Кога трябва да започне възстановяването на социалния живот и защо това е много важно
Въпреки разхлабването на ограниченията за парковете песимистичните настроения сред населението растат, и то не за това, от което трябва да се страхуват, а от мрачни мисли за бъдещето, което няма да е същото като миналото. Това очевидно е така, но да се безпокоим за неща, които не зависят от нас, е тъпо, безполезно и опасно за здравето. Трябва да се тревожим за това, което е непосредствено до нас и от което може да се предпазим - а именно да не се заразим или пренесем вируса. А има масово неглижиране на тази опасност, вероятно почиваща на теорията, че от тоя вирус умират само старите и болни хора, което, ако се случи, е само облекчение за социалните системи. Ние, младите, дето си ходим напред-назад, нас вирус не ни лови, а дори и да ни хване, няма да умрем.
Лекарите, които са виждали за какво става дума, са най-уплашени. Старите хора пък са обзети от някакъв фатализъм - все някога ще се мре, има ли значение от какво. Всички тези нагласи водят до масово неспазване на санитарните ограничения и затова лекарите са притеснени от отпускането на парковете. Принципно то е решение, което изглежда разумно, но може да бъде използвано за поведение от типа “вирус няма, това е измислица, за да ни наложат диктатура” и прочее невежествени бабаитлъци.
Та да се върнем на оптимистичната теория - азиатските страни, които първи преминаха през заразата, долу-горе на 100-ия ден вървят към някаква нормализация на социалния живот. Българските лекари смятат, че ако броят на заразените остане под 1% през тези 100 дни, броени от 8 март, когато бе отчетен първият заразен у нас, може да се предполага някакво завръщане към нормален живот в условията на вирус. Просто тогава може да се наблюдава затихване, при условие че заразените у нас не надхвърлят 60 000. Това екстраполирано означава 10 000 доказани с тестове, защото се приема, че 1 от 6-има се улавя с тест.
Ако това стане, реално у нас няма да има истинска епидемия, а само огнища тук-там, за които трябва да се приложи и технологичен контрол. Например има разработена и ползвана вече в България технология, която може да установи струпване на хора на едно място. Това не е никаква полицейщина, защото технологията отчита броя мобилни телефони в една клетка и всички тези телефони могат да получават автоматичен есемес да се разпръснат. Тази технология бе измислена преди години (паралелно от поне две фирми), за да се отчитат градските задръствания и се оказа много точна. В нея няма никакви ограничения на права или прекалено следене. Просто се отчита къде има събиране на мобилни телефони и съответно притежателите им. И те автоматично да получават съобщение “Опасност! Моля, разпръснете се!” В никакъв случай не бива да се отменят санитарните мерки прибързано, защото може да се повтори сингапурският сценарий - Сингапур се справяше добре, докато не ги сполетя втора вълна.
Лекарите смятат, че сравнително доброто положение в страни като България, Гърция и Словакия се дължи на факта, че те не допуснаха масово едновременно заразяване. Тоест, ако 100 души пипнат вируса едновременно при коефициент на заразяване 3,5 - тоест един заразен предава вируса на 3,5 души от близкото си обкръжение, след два дни имаме 1225 заразени. Това се случи на прочутия мач в Милано, от който пламнаха Италия и Испания. У нас има навлизане чрез скиори и гастарбайтери, но те са единици и заразяват главно в семействата си.
Това, че болестта е ограничена, е резултат на навременните мерки. Санитарните мерки са като добрата дипломация - никой не я забелязва и оценява, когато е добра, но когато не е добра и започнат войни, всички я ругаят, че не се е справила.
Но въпреки всичко завръщането към сравнително нормален живот е много важно, защото това ще възстанови оптимизма. А оптимизмът е най-важен за капиталистическата икономика. Защото, ако хората нямат добри очаквания за бъдещето, те не харчат, а при капитализма най-важно за икономиката е търсенето, и то търсенето на стоки не от първа необходимост - например жилища, дрехи, бижута, автомобили. Сега макар строителите да не са спрели работа и вероятно ще се появят много нови апартаменти, но кой ще ги търси, ако няма увереност, че ще е жив, или търсенето на автомобили - за какво ви е превозно средство, ако има забрани за придвижване.
Тоест трябва да вярваме, да се заредим с оптимизъм, но и да се пазим повече и лека-полека да променяме навиците си към нови. Август е чудесен за ново начало - театри и ресторанти на открито, автокина и други забавления, които изключват струпването на много хора на едно място.
Така че, оптимистичният сценарий от 100 дни, който си споделят лекарите от първата линия, е нещо реалистично. Той е важен за следващото развитие, тъй че трябва малко търпение и дисциплина.
