Една от най-първите ми срещи с журналистите бе в качеството ми на председател на парламента. Бях с почти нулев политически опит. Опитвам се да представя в добра светлина работата на Народното събрание в началните седмици след конституирането му. На второто изречение журналист изстрелва в лицето ми: “Добрата новина не е новина!” Усетих се като плеснат с мокър парцал през лицето - “ДОБРАТА новина НЕ Е новина.” Журналистите не се интересуват от нея. Не се интересуват става ли нещо добро, градивно, позитивно. Интересуват се от провали, от катастрофи, от злоупотреби, от низости, от кражби... На 1 май т.г. в Пловдивска област се усеща земетресение с магнитут 4,5 по Рихтер. Електронен сайт реагира мълниеносно: “Катастрафално земетресение в Пловдив”. В резултат на “катастрофалното земетресение” падат две тухли от необитаема къща и се напуква мазилката на друга.
Имаме изключителни коментатори - безспорни ерудити, които са редовно в печатните медии. Но те единствено... громят. Изглежда, друго не могат.
Да, свидетели сме на много провали, на кражби, катастрофи, злоупотреби... Те трябва да се отразяват, трябва да се бичуват, трябва! Но животът не е само мерзост, престъпления, провали... В живота има и ДОБРОТА, и честност, и безкористност, и всеотдайност, и състрадание, и човечност. Тях трябва да ги има отразени в медиите, защото те възпитават, заразяват, възвисяват...
Слава богу, журналистиката усети, че мисията ѝ е не само да разобличава и заклеймява, но и да търси доброто. Инициативата започва през 2003 г. с писма на читатели и вестник “24 часа” откликва и създава класация за добротворци “Достойните българи”.
Последваха я и други медии. Журналистката Ива Дойчинова стана основател на кампанията “Будител на годината”, която ежегодно номинира съзидателите в съвремието ни.
Добротата, тази семпла дума има неизмерима сила. Това е умението да съпреживяваш и да помагаш. Това е искрицата божественост, заложена в човека. Тя трябва да се култивира, да се показва, защото е единственият лек срещу злобата и завистта в ежедневието.
В дните на пандемията видях десетки и десетки прояви на доброта и човечност. Мнозина направиха крупни дарения: братя Домусчиеви, цигуларят Васко Василев, Ивайло Пандов, Делян Пеевски, Симеон Сакскобургготски, Агрокорн - Ангел Ангелов, “Девин” ЕАД, “Булфарма” ООД, “Лукойл Нефтохим”, “Нестле България”, Телекомуникационна компания А1 и още много и много.
Тази пандемия извади на показ добротата на хиляди българи. Добротата и уважението към труда на най-заслужилите - лекари, медицински сестри, санитари, полицаи... Вечер, в 21 ч хиляди излизат на балкони и прозорци, за да аплодират техния труд. Те отвръщат със същото.
А какво да кажем за жестовете на малки деца, които дават спестяванията си за благородна кауза. Пред тези примери на детска всеотдайност юристът в мен млъква. Млъква, защото законът обявява такива дарения за нищожни. Да, юридически те са недопустими, но животът е по-силен от правото.
Пандемията остави хиляди без работа и без доходи. На 1 май млад мъж се изправя на улицата с табелка: “Търся си работа”. Това трогва стотици за часове. От следващия ден той вече има работа.
Една прекрасна инициатива е в ход тези дни в София, във Варна, вероятно и другаде. Доколкото разбрах, Ники Кънчев е в основата й. Всяка вечер на Орлов мост, вероятно и на други места, идват десетки хора с храна, за да раздават на бедните. Така пандемията събуди човечността.
Задача на медиите е да го отразяват, за да показват, че в България има Човеци! Затова ще я има и България!
