме обхвата до 220 млн. лв., които не сме изчерпали. Вече имаме над 25 000 заявки, но бюджет има, нека хората да продължат да кандидатстват. Между 8 и 10 юни ще стартираме и процедурата за грантове за средните предприятия.
- А за едрия бизнес?
- Към момента за него няма грантове, предлагаме им през ББР и търговските банки кредити с доста сериозни облекчения. Големите имат възможност да обезпечават своите вземания и да работят с банките, докато при малките, които имат заеми, а са били без никакви обороти за няколко месеца, те няма да издържат на кредитиране.
- Това ли е, което се предвижда за помощ на индустрията?
- Преди малко споменах за 12-те млрд. евро, които се предвиждат от ЕС, това също ще бъде помощ. В момента се разработва проект каква ще бъде подкрепата, тя никак не е малка. Нека да видим и какво направихме с мерките - ББР с парите за кредитиране, сумите от европрограмите, предлагаме добри продукти от Българската агенция за експортно застраховане, не само за износ, но и за вътрешния пазар. Те са много, не съм сигурен, че за 30 г. преход в някакъв период от 4 месеца са били приемани толкова мерки. Сега основната ни грижа е ликвидност на фирмите, трябва да се покрият разходите им от март до юни. Очакванията ни са от юни бизнесът да започне да работи. И европарите, които са в оперативните програми, ще бъдат отново за това, за което са предвидени – повече иновации, дигитализация, развитие на икономиката, за да има повече услуги и стоки с висока добавена стойност. Ликвидността е едно и ние финансираме в нея ударно, за да оживеят закъсалите фирми, да опазят служителите си. Но всички други пари ще бъдат, за да се развива икономиката.
- Връщате се към иновациите, конкурентоспособността?
- Българските компании работиха за тези проекти в последните години. В процедурата за иновациите става въпрос за надграждане.
- Те дори се сърдеха, че спряхте процедурата.
- Разбира се, че се сърдеха, но трябваше да ни разберат, че е наложително да помогнем на микро- и малкия бизнес, виждате огромния интерес към тази мярка. Стартираме помощи за средните предприятия. Но това е спасяването. Оттук нататък всичко трябва да продължи, както работехме преди заразата.
- От кръчмите ли трябваше да се започне с намаляването на ДДС и трябваше ли изобщо да се започва с данъчни облекчения?
- Промените в данъчната политика трябва да са след дълги и сериозни анализи. Не бих казал, че един анализ от 5-6 месеца ще даде отговор дали да се пипа данъчната система въобще. Защото намаляването на ДДС-то ще е за сметка на нещо друго, който и данък да намалим, ще е за сметка на друго.
- Има ли ги анализите?
- Ние не ги правим, защото в програмите на партиите, които управляват, пише, че няма да има промени на данъците. Но сме в извънредна ситуация, в която секторът хотелиерство и ресторантьорство беше затворен, там работят 300 000 души. Дори сега, когато е отворен, не работи с пълния си капацитет, няма да може дълго време да заработи. Авиосекторът е в много тежко състояние, за там ще имаме разговори за подпомагане. Важно е, че намаляването на ДДС на 9% за кафенета и ресторанти е временна мярка. Секторът пое тежки ангажименти – осветяване на бизнеса и по-високи заплати.
- Кое е тежък ангажимент, да си плащаш данъците ли?
- Има едно неразбиране, някои в този бранш смятат, че ДДС-то е нещо, което те могат да вземат, а това е данък към държавата. В случая ще дадем част от него за сектора временно. Ако ме питате дали ще има някаква разлика, мисля, че няма да има. Няма да видим разлика в промяна на бюджета, както и на цените. Но това беше поискано от сектора. Този анализ, който ще се случи следващата година, ще ни помогне да направим сметка има ли ефект от намаляване на тези ставки.
- Ще ставате ли петролен магнат с тази държавна петролна компания? Казват, че това е закон за държавни бензиностанции, но не е ли предимно закон да данъчните складове?
- Най-важното в този проектозакон са данъчните складове. Защото и констатациите на КЗК са, че няма достатъчно конкуренция при тях. Проектът затова акцентира на освобождаване на данъчни складове, да има повече участници на този пазар, които да не бъдат блокирани от липса на място.
- Защо изведнъж дойде тази тема, която иначе стои от десетилетие?
- Преди 2 г. премиерът Борисов представи едни система за наблюдение и контрол на горивата. Още тогава се говореше за данъчните складове. После се подготви един закон за горивата, имаше напрежение между големи и малки. КЗК излезе със становище, което даде бърз анализ какво се случва, ако се приеме проектозаконът, то беше много критично към първия вариант. Законът бе приет с много широк консенсус в края на 2019 г. Сега, заради големите разлики в цените на горивата, се взе това решение. То не е взето от нищото. Правим държавна компания, която ще отговаря за съхранението на горивата и за данъчните складове. Предвижда се към нея да се създаде търговско дружество, то ще е юридическо лице, което ще разработва бензиностанциите, ще спазва цялото законодателство, ще подлежи на контрол. Но за бензиностанциите ще трябва време - проектиране, прогнози, анализи, инфраструктура. Освен бензиностанции ще се развива и електрическата мрежа за електромобили. Няма да дойде стратегически инвеститор, ако я няма тази инфраструктура. На самите бензиностанции държавата ще предоставя ясни разбивки защо цената е такава. В момента изработваме анализ за инфраструктурата - държавата има ангажимент да направи паркинги за товарни автомобили. И ще изградим и бензиностанции до тях.
- Дори във времето на карантината вие правехте среща с инвеститори. Какво се очертава като инвестиционна дестинация?
- От началото на годината имаме сертификати за клас инвеститор за 220 млн. лв. Водим сериозни разговори, включително и вчера (петък – б.р.), със сериозен инвеститор. Над 6 часа имаше конферентен разговор. Свързан е с електрически автомобили, с батерии. Дори в пандемия България е интересна, доказателство е, и че в Агенцията за инвестиции са подадени над 20 нови заявления за инвестиции на стойност над 1млрд. лв., 9 от тях - след 16 март тази година.
- Каква е инвестицията в електромобилния бранш?
- Много хубава за България. Така че има интерес. А и това, което се случва в Европа, е добро за нас. Разбра се, че да се произвеждат части и елементи толкова далече, би било голям проблем при повтаряне на такава ситуация.
Имаме няколко започнати предложения за инвестиции, проект на един немски инвеститор за производство на изкуствени стави е в напреднала фаза. Започна проектирането на инфраструктурата в индустриалните зони, имаме няколко интересни инвеститори в зоната в Телиш във високотехнологично производство.
- Има ли сигнали за промяна във веригите на доставки?
- Бизнесът и в Европа го разбра, започва и в Брюксел този разговор. ЕК налива трилиони в икономиката и трябва да поставим въпроса как те създават работни места в Европа. Жизненоважно е за европейската икономика да не зависи толкова много от далечни доставки. Ще ви дам пример с облеклата за защита на лекарите. Производството беше изнесено, разчитахме на доставки от Китай, Виетнам, Индия, Тайланд. В Европа няма, изключвам България и поздравявам българските компании, че бързо преструктурираха производството си. Затова сега изнасяме защитни облекла, шлемове, очила, маски. Има много договори с германски, австрийски, кипърски фирми, в петък се сключиха договори с испанска фирма за 50 000 маски и искат оферти за защитни облекла. Направихме работна група с над 100 търговски аташета. Помагахме на наши производители да се сертифицират по-бързо за ЕС, през тях правим маркетинг българските фирми да продават в целия свят. Идват запитвания и заявки през тях, няма посредници, директно се свързват с фирмите, държавата гарантира. В първите дни на пандемията имаше страхотни измами, и то в Европа. Цените от 3 цента на обикновена маска се вдигнаха на над 40. При нас науката се включи, “София Тех парк” се включи с 3D принтери, технологии, лаборатории, СУ “Св. Климент Охридски”, БАН. Направихме синергия между бизнес, държава, наука, която се опитваме от години да направим и не ни се получаваше толкова добре.
- Този бизнес ще остане, нали?
- Разбира се. Идват хора, които искат да го развиват това производство, да купуват машини. България има текстил, другата държава е Турция. Имаме една компания, на която в момента помагаме за респиратори. Смятам, че българският бизнес се оказа гъвкав, не се парализира по никакъв начин.
- Към кои сфери ще се насочи еврофинансирането?
- Указанията на ЕК са при следващите процедури да предвиждаме задължително и борба с пандемията. Ще се дават точки, когато някой представи проект, с който може да защити обществото.
