СЗО оценява, че се справяме с коронавируса, но отпускане може да нанесе такъв удар 3 в 1, казва Доц. д-р Михаил Околийски, експерт на СЗО в офиса на организацията в София
Сега е добър момент за малко забавяне на темпото на живот и продължаване на внимателното общуване на ръба на физическата изолация
Истината е, че никой не може да “види” ясно в бъдещето как ще се държи пандемията България отрано взе мерки, всеки живот се третираше като висша ценност и това се отплаща сега с малко заразени и починали
- Доц. Околийски, Европа се отваря за пътуване, за туризъм, купихте ли си самолетни билети за лятна почивка?
- Сега? Не! Не е моментът да се пътува при милиони заразени хора, толкова много неизвестни около новия коронавирус и несигурност дали може да бъде предоставено лечение на COVID на съответното място. Сега е добър момент за малко забавяне на темпото на живот и продължаване на внимателното общуване на ръба на физическата изолация. Например защо да не отидеш на индивидуална или семейна ваканция на планина, да се насочиш към селски туризъм в прекрасните кътчета на България. Не мисля, че от пропускане на ексцесивно празнуване или ваканция в момента ще пострада качеството ми на живот или качеството на живот на когото и да било. Грешка е да си създаваме свръхочаквания за пътешествия и преживявания през лятото като компенсация на изолацията. Постигането на нещо, към което силно си се стремил, може да е разочароващо. Трябва човек да може да дозира очакванията си и да намери уютната форма да се чувства добре без непропорционално висок залог. По един естествен начин епидемията ни подсказа, че можем да живеем и по-скромно, а това в повечето случаи е и по-здравословно: повече ходим пеш, придвижваме се с колело, храним се с домашно приготвена храна и още десетки примери. В този порядък разумът диктува да изчакаме да дойде по-добро време за екскурзии по света.
- А ако се сбъдне предположението на СЗО, че вирусът може завинаги да остане с нас?
- В живота за всичко е по-добре да се подготвяш за най-лошото и да се надяваш то да не се случи. Регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клюге каза, че най-неблагоприятният сценарий е през следващата есен да се надигне мощна втора вълна на COVID-19, придружена от циркулация на традиционния сезонен грип и отключване на някоя от ваксинопредотвратимите болести като морбили например поради проблемите на имунизационния календар. Подобна брутална комбинация на ниво държава ни подмина през изминалите месеци благодарение на мерките, които бяха взети много навреме - преди да се разпространи новият вирус у нас. Спомогна и това, че влезе в действие националната програма за грипната ваксинопрофилактика на хората над 65 г., за което допринесе и СЗО, а по време на коронавирусната епедемия в първия възможен момент бяха възобновени ваксинациите на децата. Дано контролът върху риска остане стабилен и занапред.
Но истината е, че никой не може да “види” ясно в бъдещето как ще се държи пандемията. Надяваме се вирусът да се ограничи подобно на предишните от това семейство, но се видя, че има доста специфики и това го прави непредсказуем. Един от другите неблагоприятни сценарии е да се изявява с поредица от пулсации във времето подобно на случващото се в страни като Сингапур, която смяташе, че е овладяла епидемията, а отново имат проблеми с покачване на заразените. Други страни като САЩ, Русия, Украйна още не могат да укротят първата вълна. Няма как да се успокоим, че вирусът си отива, въпреки че някои хора в България с поведението си смело рушат това, което беше създадено като нагласи и поведенчески практики. За съжаление, има и хора, които разпространяват фалшиви новини, включително професионалисти, а лидери на пациентски организации дават пространство на недопустими твърдения, че вирус не съществува, че пандемията е измислица на световни лидери. Това води до разколебаване на хората и безотговорност с много неприятни последици в условията на разхлабване на мерките. И държавата, и СЗО следим внимателно какво ще се случи обективно в идните две седмици. Ако адаптацията е неуспешна, ни чакат сериозни трудности.
- Как разчитате етикета “нова нормалност”?
- На първо място като осъзнаване на важността на медицинските работници във всички направления, чийто труд дълги години беше подценяван. Това даваше отражение върху отношението към тях и заплащането им, а се вижда, че те изнесоха на гърба си основната част от мерките, които Националният оперативен щаб препоръчва и успешно координира. Втори аспект е отрезвяването за важността на ваксините. Неслучайно СЗО посочи още много преди пандемията, че антиваксиналните движения са сред най-големите заплахи за общественото здраве. Сега, когато се надяваме на бързо създаване на ваксина срещу коронавируса, по един болезнен начин се преоткрива смисълът им. Ваксините стават жертва на собствения си успех: няма болни, защо да се ваксинираме!? Няма, защото много хора са ваксинирани. Когато моделът се пробие, болестта се разгаря като пожар в обществото. Така ли искаме да се убедим – като малко дете, което пипа в огъня?
Обединен от СЗО, светът мобилизира в момента чрез инициативата за солидарност целия си научен потенциал за колкото е възможно по-бързо създаване на ваксина, която да предпазва от COVID-19. Паралелно се организират непонятни движения и нерационални прояви с декларации, че едни хора не желаят да се ваксинират. Да отказваш да се ваксинираш срещу смъртоносна болест с ваксина, която още не е създадена, е втрещяващ парадокс. Няма рационална причина да не искаш да пазиш живота си. Не мога да правя догадки кой има интерес да подклажда страхове у хората, но няма как тези добре организирани инициативи да са просто от липса на просвета. Още повече че същите групи протестират и срещу правата на жените и децата, срещу социалните услуги. Предизвиканите от това злини вече се усещат.
- Има ли конкретни примери?
- За съжаление. Най-драматични са 8 убийства на жени от техните партньори по време на епидемията. Специфичното в период на изолация е, че тлеещи отпреди конфликти по-лесно се разгарят при съжителство 24 х 7 в ограниченото пространство на дома. Отключват се динамики, които могат да освободят заложби на агресия и насилие. Такъв изход може да бъде избегнат, ако хората са наясно със себе си, поставят се граници и поемат предизвикателството да опознаят по-добре партньора си, да бъдат по-толерантни, по-сдържани.
Има, за съжаление, във всяко население около 4% хора с психопатни черти, при които егоизмът и несъобразяването с другия са толкова силни, че в тази ситуация започват да проявяват всевъзможни претенции. Ако нещата не се случват по перфектния за тях начин, реагират собственически и с повишена агресия. Насилието ескалира и може да има фатална развръзка.
Друг кризисен момент е, че жени, които получават подкрепа от асоциации за помощ срещу насилие, не са имали достъп до тях. Не са имали възможност да говорят с психолози и психотерапевти, докато са непрекъснато с насилника.
- Има и примери на агресия като свръхизява на страховете на мъже, които губят финансова сигурност.
- Виждаме само върха на айсберга. Ежедневното насилие в семейството или двойката под различна форма – интимното, домашното, у нас обикновено остава без обществена реакция. Не само жените, децата също стават жертва на тази травма, носят я през целия си живот. Заради нея биха могли и те да бъдат жертва на насилие или да се превърнат в насилници.
СЗО работи извънредно интензивно за превенцията чрез политики, а и като общество не би трябвало да се примиряваме с кресливите групи, които се обявяват срещу човешки права. Един от положителните сигнали от страна на правителството е, че беше приета националната програма срещу домашното насилие. Ако бъде изпълнена с живот и бъде адекватно финансирана, може да спаси много хора. Загриженост за личното и за общественото здраве държавата показва и с други добри практики, в които СЗО партнира активно – програмата за ваксиниране на възрастните хора, мерките срещу COVID-19, проектите за съхраняване особено на психическото здраве на децата в условията на карантината. Специфичен риск са и финансовите загуби, които почти всяко семейство търпи. За да се преодолее кризата, психотерапевти, работодатели, институции, правителството трябва да обединим идеи и усилия за гъвкави механизми за справяне с предизвикателствата.
- Очаквате ли обедняването да увеличи насилието?
- Има такава хипотеза. Въпреки че често финансовите причини се изтъкват като по-значими, отколкото са, хората с консуматорска философия може да се почувстват ощетени и да отреагират на несигурността с липса на контрол и агресия.
- Несигурност - и то у всички хора, създадоха обаче разнопосочните експертни послания, защо се случи това?
- В началото никой нямаше представа как ще се държи вирусът, затова и много от препоръките еволюираха във времето, включително от страна на Европейския център за контрол на заболяванията, на аналогичната институция в САЩ, на СЗО, на Европейската комисия.
Въпреки промените в някои от съветите СЗО остана консистентна в основните си послания. Още в първия момент препоръчахме и още сме убедени, че най-важни са хигиената и спазването на поне 1,5 м отстояние между хората. За маските - организацията никога не е препоръчвала носенето на маски от здрави хора, те трябва да са налични за болните, вирусоносителите и хората, които са в близък и интензивен контакт с пациенти и клиенти, а ако им остане наличност, всеки може да носи или да не носи маска според желанието си. Другото нещо, което СЗО никога не препоръча, е прекъсването на контактите между страните и пълната забрана на пътувания. Но страните членки могат да вземат решения как да се впишат в препоръките според мотивацията им да отговорят най-добре на специфичните национални условия.
Друг въпрос е, че хора с титли коментират по провокативен начин мерките и по този начин объркват хората. Но това са лични норми за етика и професионална отговорност, не бих ги коментирал.
За експертите на СЗО знам, че са последователни и не спекулират политически. Работи се с всички страни членки, включително с Китай, където избухна епидемията. Приетата преди дни резолюция на Асамблеята на СЗО за независимо обективно проучване на отговора на COVID-19 беше подкрепена от мнозинството от страните членки, включително САЩ и Китай. СЗО винаги е работила базирано на доказателства и откритост на действията. Убеден съм, че анализът ще се случи по начина, който и ние практикуваме като национален офис – основан на прозрачност и партньорство. От първия ден на епидемията екипът ни е в помощ на правителството, Министерството на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи, неправителствените организации и се гордеем с постиженията на страната. Те се отчитат и от СЗО като цяло - България отговори адекватно на предизвикателството, отрано взе мерки, всеки живот се третираше като висша ценност и усилието сега се отплаща със сравнително малко заразени и починали, не се надхвърля средният процент на инфектиран медицински персонал. Една от страните сме, които се справят най-добре, и това е очевидно по обективните показатели. По показател човешки загуби на милион от населението към момента само една страна има по-малко загинали от България. Това не е случайност или късмет, за успеха работят изключително много хора начело с властите и оперативния щаб. Окончателни анализи на глобално ниво обаче ще се направят след края на пандемията, дано е по-скоро.
- Част от такъв анализ ще е и проверката за отговора на СЗО на COVID-19, но нали няма СЗО сама да проверява себе си?
- Не, разбира се, оценката ще е от група от независими представители, няма да участват експерти на СЗО.
CV
l Доц. д-р Михаил Околийски от 2014 г. работи за Световната здравна организация
l Завършил е социална терапия през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен от същия университет
l Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ.
l Има публикации в български и международни научни списания
l Преподава на студенти в Югозападния университет
