- Адвокат Марковски, как ще коментирате предложението на главния прокурор Иван Гешев дрогирани, пияни шофьори (с над 2 промила в кръвта) и без книжки, причинили умишлено смърт на пътя, да се наказват с лишаване от свобода от 15 до 20 г. или доживотен затвор?
- Това предложение трябва да се отнася само за престъпления, извършени умишлено. Например - някой иска да убие комшията, защото се кара с него за имот, за жена или за пари, напива се и го прегазва умишлено.
В главата “Престъпления по транспорта” в Наказателния кодекс (НК) е записано, че когато умишлено се убива с МПС, наказанието е от 10 до 20 г. затвор. Сега, доколкото разбирам, се предлага да се вкара нова алинея, в която да се запише - при смърт, ако шофьорът е употребил наркотици, алкохол над 2 промила или е карал с над 50 км/ч над допустимата скорост, наказанието трябва да е от 15 до 20 г. или доживотен затвор.
Това предложение на главния прокурор е разумно, навременно и правилно. Убийството е най-тежкото престъпление и то трябва да намери своята подходяща санкция. Предложените тежки наказания трябва да се прилагат обаче само, когато извършителят съзнава и иска да убие или допуска, че с действията си може да убие.
Разликата между непредпазливите убийства и тези, извършени с евентуален умисъл, е много малка. Ще ви дам пример за възможните хипотези, за да стане по-ясно.
При прекия умисъл аз съзнавам, че ще сгазя Петър, когото дебна зад ъгъла и искам да го убия.
При другата хипотеза - евентуален умисъл - аз карам, има 5-10 човека накуп на площада, но аз съм решил да мина оттам, без значение дали ще убия някого.
А при непредпазливото деяние (третата хипотеза) аз не желая да убия никого, но съм бил длъжен и съм могъл да предположа, че по начина, по който действам (карам), ще го направя.
Във всеки конкретен случай съдията ще преценява дали престъплението е непредпазливо, или е извършено при евентуален умисъл. Преценява се интелектуално-психическото преживяване на водача, дали е бил с ясно съзнание, че в резултат на действията му е възможно да убие човек, дори да не го познава. Прокурорът също трябва да преценява всички факти и обстоятелства, преди да внесе обвинителен акт. Не във всеки случай, когато се приема алкохол и наркотици, има умисъл за убийство. Умисълът се преценява от съдията.
- Другото предложение, което вероятно ще предизвика повече дебати, е - да се отнеме в полза на държавата колата, управлявана от виновния шофьор, причинил смърт на едно или повече лица, независимо чия собственост е?
- Това е разумно само при хипотезата, че собственикът знае, че дава колата си на пиян или дрогиран.
- А ако не знае или виновният не е дрогиран, а е шофирал с над 50 км/ч над допустимата скорост и се е стигнало до убийство на пътя?
- Тогава колата не трябва да се конфискува, ако не е на шофьора. В тази част подобен текст е неуместен. Правото на собственост върху автомобила е защитено и от конституцията, и от закона за собствеността.
- Доста от колегите ви смятат, че увеличението на наказанията няма да помогне.
- Тежките наказания не са гаранция за унищожаването или свеждането на престъпленията до минимум, но заедно с други мерки - повишаване на материалното благосъстояние, на човешката култура и религиозно възпитание, те имат значение в общите мерки за борба с престъпността.
