Вече два месеца се обсъжда т.нар. шведски модел, определян като отказ от директно налагани строги ограничителни мерки. Той беше сочен за пример как една страна е избрала да поеме малко повече здравен риск, но пък не се е наложило граждани и бизнес да платят висока социална и икономическа цена.
Последните данни обаче показват, че тази дилема е измислена. За десет седмици от началото на март новорегистрираните безработни са 147 хиляди. Отделно 460 хиляди са прекратили работа или са заети на непълно работно време и са в схемата за подкрепа на заетостта.
По предварителни данни индустриалното производство за април отбелязва спад от 21% спрямо април на 2019 г.
Така че кризата далеч не заобикаля Швеция. Това е така, защото дори без формални забрани физическото дистанциране така или иначе се случва - потребителите не ходят на ресторанти и барове, не се събират на обществени места, няма културни и спортни събития.
Заедно с това икономиката не е изолирана в държавните граници – когато целият свят рязко свие стопанската активност, това няма как да не се отрази на всяка отворена икономика. И там, както и в България впрочем, част от заводите спряха, без да има забрани - просто спря търсенето на продукцията им в Германия, Италия, Франция, Испания.
