В Австрия говорят вариант на немския, но се чувстват австрийци - аналогична ситуация с нас и Северна Македония
- БАН издаде книга, според която официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език. Какво означава тази формулировка, проф. Николов?
- Като зам.-председател на БАН съм ръководител на проекта, завършил с тази книга. Не съм езиковед, историк съм. Това, което ще кажа тук, е въз основа на публикувания строго научен текст, подготвен от 12 автори и 6 консултанти - езиковеди и историци от БАН и университетите в София, Велико Търново и Благоевград.
Формулировката за езика съвсем не е нова, езиковедите отдавна са стигнали до защитеното в книгата заключение. Трябва да се знае, че има няколко писмено-регионални езикови норми и Вардарската е една от тях. На този вариант на българския език говорят хората в Република Северна Македония. Уви, тя е плод на политическо и
езиково
инженерство, извършено през 1944 г., а не на естествени езикови процеси.
Географската област Македония е много по-голяма. Тя попада в 6 съвременни държави. Най-много – около 50% от тази територия, са в Гърция, 11% са в България, а 37-38% - в Република Северна Македония. Точно заради това колегите езиковеди предлагат формулировката “югозападна писмено-регионална норма” да се отнася само за езика на Република Северна Македония. Иначе български се говори и в Албания и Косово.
- Има ли разлики?
- Има, разбира се, особено в Повардарието, където езикът е променян целенасочено. Но според езиковедите, въпреки промяната в лексиката от последните 70 години, структурата на езика там, която е много консервативна и е основание за обособяване на отделен език, всъщност се е запазила. Цялата българска езикова територия от Черно море до Албания притежава специфики, които различават българския език и неговите варианти от всички останали славянски езици. Законите на езика са еднакви за цялата тази българска езикова територия. И тъкмо това твърдят в книгата авторите ѝ.
- Коя е най-характерната отлика от другите славянски езици?
- Още в училище се учи, че съвременният български е аналитичен език, без падежи. Всички останали славянски народи говорят езици, които са запазили падежната си структура. При нас аналитично се изразява и бъдеще време – с частици ще, ке, че и пр. Във всички други славянски езици е запазена сложната синтетична форма. И още много структурни особености правят българския език с всичките му диалекти, в това число и в Македония, особен и единствен в славянския свят.
- Как стои спорът за официалния език на фона на немско-, френско- и англоезичните страни?
- О, примерите са много. Работил съм с колеги от Залцбург - техният немски език е с една друга мелодия, с много различни думи, с променени окончания и звучене. Но официалният език в Австрия е немският и никой не го оспорва. Те се чувстват австрийци, говорят немски, наричан понякога австрийски немски. Именно по този модел, който са срещали в другите страни, нашите езиковеди предлагат за аналогичната ситуация наименованието
северномакедон-
ски български
Работил съм и с колеги в немска Швейцария, оттам и познавам разликата между техния немски и книжовния немски. В самата Германия има разлики между отделните райони - например местният говор в Бавария и този в Северна Германия. Та те изобщо не се разбират! Но никой не смята, че това са различни езици.
Или пък да вземем областта Фландрия в Белгия - там хората говорят нидерландски, но се определят като фламандци или белгийци.
Ами английският език в САЩ? Трябва ли американците да се наричат англичани, защото говорят английски? И част от Канада говори английски, но хората не се наричат англичани. В другата половина от страната - в Квебек, говорят френски, но не се наричат французи.
Според езиковедите има 14 варианта на испанския език - в цяла Южна Америка без Бразилия, плюс Средна Америка, плюс южните щати на САЩ говорят испански. Но хората се определят като мексиканци, гватемалци, колумбийци, аржентинци, чилийци и т.н., не като испанци, нали? Бразилците, които говорят португалски, също не се наричат португалци.
- Скопие реагира гневно на новоиздадената книга, като обяви, че не приема оспорване на идентичността си, в това число и на езика.
- Никъде в книгата авторите не твърдят, че определяйки езика на хората в Република Северна Македония като регионална норма на българския, те трябва да се чувстват българи. Модерната етнографска наука свидетелства, че човек се самоопределя според това какъв се чувства.
- Какви са научните основания за това, че няма македонски език?
- Ако прескочим езиковедските аргументи, които са важни, но понякога сложни, авторите се осланят на примери от средновековни паметници и от Възраждането. Изложените примери, малка част от наличните, представят конкретни собствени заявления на произхождащи от Македония възрожденци, например братя Миладинови и десетки други, които се самоопределят като българи, а езика на който пишат - като български. Затова с тази книжка показваме желанието си нещата да се назовават с истинските им имена.
- Вашето издание излезе паралелно с обявяването на общата европейска позиция, че Скопие ще трябва да се върне на преговорите за общата история между Македония и България, чиято финална цел е корекция на македонските учебници по история. Съвпадение ли е?
- Занимаваме се с наука, а не с политика. Искам дебело да подчертая, че по никакъв начин никой не ни е подсещал, нито подтиквал да съобразяваме подготвянето на книгата с политическия дневен ред.
Поддържаме добри отношения с колегите от Македонската академия на науките и изкуствата от 7 години и се познаваме добре с тях. Имаме 30 съвместни проекта, а в момента приключваме още 15 по физика, химия, икономика, история, литература. Имаме и съвместни издания. Ръководствата на двете академии сме се срещали по няколко пъти годишно. Последно - за 150-годишнината на БАН през октомври 2019 г.
Неочаквано обаче, на 3 декември миналата година колегите ни от Македонската академия приеха Харта за македонския език, в която са казани много неистини. И тогава Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН препоръча подготовката на ново научнообосновано становище по този проблем, което издадохме.
- Корицата на сборника е снимка на надпис от 12 реда с уставно кирилско писмо, изсечен върху мраморна плоча през 1016 г. по заръка на цар Йоан Владислав. За какво е свидетелство този надпис и каква е символиката?
- Преспанското споразумение от 17 юни 2018 г. узакони името на югозападната ни съседка като Република Северна Македония. С него фактически беше прекъсната възможността да се търси идентичност в Античността. Същото се отнася и за Средновековието, характерно с български паметници на български език. По това време определението
“македонец”
не се среща
никъде
Идеята ни беше да сложим на кориците на сборника два исторически извора, които показват българското самосъзнание на хората през този период.
Единият е на задната корица - там е миниатюра от Ватиканския препис от Манасиевата хроника: българският цар Самуил на смъртно ложе, който посреща 15-те хиляди свои ослепени воини. В Х-ХI в. цар Самуил и наследниците му се определят като българи.
Челната корица изобразява плоча, вложена в стената на джамия. Намерена е през 1956 г. Искали да я раздробят, но е спасена от българин. Така е стигнала до музея в Битоля. Град Битоля е бил в границите на Самуиловата държава. Цар Иван Владислав обновява крепостта и следвайки средновековната традиция, оставя паметна плоча, в която описва родословието си и направеното от него. Този надпис след известни перипетии е бил публикуван през 1970 г. от проф. Йордан Заимов, водещ езиковед в Института за български език на БАН. Публикувахме тази снимка на корицата, за да покажем паметник на средновековния български език от времето на Самуиловата династия.
- Премиерът Борисов потвърди позицията на България, че подкрепата за членство на Северна Македония в ЕС от наша страна няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти. Ще постигнем ли напредък?
- Ние, учените, казваме с тази книга на политиците, че езикът, който говорят хората в Република Северна Македония, е вариант на българския. Препоръчваме да се засилят културните и научните контакти между двете страни, за да се постигне разбирателство между хората, които говорят един и същ език.
Васил Николов е роден в Бяла Слатина през 1951 г.
Завършва история с профил археология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1976 г. След това над 7 г. е безработен заради “политически некоректен” произход
В Националния археологически институт с музей на БАН работи от 1984 г. Бил е ръководител на секцията за праистория, зам.-директор, директор и председател на Научния съвет
През 1991 г. оглавява Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерството на културата.
Ръководител е на множество теренни проучвания на селищни могили в България. От 2005 г. проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата край Провадия.
Автор на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 250 статии и студии в български и чужди научни издания
През 2017 г. е избран за зам.-председател на БАН
Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия).
Носител е на много отличия, сред които и Орденът за заслуги към ФРГ на лента (2008)
