Българската индустрия е с по-малък спад през март, отколкото в други страни
Вече имаме първите икономически данни за март – месеца, в който коронавирусът дойде в България и в който беше въведено извънредно положение и рестриктивни мерки, за да се ограничи заразата.
Повечето европейски страни, както и нашите съседи, също наложиха ограничителни мерки. Затова мартенските данни ще ни дадат първи реален поглед за ефекта на вируса върху икономиката.
Както се и очакваше, най-тежко е ударен туристическият сектор.
Беше въведена забрана за влизане на чужденци в България, както се случи и в повечето европейски страни.
Повечето
авиокомпании
изцяло спряха
полетите
Потреблението също е ограничено през март – спадът в продажбите на дребно спрямо същия период на предходната година е почти 15% в реално изражение. Но, както многократно е коментирано, спадът на потреблението не е равномерен.
- Продажбите на хранителни стоки се увеличават с 3,4%,
- продажбите на фармацевтични и медицински стоки расте с 14,4%,
- увеличават се и продажбите по интернет с 5%. Това са секторите от търговията на дребно, които печелят от кризата.
Най-големият
срив в
търговията обхваща
- дрехи и обувки - 63%,
- компютри и електроника - 40%.
Спадът при горивата е 37%, а в битовата техника и мебели е около 20%.
Едната причина е затварянето на моловете, където са много от магазините за дрехи и електроника. Другата причина е първоначалният стрес от вируса, заради който хората спряха да купуват каквото и да е, освен храна.
През март имаше
дни без никакви
коли по улиците
на София,
което обяснява и намалението в потреблението на горива. Този първоначален шок не продължи дълго – задръстванията вече се завърнаха в София, много затворени магазини отвориха. А и много от покупките не могат да се отлагат вечно. През май вероятно ще имаме наченки на възстановяване в най-засегнатите сектори на търговията на дребно.
При строителството също се отчита движение надолу с 14%, като той е забележим най-вече в строителството на сгради - близо 17% на годишна основа. Вероятно някои проекти са били замразени или отложени заради несигурността. Но тук трябва да отчетем и климатичните особености на март, с
по-студено от
нормалното
време и снегове
в някои дни, което влияе на строителната дейност.
По-интересно е, че индустрията отбелязва значително по-малък спад – едва 6,9% спрямо същия месец на предходната година. В много други страни той е драстично по-голям. Например, в Италия е 30%, в Словакия е 20%, в Германия и Румъния е 14%. Средно за целия Европейски съюз спадът е около 12%. Причината за тези разлики са карантинните мерки – в най-тежко засегнатите страни здравните власти затвориха много от заводите. В България заводи не бяха затваряни заради карантина и те продължиха да работят, доколкото имат поръчки.
Така че в България спадът на индустрията идва изцяло от този в търсенето – местно, но най-вече на външните пазари.
Данните за
износа показват
близо 9% спад
през март
Вероятно за април ще е повече, защото целият месец мина под знака на карантината – не само в ЕС, но и в Турция, Русия, САЩ, балканските страни.
Но не всички сектори отчитат спад. Производството на храни расте с добри темпове, както и фармацевтичната промишленост – логично, защото продажбите на тези продукти растат както в България, така и в чужбина.
Добивната промишленост също отчита растеж през март, а енергетиката и химическата индустрия задържат нивото си. Най-силно намалява производството на облекла, обувки и мебели – с над една четвърт. Отново април ще е по-зле, защото целият месец протече под знака на вируса и
след
довършването на
стари поръчки
новите са
намалели
драстично
Кои са печелившите сектори от кризата? Освен вече споменатите производство и търговия на храни и фармацевтика, добивна и химическа промишленост, енергетика, онлайн търговия. Но не са само те. Онлайн търговията, включително доставки от ресторанти, води и до много повече натоварване за куриерите. Телекомуникационните компании също се справят отлично в кризата – по данни на Комисията за регулиране на съобщенията след началото на извънредното положение рязко нараства потреблението на мобилен и фиксиран интернет и обаждания по телефони. Което е логично, след като семействата прекарват повече време у дома и много работят от там. Това влияе и на приходите.
В повечето сектори със спадове нещата ще започнат лека-полека да се подобряват с отпадането на ограничителните мерки у нас и в Европа. Най-големият губещ остава туризмът. Ресторантите бяха затворени, но все пак можеха да продават и доставят храна за вкъщи, а отскоро и градините са отворени. При туризма засега перспективата е мрачна. Трябва да се мисли как да се отпуши секторът преди лятото.
