Когато излезем от нея, ще има бизнеси, задлъжнеликъм държавата. Изходите са два - тя да им опрости задълженията, или да стане съсобственик, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Не е време за политически сътресения. Тежките икономически месеци тепърва предстоят
Най-добре е мерките да не са общи, а структурирани по сектори
Ефективността на разходите в бюджета става много важна
- Господин Дянков, връща ли се държавата обратно в икономиката? Пандемията като че ли възкреси ролята ѝ - всеки гледа към нея и иска от нея.
- Случва се не само в България, но и по целия свят - и бизнесът, и домакинствата много повече гледат към държавата за помощ. Когато кризата завърши, всички икономики ще имат много повече държава в себе си, отколкото в началото. В Англия 27% от всички работещи са на държавна издръжка, в САЩ - 23%, във Франция - 18%. Говорим за това, че държавата издържа голяма част от работещите - пряко и индиректно издържа бизнеса.
- Визирате мярката 60/40 в случая? Оказа се, че бизнесът не дава висока оценка на тази държавна помощ защо?
- Да, говорим за мярката, популярна като 60/40. Извън нея има втори тип мерки, които сега стартират- грантовете. Те са по-обещаващи, поне както показва опитът на други държави. Например Франция, която е доста преди всички останали в тази посока, планира да отпусне 4,5% от брутния си вътрешен продукт по тази схема. Ако го наложим спрямо България, това означава от 120 млрд. лв. БВП 5 милиарда досега да сме дали в кредити и грантове.
Нищо подобно не се е случило още.
- През своите антикризисни мерки държавите май се връщат обратно на пазара, ще успеят ли?
- Факт е, че ще има много повече държава след пандемията. Целият свят ще зависи много повече от държавите си, от правителствата си. Когато се излезе от кризата, което ще бъде дълъг и труден процес, бизнесът ще бъде задлъжнял към държавата си.
- Как може да бъде разрешен този проблем?
- Очаквам цели сектори по принуда да станат държавни. И не само защото държавата го иска или защото се е изкушила, а защото частният сектор не може да се справи сам. А на въпроса какво е решението - има два известни ми начина. Единият е да каже: “Опрощавам ви дълговете”. Но това е трудно, защото, ако го каже на един сектор, всички останали ще поискат същото. Вторият е държавата да стане съсобственик на бизнеса, което означава, че след известен период от време пак ще се мине през приватизация.
- България обяви създаване на държавна петролна фирма. Полезен ход ли ще се окаже това?
- Това е неочакван ход. Дали следват аптеки и магазини за храни? Икономическият смисъл ми избягва.
- Казахте, че няма икономически смисъл и от 9% ставка по ДДС за ресторантите. Защо да е реверанс към богатите?
- Защото данъците не трябва да са такъв инструмент. Данъците не са активна политика. За мен винаги логиката е била –
събираш ДДС от всички,
след което мислиш на кого да преразпределиш, за да му създадеш по-добра ситуация. Добавям това към познатите “против” за по-трудното администриране, повече измами и най-вече широко отворена врата за всички останали да поискат същото. Преживял съм го вече.
- Какъв смисъл влагате в това “данъците не са активна политика”? Какво тогава е активна политика?
- Ще отговоря с пример - мебелната индустрия, за която малко се говори, също е сред най-засегнатите от кризата. Защото никой при криза не прави големи покупки - няма да тръгнете да сменяте сега нито дивана, нито хладилника, още по-малко автомобила си, нали? Тук може да се намеси държавата, която да мобилизира финансов ресурс и да поднови мебелите във всички училища, детски градини, домове за възрастни хора. Така се създава пазар, аз съм убеден, че такъв подход може да има и към доста други сектори. Например селското стопанство.
Защо държавата да
не изкупува продукция
от стопаните
и пак да се дава на градини, домове, училища?
- Подобна активна политика може ли да има държавата и към книги, учебници, вестници и каква да е тя? Там също се говори за диференцирана ставка, и за тях ли не е добро решение?
- Книгите, вестниците, списанията, учебните помагала са различна тема от туризма. Има много държави, които неслучайно прилагат диференцирана политика при ДДС за тях. Ако отнякъде въобще се тръгва към повече намалени ставки, точно това е категорията, която прави най-много смисъл в такава стъпка. Защото те дават знания, това не е просто намаляване на ставка, а инвестиция. Предпоследният нобелов лауреат взе награда точно с тази идея - ако някъде държавата трябва да дава отстъпки и дори да субсидира, това е тази сфера.
- Време ли е вече да се мисли не за мерки, които минимизират щетите от здравната криза, а за такива, които рестартират икономиката. И какви да са първите стъпки?
- Не просто е време, крайно време е. Защото излизането ще бъде бавно, мъчително. В България още не знам да е направен анализ на това кои сектори са най-засегнати, кои пряко, кои - косвено. Както и какви мерки са най-подходящи за съответните сектори.
Много се говори за туризъм, и с право. Но има и други, за които почти не се говори. Стана дума вече за мебелната индустрия, последните данни на НСИ показват, че тя най-много е пострадала за първите 4 месеца на годината. Вашият бранш също е сред най-засегнатите, но не чувам да се говори за това. Изобщо има сектори, за които в момента не се говори, но те реално са в натиск. Време е мерките да са не еднакви за всички, а да са структурирани по сектори.
- Колко очаквате да пострада икономиката, коя ще е стартовата база, от която започва възстановяването?
- Аз прогнозирам най-тежкия сценарий, ако не се случи - прекрасно, но е добре да се подготвим за него.
А той е
спад на БВП между
минус 6 и минус 8
И пак освен специфични мерки трябват и бързи. Има сектори, които са сезонни и ако цялата икономика започне да излиза от кризата през август, за тях това няма да има особено значение. Селското стопанство например - ако изпуснеш пролетта и лятото, няма технология, която да произвежда жито през зимата. А излизането няма да е няколко месеца, а ще е 2-3 години в най-добрия случай. Видяхте, че и МВФ си коригира очакванията, които бяха доста оптимистични. Кристалина Георгиева преди ден заяви, че очаква сложна 2021 г.
- След като е ясно, че кризи се гасят с пари, няма ли да се изкушат държавите да печатат пари и да вдигнат инфлацията?
- Печатането вече се прави. САЩ са една от държавите, които използват тази възможност. В Европа това е по-трудно, защото има еврозона и отделни държави. В България съвсем не става, защото има валутен борд. Противодейства се с начина, по който се харчат парите - от изкупуване до държавни поръчки. Германия го прави усилено, без да печатат пари, те влизат смело в големи дефицити, но икономиката им започва да се съживява. У нас все още не се прави в достатъчна степен, да не кажа изобщо.
- Защо? Заради липса на пари, няма кураж да се харча?
- Ако се сравним с други държави по най-популярната мярка - 60/40, виждаме какво е - във Франция е 85/15, в Англия е 90/10. Излиза, че не е проблем, че тя не заработи гладко, но като се вижда, че интересът не е голям, мярката се променя в движение, така че да заработи в пълния си обем.
- Може би свършват парите, които имаме. А на световните пазари има ли още дефицити?
- Ако помните, през март и април външните пазари се затвориха за всички. През май обаче вече има оживление. Значителен брой държави гледат към паричните ресурси, сред тях и близки наши съседи - Румъния, Северна Македония .
- Тогава да спрем да се правим, че не ни трябват пари, а да ги потърсим, и то сега, така ли?
- Да. В момента има шанс за добри пари и при добри лихвени проценти. Дали това е необходимо - да преценят правителството и финансовият министър. За мен добрата ситуация на пазарите е временна. Дори и без втора пандемична вълна ще излезе на дневен ред темата за парите, но икономиките тогава ще са в по-лошо положение. Пазарите ще го видят и ще реагират с по-неблагоприятни условия. Очаквам това да се случи до юни.
- Защо нямаме бързина при вземането на важни решения? Коалицията ли пречи?
- И в други държави управляват коалиции, но това не пречи толкова. Идеята е не да се чака здравната криза да отмине, а
да имаме резерв да
започнем излизането
от икономическата криза,
което ще е по-тежко и дълго.
- Как ще изглежда догодина бюджетът – малко приходи, много неотложни разходи и голям дефицит, нали?
- Новият бюджет няма да е такъв, какъвто бе този, това е сигурно. В най-добрия случай ще сме около нулата. А когато приходите са ограничени, ефективността на разходите е особено важна.
- Споменахте държавните поръчки като инструмент. Как обаче парите да отидат където трябва, без да будят подозрене за толериране на определен кръг от бизнеса?
- Това е вечният проблем навсякъде. Няма истинско решение, освен това колкото се може по-прозрачно и с по-малки поръчки, общините да имат по-голяма роля, така че да се харчи на това ниво. Както и да не отиват пари в офшорни фирми, в такива с неясен собственик.
- При предишния ни разговор казахте, че имотният пазар няма да е същият, туризмът и транспортът - също. Има ли други, които кризата ще промени?
- И образователната, и здравната системи ще са фокус и им предстоят сериозни промени. Ситуацията с карантината показа колко е важно образованието да е модернизирано, но не просто да имаш интернет и айпад. А дали учебниците са такива, че да могат да се използват електронно, начинът на преподаване колко е опосредстван с новите технологии. Затова в образованието прогнозирам много
голяма промяна,
която ще се случи
и под натиска
на родителите
В здравната система трябва да е още по-голяма, виждаме го по целия свят. И не просто в това да се харчат все повече пари, кризите са и възможност нещо да стане по-добро.
- Кабинетът ще изкара ли пълния си мандат? Виждате, че има непрекъснати атаки, последната е към финансовия министър.
- Не е време за политически сътресения. Тежките икономически месеци тепърва предстоят.
