Ще потърси ли Берлин отговорност от Москва за кибератаката срещу Бундестага ?

"Особено тежък случай" на шпионаж - така се определя хакерската атака срещу Бундестага, за която обвиняем е 29-годишен руснак. Но дали от Германия може да се очаква и дипломатическа реакция спрямо Москва?

От една седмица германското правосъдие издирва 29-годишния руснак Дмитрий Бадин, по прякор "Скарамуш", който работи към руското военно разузнаване ГРУ.

Германският главен прокурор е убеден, че Бадин е участвал в кибератаката срещу информационната система на Бундестага през 2015-а година, при която бяха откраднати хиляди депутатски имейли. Смята се, че Бадин е създал вреден софтуер, който е открит и по компютрите в канцеларията на канцлерката.

След петгодишно разследване на случая от страна на Федералната криминална служба, Федералната полиция и други органи за сигурност, Върховният съд в Карлсруе издаде заповед за арест на Бадин.

Документът съдържа повече от 50 страници и е формулиран с необичайна острота. Хакерската атака срещу Бундестага е "особено тежък случай" на шпионаж, смята съдията. Случаят е определен като безпрецедентен. Шпионирането на парламента представлява атака срещу законодателната власт на Федералната република и нанася удар върху ядрото на германската държава, изпълнен от руската военна разузнавателна служба.

Германската канцлерка Ангела Меркел не скри острото си негодувание по повод кибератаката и заподозряния. Меркел винаги се е стремила към подобряване на отношенията с Русия, но сега има "тежки доказателства", че "руски сили" са отговорни за пробива в системата. Меркел определи случилото се като "възмутително".

Русия отрече всички обвинения.

Според външния министър Сергей Лавров няма доказателства, че руски хакер стои зад атаката.

Но едно е ясно - тонът спрямо Москва се изостря. Правителствените кръгове в Берлин искат да изпратят ясен сигнал: достатъчно означава достатъчно. Русия продължава да е важен партньор, но руските тайни служби очевидно не се придържат към правилата на играта.

При това случаят не е изолиран - през август 2019-а година в Берлин бе убит грузинец. Навремето той се сражавал срещу руските военни в Кавказ, поради което Кремъл го разглежда като терорист. Предполагаемият убиец е задържан, но отказва да говори. Следователите предполагат, че става дума за бивш руски затворник, вербуван от тайните служби, който е получил нова самоличност, за да извърши убийството в Берлин. Обвинението предстои да бъде повдигнато скоро, но не се знае дали в него ще бъде записано, че вероятните поръчители са руските държавни служби. При това положение не би ставало въпрос само за обвинение в убийство, а за държавен тероризъм.

Заради убийството двама руски тайни агенти, акредитирани като дипломати в посолството в Берлин, трябваше да напуснат страната. По отношение на хакерската атака срещу Бундестага засега няма подобна реакция. "Атаката срещу Бундестага беше атака срещу страната ни. Ето защо очаквам министърът на външните работи Маас да извика руския посланик", заяви депутатът от Свободната демократическа партия Мануел Хьоферлин. Според него на случая трябва да се реагира с всички правни и политически последствия.