Важно е профилактичните прегледи да тръгнат до дни
Още акценти от интервюто с председателя на Българския лекарски съюз:
Държавата да помогне на болниците, както на бизнеса - не може здравната каса да плаща PCR тестове с пари, предвидени за други изследвания до края на годината
Някои заболявания са излезли извън контрол - наблюдават се тревожни сигнали за декомпенсирани състояния на диабетно болни, на болни с артериална хипертония
Инфарктите не са намалели в условията на епидемия, по-скоро са по-малко плановите манипулации в инвазивната кардиология
- Д-р Маджаров, в последните 3 седмици поетапно започнаха да се разпускат противоепидемичните мерки. Възстановиха се и плановите операции, женските и детските консултации. Какво се случва с профилактичните прегледи?
- Очакваме в близките дни те да бъдат разрешени, защото виждаме, че се освобождават доста други дейности в страната: отвориха кината, заведения за обществено хранене, разрешиха любителските спортове до 10 човека. Редно е профилактичните прегледи за възрастните също да се възстановят, с предварително записване на час, разбира се, както и спазване на противоепидемичните мерки.
- Как се отрази извънредното положение на проследяването на хронично болните пациенти?
- От началото на извънредното положение досега поради това, че имаше прекъсване на плановите дейности в болниците, че бяха забранени женските и детските консултации, както и профилактиките и диспансеризациите като цяло, пациентите с хронични заболявания се лекуваха с предварително изписаната им терапия от специалиста или личния лекар. Получаваха лекарствата си само срещу рецептурна книжка. Вече е редно да настъпи моментът, в който, преди да им бъде предписана терапия, била тя същата или коригирана, пациентите да трябва отново да посетят личния си лекар, защото се наблюдават тревожни сигнали за декомпенсирани състояния на диабетно болни, на болни с артериална хипертония и т.н. Това означава, че заболяванията са излезли извън контрол. С едно хронично заболяване човек живее дълги години, но благодарение на дадена терапия или спазване на определени действия той се чувства сравнително добре. Поради някаква причина - като промяна на начина на живот или отслабване на ефекта от терапията, този “комфорт” понякога намалява и преглед или пускане на изследване могат най-бързо да го уловят.
Не е редно една терапия да продължава повече от 3 месеца, без пациентът да е минал на преглед, за да се проследи има ли някакви промени в състоянието му и нужна ли е корекция на терапията.
- Доколко рисково може да бъде всичко това като последствия?
- Колкото и да се стремим, не можем да излезем от тази средностатистическа заболеваемост, която имаме годишно. Ясно е обаче, че поради факта, че имаше ограничение на населението да посещава кабинети и болници, процентът новооткрити заболели и изобщо процента заболеваемост от хронични заболявания се занижи. Но в ситуацията на заплашваща тежка епидемия по-важното нещо беше да се предпазят хронично болните от непознатия вирус.
Сега, когато вече имаме малко по-добра организация и всеки човек с придружаващо заболяване знае, че трябва да се пази, дойде моментът, в който, живеейки с опасността от коронавирус, би трябвало да започнем да посещаваме кабинетите и болниците. Със сигурност, когато се възстанови нормалната дейност и пациентите започнат да посещават отново своите лекари, ще има лек скок и на новооткрити онкологични заболявания и на новооткрити и излезли от контрол хронични заболявания.
- Засегнахте и друг важен момент, а именно диагностиката. От началото на извънредното положение лекарите не спряха да напомнят на пациентите да не спират или подменят терапиите си и при необходимост да ги потърсят, но диагностиката остана на заден план. Това крие риск и от забавяне на поставяне на диагнози. Имате ли данни по този въпрос?
- Лекари от цялата страна алармират за зачестили случаи на забавена диагностика. Неслучайно в зависимост от възрастта всеки подлежи на профилактичен преглед. Минимумът е веднъж на година, а за децата е по-често. Те служат точно за това – да открием навреме и рано заболяване, което все още не се е развило в пълна сила. Това е и причината да се очаква по-голям брой новооткрити болни, защото в този период от около 2 месеца хората дори да са имали леки симптоми, са отлагали посещението си при лекар и ще се появят изведнъж - иначе щяха да бъдат разпръснати във времето.
Сега, основавайки се на по-голямата информация, която имаме, бихме могли да преодолеем страха от посещение на кабинети, за да се погрижим за своето здраве. Трябва да започнем пак да спортуваме, ако сме спрели. Ако кризата ни е накарала по една или друга причина с лека ръка да пренебрегнем диетичните навици, сега е време да се върнем отново към принципите на здравословното хранене. В криза психиката на човек е натоварена и малко или много се отдава на други удоволствия дори само за да преодолее по-леко изолацията.
- Премиерът Бойко Борисов заяви, че ще иска проверка защо инсултите и инфарките са намалели наполовина. Така ли е наистина и какво е обяснението?
- Не мисля, че инфарктът може да се влияе и да е намалял в условията на епидемия. По-скоро са намалели плановите манипулации в инвазивната кардиология. Ако пациент е докаран по спешност с остър инфаркт, му се поставя стент първо на мястото, което е най-запушено, и ако коронарографията е открила проблеми и в други коронарни съдове на пациента, се насрочва на последващ етап планово посещение на болницата.
Т.е. тези интервенции са намалели във връзка със забраната на плановите дейности. Вероятно някой е съобщил това на премиера като бройка отчетени случаи, което му е дало основание да твърди, че са намалели инфарктите. По-скоро става дума за несъзнателно подвеждане.
- А за инсултите?
- И при тях е така. Ако трябва да говорим за спешните тежки инсулти, те също няма как да се влияят от епидемията. За там нямам информация дали има спад, или не, но ако в дадени болници се отчита сериозно намаление на инсултите, ще трябва да се направи проверка.
- Как се заплаща лечението на пациенти с коронавирус? Още в началото от БЛС бяхте категорични, че това не бива да се случва с клинична пътека и средства от здравната каса.
- Продължаваме да твърдим, че тъй като това е нещо ново и е извънредна ситуация, държавата би трябвало да има готовост да се справи с финансирането и преодоляването на този проблем. Ако приемем, че всеки път, когато изведнъж ни застраши нещо, всеки започва да получава помощ наравно с другия, независимо дали е осигурен, или не и тази помощ е за сметка на НЗОК, това не е справедливо и честно към всички, които плащаме здравни осигуровки.
Освен това сега ще отидат милиони левове за PCR тестове за COVID-19, които ще плати НЗОК, а те бяха предвидени за други изследвания на здравноосигурените паценти – за скенери, за ЯМР, за други лабораторни изследвания на хронични заболявания. Това е параграфът, който беше изчислен и макар и недостатъчен, все пак беше програмиран, за да покрие тези нужди на извънболничната помощ за изследвания на гражданите до края на годината.
Отделно средствата, които се плащат в интензивни отделения и в другите отделения, където се грижат за нетежко болните пациенти, заразени с коронавируса, също се ползват от неосигурени. За тях държавата трябва да поеме своята отговорност, иначе тя тотално обезсмисля здравноосигурителния модел. Става ни ясно, че и да плащаме, и да не плащаме осигуровки, в един такъв кризисен момент ползваме всички.
Така, както държавата подпомага бизнеса, трябва да поеме и финансирането на противоепидемичните мерки.
А за плащането в болниците - ако даден пациент с диагноза COVID-19 се влоши и премине към интензивно лечение, са предвидени 2 процедури. Едната, ако си интубиран, е по-скъпа, а ако не си интубиран – по-евтина. И при двете обаче плащането е на ден. Така че и 30 дни да лежиш, плащане има всеки ден.
Ако си лек случай, се отчита по клиничната пътека за грип и остри респираторни заболявания, като има два нови кода, създадени така, че да се отчете коронавирусът. В тези случаи обаче, ако нямаш вече симптоми, мисля, че трябва да бъдеш изписан под карантина вкъщи и там да се изчакат двете отрицателни PCR проби, преди да имаш право да напускаш дома си. Това изчакване не би трябвало да бъде включено като лечение на пациент в болница, ако няколко поредни дни е добре.
Но това е непознато заболяване, за което така или иначе нямаше клинична пътека и е редно да се финансира по друг механизъм. Лечението се извършва, заплаща се според направените разходи и не би трябвало да има нищо общо с клиничните пътеки, защото те са изчислени по друг начин.
- За какво още трябва да говорим по време на кризата, а не го правим?
- Редно е да кажем, че тази криза, която още не е завършила, не трябва да става повод за политическо говорене по отношение на здравеопазването. Ясно е, че в условия на криза то трябва да бъде финансирано по различен начин и държавата трябва да вземе съответните мерки за лечебните заведения. Мисля, че това донякъде се направи със стъпката за финансиране на до 85%, независимо каква дейност е имала дадена болница или практика. Но финансирането на мерките по епидемията би трябвало да е държавна отговорност.
От друга страна, искам да напомня, че няма по-добър начин за заплащане на труда на някого освен този, основан на качествена и добре свършена работа. На светлинни години от реалността е твърдението, че ако се финансират структури – болници или кабинети, на териториален принцип, ще има някакво качество. Плащането на равни суми и бюджети на всички болници и кабинети в цялата страна и въвеждането на териториален принцип на посещение на лечебните заведения беше един от най-големите недостатъци на здравеопазването преди. Тогава, ако хората искаха да стигнат до съвременна, високотехнологична и качествена помощ, търсеха връзки, за да се доберат до някоя от големите болници.
Мисля, че пред нас сега, след преминаването на този кризисен момент, с още по-голяма сила се поставя въпросът максимално бързо, заедно с Министерството на здравеопазването и парламента, да успеем да въведем необходимите механизми, било то единна информационна система, електронно здравеопазване и всички досега изброявани неща, които да гарантират, че се отчита и се заплаща добре само качествената и добре свършена работа в лечебното заведение. Защото иначе, макар и малко, ненужните индуцирани хоспитализации или недобре свършената работа хвърлят сянка върху цялата здравноосигурителна система.
Казвам това сега, защото усещам, че обществото видя, че има някакъв проблем във финансирането по време на епидемията, и би могло да се очаква да се надигнат много гласове да се върнем към онова носталгично време, в което на всеки лекар и сестра ще дадем заплата и те ще стоят някъде, където им кажем. Вече не сме онази България, сега сме в ЕС и няма как на някого да му кажеш, че ще седи в някоя област и ще работи там, защото така е решил някой в управлението на държавата.
Парите трябва да следват пациента, а за да се случи това и да отиват при този, който е добър като болница и лекар, трябва да осигурим необходимите механизми за това. Да се премахнат всички възможности за злоупотреби и отчитане на дейност, която не е свършена.
CV
l Завършил е Медицинския университет в Пловдив
l Специалист по ушни, носни, гърлени болести и магистър по здравен мениджмънт
l През 2013-2014 г. е директор на РЗОК-Пловдив
l Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница “Пълмед”
l От юни 2018 г. е председател на Българския лекарски съюз
