Мерките срещу коронавируса бяха взети навреме и това смекчи броя на заразените
Председателят на Обединени спортни клубове “Локомотив” (Сф) и вицепрезидент на федерацията по джудо Даме Стойков бе заразен с коронавирус през март. След лечение в болница и карантина той се възстанови.
През април бившият национал по джудо и участник на олимпийските игри в Барселона през 1992 г. бе потърсен за интервю от “24 часа”, но отказа. Миналата седмица обаче 53-годишният Стойков пусна пост в профила си във фейсбук, провокиран от неглижирането на ситуацията след отпускането на мерките.
“24 часа” отново поиска интервю и Стойков се съгласи. Срещаме се до стадион “Локомотив” в кв. “Надежда” - мястото, върху което е концентрирал усилията си в последните 8 г.
- Как се чувствате, г-н Стойков? Явно сте се върнали към ежедневието си.
- Повече от два месеца изминаха, откакто разбрах, че съм се заразил с коронавируса. В момента се чувствам много добре, супер съм. Възстанових се. Тренирам, правя походи, макар че лекарите много не са съгласни, но сърце юнашко не трае. Като човек, който е преживял COVID-19, бих определил този момент като
изпитание
и в личен, и в
професионален
аспект
Два месеца залите на “Локомотив” бяха заключени, но това бе правилният подход. Ако мерките бяха взети седмица по-късно, можеше да се окаже фатално и да има много повече заразени хора. Особено опасно щеше да е за активно трениращите в спортни и фитнес зали, както и за хората, които посещават нощните клубове и заведения. Младите хора се прибират при възрастните си родители и близки, много от които са с придружаващи заболявания. За тях вирусът може да бъде с фатален изход.
Сега дойде времето, в което трябва да се научим да живеем с COVID-19. Да бъдем по-предпазливи, да спазваме препоръките и задължителните противоепидемични мерки, които се въвеждат в зависимост от ситуацията.
Откакто има разрешение за тренировки на открито, някои отбори вече възстановиха занимания. Лека-полека отиваме към нормалност - до дни при индивидуалните спортове ще може да се тренира и в зали. Така че – аз се върнах към ежедневието си, а животът се завръща и на стадиона. Залите на “Локомотив” вече се подготвят за децата. Ще вземем всички мерки за дезинфекция, но и спортуващите трябва да се грижат за своето здраве.
- Как се заразихте?
- Срещнах се със семейни приятели, носещи вируса, без да знаят. Като разбрах, веднага се карантинирах. Коронавирусът не е от обикновените. Симптомите дойдоха след няколко дни и се наложи да вляза в болница. Аз съм спортист и никога не съм боледувал така, че да стигам дотам. Всъщност на 22 г. разкъсах мускул на ръката на едно състезание и се наложи да ме оперират. Това е. Три седмици усещах симптомите с различна сила, след това дойдоха отрицателните проби.
Този вирус е коварен и много продължителен. Длъжни сме да уважим всички усилия на правителството, лекарите, доброволците и да покажем, че обществото ни е отговорно. Така ще се върнем по-пълноценно и безопасно към ежедневните си задължения.
- Можете ли да сравните с нещо друго това си състояние?
- Не. Този вирус е ужасен. Използвам случая да изкажа огромната си благодарност към лекарите - уникални са, изключителни професионалисти. Голямо благодаря и на сестрите и санитарките.
Искрено се
ядосвам, че
някои хора го
неглижират
и смятат, че мерките са били прекалени от страна на премиера Бойко Борисов и националния щаб. Да, наистина в България заразените и жертвите са малко на фона на други държави. Но това е благодарение на факта, че имаше превенция, че правителството разбра опасността и реагира бързо. Само човек, който не е минал през този вирус или негов близък, може да твърди, че това са глупости.
Имах късмет и моят организъм се справи с вируса, но съжалявам и изказвам съболезнования на всички, които загубиха близки. Това е ужасна трагедия. Надявам се, че обществото ни ще продължи да бъде разумно и ще спазва мерките според ситуацията. Защото, за да стигнем дотук днес, когато вече почти всичко е разрешено и отворено, заслуга има цялото население, което спазваше указанията. И аз благодаря на всички. Сега е важно да се върнем към нормалния ритъм - внимателно, спазвайки препоръките на експертите.
- Като се разбра, че коронавирусът идва у нас, какво си мислихте?
- Признавам - и аз бях скептичен и си казвах: “Какъв пък е толкова тоя вирус - ще кашляш и ще ти мине. Няма проблем, засяга сериозно само възрастни, болни”. Но се сблъсках с ужаса. Още хора повтарят тези неща. А те нямат и най-бегла представа за какво става дума.
Искам да се върна към мерките, които бяха взети в България, за да се намали разпространението на вируса. Те бяха взети навреме. Чета и слушам за стадни имунитети и модели на други държави като Швеция, които, между другото, доказаха, че не работят. За мен премиерът Борисов и щабът, който организира, направиха възможно най-доброто, и то в правилния момент. Това спаси много българи.
Всички виждат какво се случва по света – в Италия, Испания, Франция, Русия, сега и Бразилия, а и в САЩ. Дори толкова богати държави не издържаха - сринаха се и здравните им системи, и икономиките им. При нас организацията и превенцията изиграха важна роля. В България заразените и починалите към момента се запазват в ниски граници, сметнато на глава на населението. Знам, че много хора страдаха от това, че трябваше да си стоят по домовете, че бяха засегнати бизнеси, но човешкият живот е по-важен.
По-добре здрав вкъщи, отколкото 25 дни в една болнична стая само с вируса в теб. Сега се сещам, че имаше и политически заигравки с това защо били затворени хората по къщите си. Ако не се бях разболял, щях да спазвам плътно карантината. Спортистите сме изпълнителни. Дори да не ме е страх, пак ще се пазя и най-вече ще пазя близките си. Обясняват ти го учени с опит. Но
винаги се намира
някой да търси
конспирации
- Какво бихте казали на хората, които продължават да смятат, че този вирус не е толкова опасен или е далече от нас?
- Изобщо не е далече. И аз не вярвах, че е нещо страшно, но съдбата ми го прати да го усетя. Някои изкарват леко коронавируса. Аз го минах средно тежко. Но има хора, които умират. У нас за всяко нещо има разнопосочни мнения и разделение. Смятам обаче, че в най-важния момент голяма част от хората бяха обединени в това да се прави необходимото в борбата срещу заразата.
Хората избраха да си стоят по домовете, за да избегнат коронавируса. Така броят на случаите не скочи изведнъж много. Именно това смятам, че бе целта на щаба.
Ами ако заразените бяха 3 пъти повече? Къде щяха да ги лекуват? И ние щяхме да последваме Италия и Испания, където хора умираха от коронавирус в домовете си, без дори да могат да стигнат до болниците.
- Всеки иска да се върне предишната нормалност. Възможно ли е?
- Трябва да се научим да живеем със ситуацията, която създаде коронавирусът. Споменах в началото думата изпитание. Изглежда, че ще си живеем с това нещо и занапред. След карантината някои приятели се страхуваха от мен. Като ме видеха, се сепваха. Казах им: “Спокойно, в момента съм най-ценен. Имам антитела, мога да давам кръв”. Подсъзнателно се шашкат. Аз си направих поредица от тестове, за да съм спокоен при общуване с хората.
Като се възстановя напълно, ще отида да дам кръв, за да се прави серум и да се лекуват хората. Ще го правя редовно.
- Какво мислите за отхлабването на мерките?
- Щом са решили щабът и премиерът, със сигурност имат доводи. Специалистите в този щаб вдъхват респект, с отлични впечатления съм от тях. Вярвам, че повечето хора са ги разбрали, но искам и след преживяното да кажа на сънародниците ни, че
категорично
трябва да се
спазват мерките
Така се грижим за себе си и всички останали.
- След преминаване на изпитанието в личен план на дневен ред е да се справите с това в професионален план.
- Да, заемаме се с тази задача - да се осигурят най-добрите условия, за да върви отново спортният живот на стадион “Локомотив”. Доста направихме в последните 7-8 г., но аз винаги се стремя към още. Всички подобрения нямаше да са възможни без помощта на спортното министерство и Столичната община - зали, игрища и т.н.
Средствата за тях идват от техни програми, в които участваме. При нас всичко е работещо. За съжаление, в България има и клубове фантоми. “Локомотив” развива 16 вида спорт на територията на стадиона с 2600 деца. Направихме спортно училище, в него са 340 деца. Построихме и общежитие. Това стана с помощта на приятели, които от стари морски контейнери сглобяват сгради. Общежитието е на 2 етажа и вътре живеят 45 деца. А иначе конкретно новите неща около стадиона са 2 тенис корта с балон за зимата, който е един от най-модерните в България, игрище с изкуствена настилка за баскетбол и волейбол, футболен терен, отново изкуствен, 60 на 40 м, който се дели на 3 малки, бившата сгурия също е голям изкуствен терен. Правим в момента градоустройствена процедура за виза за проектиране за многофункционална спортна зала с места за 1600 зрители.
Имаме амбициозни идеи,
защото започнаха
да не ни
стигат залите,
за децата. Явно те се връщат към спорта. Добре, че приятели помагат с финансиране, за да можем да се справим. Аз много обичам спорта и ми е кеф да се занимавам с този проект. Като видя залите, пълни с деца, ми се пълни и сърцето. А сега след коронавируса ми се работи още повече.
Спортът е много важен и за младите хора, и за всички възрасти. Пожелавам на всички здраве, а на спортната общност да се мобилизираме и да покажем, че в името на спорта ще се съобразим с всички препоръки на щаба и на експертите.
