Почти сме минали през медицинската част на кризата,
казва шефът на екипа, който прави анализи
за Националния оперативен щаб
- Професор Витанов, 70 дни минаха от 13 март, когато беше обявено извънредното положение. Моделите, по които изчислявате развитието на епидемията с коронавируса у нас, каква точност ви дават?
- Числа не мога да съобщавам, но точността е доста добра. Нека да кажат тези, които използват резултатите, след като свърши кризата. Събитията се развиват, както беше очаквано. Още на 19 март казах две неща. Първото - че след три седмици ще кажа добра новина. Добрата новина я каза министър-председателят, когато се появи един пик в броя на заразените - появи се и си замина. И сега вече очакваме максимума в броя на активните случаи - това определя натовареността на здравната система.
Активните случаи - това е броят на заразените минус броя на излекуваните минус броя на починалите. Това число все още продължава много бавно да нараства и то определя какъв е натискът върху здравната система. Очакваме този максимум да се случи, което означава, че българската здравна система издържа тази сесия, взе си изпита, не беше скъсана.
- Може ли да кажете кога ще е този връх?
- Казал съм където трябва кога ще е този максимум. Разбира се, при положение, че се спазват мерките и няма дълги пасове. Мерките засега, общо взето, се спазват от голяма част от населението. Медиците на първа линия и РЗИ-тата работят много добре, повишава се броят на излекуваните, хващат се клъстерите от заразени още в началото, без да се разпространяват.
Още на 19 март казах, че към средата на юни при това положение ние ще сме се разправили с медицинската част на кризата. И както виждате, мерките започват да се отхлабват доста премерено. Което показва, че ситуацията върви на добре. Всичко зависи от нас. Видяхте какво стана след Великден - можехме да излезем от тогавашната ситуация при добър вариант като Гърция - да има по 10 заразени на ден. Не стана така, излязохме на вариант 50.
- Какво показват сравненията с други държави? Защо в Гърция и Северна Македония сякаш се справят по-добре?
- Ако вземем държави, които са от нашия клас като население и територия, данните показват, че ние се справяме доста добре. В Дания има няколко хиляди, в Сърбия са около 10 000, но починалите са повече. В Гърция също заразените са повече. Не искам да се хваля, фактите са такива. Гърция и Северна Македония не се справяха по-добре по едно време, но те наложиха такива чудовищни мерки, каквито тук никога не бяха наложени.
- И да ги наложат, ще ги спазват ли тук всички?
- В Македония бяха затворени буквално по Великден, в Гърция се искаше разрешение от местните власти официално, за да излязат за хляб. Тук нямаше такова нещо...
Имахме два варианта да излезем от тази ситуация - благоприятен и лош. Ние излязохме по лошия, а Гърция и Северна Македония - по добрия. Сега виждате плажовете в Гърция, отпускат мерките, надявам се, че това няма да доведе до нарастване на случаите. Винаги пред очите ни трябва да е сингапурският пример - те пребориха вируса, после отпуснаха мерките и се появи една мощна втора вълна.
- Имаше ли благоприятни обстоятелства, които ни помагаха?
- През март казах, че вярвам в българския народ, че той ще се справи. И наистина голяма част от българския народ спазваше мерките и се справи много добре, за което дълбоко му благодаря, защото това е в основата на всичките успехи дотук.
Второто обстоятелство - имахме запазени РЗИ, което позволи да приложим тактиката заразата да не се разпространява свободно. Където се появи клъстер, той се хваща и задушава, епидемията не се разпространява свободно.
Чрез такъв вид намеса успяхме да контролираме разпространението на епидемията. Третото благоприятно обстоятелство е героичното поведение на хората от първа линия. Има лекари, които са по един, даже два месеца в болниците и не могат да излязат оттам. Това е героизъм. И въпреки всички проблеми на здравната система все още имаме такива лекари. Четвъртото - не се подведохме да пуснем хората да придобиват стаден имунитет, здравната система не беше претоварена и успя да се справи. Нямаше хора, на които да са спрени машините за обдишване, нямаше избор кой ще живее и кой не - всеки получава адекватно обслужване.
Слава богу, това не се случи, и нещата отиват натам да се справим добре, но като казвам това, веднага се сещам, че имам едни мои приятели - и не само мои - хейтъри, които са недоволни, защото си се справил добре.
- Как приемате хейта срещу щаба и срещу вашите прогнози?
- Отдавна имам опит с хейтърите - още от 2005 г., когато казах, че ще има голяма мигрантска вълна. Тя се случи през 2015 г. - 10 г. по-късно, а хейтърите ми казаха тогава, че ям напразно парите на народа. Свикнал съм с хейтърите, но идеята ми винаги е да ги използвам, защото те имат доста енергия и когато човек ги използва както трябва, може и работа да свършат. По Великден си позволих да кажа, че бойното поле ще се пренесе в страната. Но ако го бях казал така, никой нямаше да обърне внимание. Затова употребих думата “провинция” - нарочно. И хейтърите веднага го разнесоха: Този обижда хората, за него столичани за нещо повече от другите. Казах го с умисъл, за да го разнесат, и много добре се чу.
- И след думите на ген. Мутафчийски в едно тв интервю “Много хора ще измрат. Яко ще измрат” също го застигна вълна от хейт.
- Ами той приложи същата техника. Ако беше казал, че нещата не са свършили още и образно казано, ние сме още на стълбата, никой нямаше да му обърне внимание. Но като каза “Яко ще измрат”, вече всички знаят, че нещата още не са свършили. Каза го така, за да бъде чут.
Както виждате, гледам да използвам енергията на моите хейтъри.
Хейтърът е човек, който има проблеми и чрез хейта той гледа да си разтовари отрицателната енергия. Ами нека! И те са хора. Та що се отнася до моите хейтъри, те много ме надценяват. Моля ви, уважаеми хейтъри, не ме сравнявайте с професор Мориарти - той е велик човек, който седи насреща на Шерлок Холмс, не мога да се меря с него. Бяха казали: “Ето го пак, идва професор Мориарти да обяснява на Господ какво ще става...”
Та и с интервюто на ген. Мутафчийски за г-жа Бенатова - нормално интервю от моя гледна точка, тя пита, човекът си отговаря и накрая, като видя, че тя не го чува, стана, което си е стандартен похват - искаше да подчертае нещо важно. И мисля, че много добре го разбраха - че още не е свършила кризата.
- Идват обаче добри новини от щаба - вижда се светлина в тунела според проф. Кантарджиев, ген. Мутафчийски обяви, че за първи път броят на излекуваните е повече от новозаразените.
- Светлината в тунела е свързана с очаквания максимум в броя на активните случаи. Когато те започнат да намаляват, здравната система започва да се разтоварва, а епидемията започва съществено да отслабва.
- Вашата прогноза за сценариите пред нас?
- Три са сценариите, за които вече говорих. Но нека да дам друг пример - със стълбата. Всяко нейно стъпало е един сценарий. Ние седим на едно от тях - това е стабилен сценарий. Ако се качим едно стъпало, се появява нов стабилен сценарий, а другите стъпала стават нестабилни. Стълбата има два изхода - на изхода долу пише: “Край на медицинската част на кризата”. А на горния изход пише: “Много ще умрат”.
- Къде сме в момента?
- На второто стъпало от долу на горе - това е вариантът 20-40 нови случая на ден, който в момента е стабилен. Има още едно стъпало - 0-20 случая, а след това стигаме до вратата с края на медицинската част на кризата. Но още сме на стълбата, нагоре има доста стъпала. Ние бяхме вече на стъпалото 50-80 случая на ден, над него има едно стъпало (над 100 случая на ден), за което министър-председателят говореше, че пак ще налага мерките. Това са сценариите. Та моят призив е: да слезем едно стъпало надолу и да излезем от тая врата.
- Колко пика може да издържи здравната система и колко може да се отпускат мерките?
- Зависи от натоварването - ако пиковете са малки, да няма повече от стотина заразени на ден, здравната система може да ги издържи. Но ако се появи нещо мощно от по 300-400 случая на ден, системата много бързо ще се претовари и няма да издържи. Важно е да не изтървем ситуацията, тук е висшият пилотаж - да се отпускат мерките, но много внимателно да се преценява, за да не тръгнем да се катерим нагоре по стълбата.
- Но хората си искат морето, пътуванията - правите ли изчисления за подобно разпускане на мерките?
- Всяко разпускане на мерките е предшествано от внимателен анализ на ситуацията. Добре, хората ще си получат морето, ваканциите и пътуванията, само дето сезонът няма да започне на 1 юни а някъде по средата на месеца. Е, там пак ще спазват мерки за социална дистанция, печалбата ще е по-малка, но нека да не се притесняват - трябва да минем, и ние почти сме минали, през медицинската част на кризата. Но много пъти вече казах - животът няма да е същият, какъвто беше преди кризата. Основният проблем е да се намери лекарство или ваксина. Иначе наесен - пак. Технологията на механичните мерки работи, надяваме се да се намери и някоя химична или биологична технология - лекарство или ваксина.
- Ще се справи ли светът, или ще продължи стремглаво да трупа негативи и в здравословен план, и във финансов и икономически?
- Индустриалният свят ще се справи. Но виждате какво става в Индия, в Африка се увеличават случаите. На тази сесия ще се справим с взетите механични мерки, те ще проработят. Въпросът е да се появят други способи - химични и биологични, за да не се прилагат всеки път по 2-3 месеца такива мерки.
- Но нали уж по теорията на Кондратиев трябваше да сме в стабилен етап на икономическото развитие, а едно вирусче направо разказа играта на човечеството?
- Сложните системи имат много цикли. Теорията на Кондратиев е за един от тези цикли и това е големият цикъл на Кондратиев, който е 50-годишен - 25 години положително развитие и 25 отрицателно. Ние още сме в началото на положителната част на цикъла и слава богу, защото това ще ни помогне. Наслагват се на този голям цикъл по-малки цикли на кризи и движения нагоре. А има и външни явления като този вирус - той не е вътрешен за икономическата система, идва отвън. Но течението ни носи в положителна посока засега, имаме попътен вятър, ще се справим. Неприятностите ще дойдат към 2050 г., когато вятърът няма да е попътен, а ще ни брули и ако ни налети нещо като COVID-19, последиците ще са доста неприятни. Но сега светът има сили и потенциал след известно време да излезе от тази криза - поне индустриалният свят. При другия може би ще стане по-бавно.
- Ръководите екип от шестима учени, които през нощта анализират данните, за да са готови за сутрешния брифинг на щаба - разкажете повече за това ежедневие.
- Работим денонощно, защото данните, които трябва да обработваме за страната, пристигат в пълен обем, когато затворят лабораториите, които работят до късно. Хората работят на пълен капацитет, и то вече два месеца. При нас данните идват към полунощ и ни трябват около 4 часа да ги обработим, да ги систематизираме и да ги подадем на щаба.
Колегите работят всеотдайно и съм им много благодарен, защото ние работим напълно доброволно. Моите хейтъри, ако не съм ги уведомил, никой нищо не ми е обещал за тази работа, една стотинка не съм взел и няма да взема - всичко се прави на ползу роду, за да помогнем да се отървем от тази епидемия с минимални последствия. А през деня следим и какво става в съседните държави, Европа, Китай, САЩ.
В САЩ колегите много се интересуват от България, защото сме един пример, при който мерките бяха приложени на много ранен етап за цялата страна и това дава положителни резултати, а виждате в САЩ какво стана. Поддържаме контакти с американски колеги от щата Джорджия, тяхната изследователска група има много хубава програма, която може да ви каже, като сте хванали 50 случая, колко не са хванати. Тази програма прави оценка на реалния брой заболели, а не на тези които сте регистрирали.
- Прилагате ли тази програма за България и знае ли се колко са реално заразените у нас?
- Да, използваме я и ген. Мутафчийски казва от време на време числото. Последното, което каза, мисля, че беше на 1 хванат - 7 нехванати. Но имайте предвид, че доста от заболелите вече са изкарали този вирус. И това отчитаме благодарение на американските колеги, когато се разглежда отпускането на една или друга мярка.
---------------
Проф. Николай Витанов е роден през 1965 г. във Велико Търново.
Завършил е физика в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в университета в Байройт, Германия. Доктор е на естествените науки, Германия, 1998 г. Специализира в “Макс Планк” института по физика на сложните системи.
Професор в Института по механика към БАН. Бил е два мандата негов заместник-директор. Работи по международни проекти в областта на популационната и социалната динамика.
В момента ръководи екип, който прави математически модели за разпространението на коронавируса в България за Националния оперативен щаб.
