Борисов разшири подкрепата си сред средното поколение, особено жените
Срив в рейтинга на президента Румен Радев, докато положителните оценки за Бойко Борисов растат с 10% спрямо декември 2019 г. Това показа новото проучване на “Алфа рисърч”. Помолихме управителката на агенцията за коментар за 1. Значимите промени в рейтингите заради извънредното положение. 2. Откъде идва спадът в подкрепата за Радев и увеличението в подкрепата за Борисов. 3. Какви политически сценарии са възможни през следващите месеци. 4. Има ли дълбоко разделение в обществото между условните “партия” на Мутафчийски и “партия” на Мангъров.
1. Социологически най-значими са тези промени, които имат не просто числови измерения – 10 % нагоре, 5% надолу – а които отразяват структурна динамика в подкрепата за водещите български политици. От тази гледна точка безспорно феноменът в последното проучване на “Алфа рисърч” е изравняването в рейтингите на президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов.
Защо е толкова значима тази промяна? Добре известно е, че по принцип фигурата на президента в България се ползва с високо доверие, докато тази на премиера е много по-оспорвана, разделяща, противопоставяща.
В случая завихреният
от коронавируса
танц с рейтингите,
в който и Радев и Борисов събират по 40% доверие, отразява обществените оценки за различните подходи и приоритети в ограничаването на последиците за живота и здравето на хората в първия етап от кризата.
Приоритетите, на които президентът акцентира – индивидуалните и икономически свободи - са по принцип важни за хората, но в случая те отстъпиха на заден план, особено на фона на драматичното развитие на ситуацията в други европейски страни. Съответно назад отстъпи и неговият рейтинг.
2. Анализът на социалните профили на хората, които оттеглиха подкрепата си за Румен Радев, е изключително интересен. Честно казано, той показва тенденция, която можеше да се предвиди, но въпреки това
тя впечатлява
с размаха си
Ядрото в симпатизантите на Румен Радев са привържениците на БСП, на част от националистическите формации, хора от по-старата генерация, възпитани в респект към армията.
Точно тези хора обаче, от здравна гледна точка са най-рисковите групи за заразяване с COVID-19. Логично тези хора отдадоха приоритет на екзистенциалния избор - за собствения си живот, пред идеологическия – на политическите си симпатии.
Метафорично казано, Румен Радев възпроизведе езика на младите юпита, но вместо да привлече тях, отблъсна част от собствените си избиратели.
Що се отнася до
Бойко Борисов,
той разшири
подкрепата си
сред част от
средното
поколение,
особено жените, както и част от по-възрастното поколение, на което подходът “Мутафчийски” силно допадна, а като излъчен от премиера, симпатиите се пренесоха и към Бойко Борисов.
3. Кризата с коронавируса направи от непредвидимостта ключов фактор в икономическия и политическия живот. Ето защо е много вероятно реалностите, за които днес говорим, да не са тези след 10 месеца. Но при хипотеза, че няма свръхпромени, най-вероятни са два сценария.
При първия ГЕРБ ще запази значително преимущество пред една слаба и разпокъсана опозиция и ще спечели изборите, но с риск да увеличи центробежните сили и вътрешните противоборства в партията.
Вторият сценарий е валиден при по-неблагоприятно икономическо развитие. При него кризата ще произведе електорална консолидация и срещу ГЕРБ ще застане една по-обединена опозиция, което ще увеличи шанса за силен сблъсък и паритетни позиции.
4. Надявам се читателите да не възприемат много насериозно този въпрос. Иначе рискуваме да бъдем обвинени във фалшиви новини за създаване на несъществуващи партии. Ако се опитаме да изразим числово симпатизантите на позицията “Мутафчийски”, т.е. “пълно и дълго социално дистанциране”, тя се подкрепя от около 27%. Позицията “Мангъров” за “минимално дистанциране, пълно отваряне на икономиката” – от около 28%.
Между тези две групи наистина има дълбоко разделение. Мнозинството обаче заема една по-нюансирана позиция, далеч от крайностите, която, обозначено партийно, бихме нарекли процентристка. Тя има най-много привърженици – 40 на сто от българите. В каква посока обаче ще поемат бъдещите разделителни линии, ще зависи от развитието на ситуацията в страната през следващите 5-6 месеца.
