Чрез въвеждане на динамична среднопретеглена цена КЕВР може да определи коридор, в който да има изменения на цени по договори, казва енергийният експерт
- Проф. Тасев, като експерт какво е мнението ви за ефекта върху енергийния сектор от пандемията и наложеното извънредно положение ?
- Ефектът е осезаем и в момента. Най-малкото всички видяхме рязкото намаление на цената на електрическата енергия на платформите на Българската независима енергийна борса, както и на съседните, с които тя има пазарно обединение.
- Ще обясните ли причините за този спад на цената?
- Най-сериозно влияние оказва политиката на социална изолация, при която основните потребители рязко намалиха производствената си дейност или изцяло я прекратиха. Основните играчи на борсата, свързани с големите потребители на електроенергия, излязоха от играта.
Енергийната система не успя да реагира веднага адекватно по отношение на предлагането на енергия и при намалено търсене, съчетано със стабилно предлагане, при което невидимата ръка на пазарните механизми насочи ценовия вектор стръмно надолу по посока равновесие на фатално ниски за производителите нива.
- Това ли е единствената причина?
- Въпросът е комплексен, но това е основната. Ще използвам някои числа, за да стане по-ясно.
След като в почти цяла Европа беше наложено извънредно положение,
спадът на
индустриалните
предприятия за
март е 25%, а
прогнозата за
април е за
40-50%
намаление
Редуцирането на търсенето на енергия е огромно.
Околните на България борси също са засегнати и няма логика техните цени да са ниски, а нашата да продължава да е висока, всичко е взаимносвързано. Очакването отново да се окажем през месец май в сравнително устойчива ценова среда няма да се оправдае. Ние живеем и ще живеем в различна среда от предходната и следва да се научим да отчитаме новите реалности.
Подобни преходи са известни в науката като “неминимално-фазови”, т.е. силно инерционни в посока на подобряване на показателите. Дори да има очакваното постепенно разхлабване на мерките, системата няма да усети чувствителна разлика, тъй като процесът ще е бавен.
- Има ли и други фактори, които оказват влияние?
- Мога да дам пример с цените на газа. В чужбина цената на енергията е силно зависима от стойността на синьото гориво поради голямото количество предприятия, които работят на природен газ. Цената на 27 април т.г. е на рекордно ниски нива, като достигна при ТТF 5,926 евро/ мвтч. Такива нива на цените на природния газ за Европа не е имало през последните 18 години.
- Смятате ли, че енергийните предприятия реагираха адекватно?
- Според мен да, но с известно закъснение. Все пак всеки играч, за да продължава своята дейност на прага на оцеляване, следва да се адаптира към новата конюнктура.
Производителите
на енергия
не могат да
преустановят
дейността си
в тази ситуация, защото всички се нуждаем от ток, а през студените месеци и от парно. Те могат да редуцират персонала, да намалят производството, но голяма част от тях трябва да продължат да работят.
Фирмите, които се занимават с търговия с електрическа енергия, също продължават да функционират и да коригират договорите си в ценово отношение и продължителност, за да оцелеят при съществената промяна на пазарните условия.
- Бе публикувана информация, че различни държавни и общински предприятия, които имат договори за покупка на електрическа енергия от частни компании, са подведени от търговците, с които работят. Появиха се твърдения, че търгуващите с електрическа енергия подмамват дружествата да сключват и променят дългосрочни договори на по-високи цени въпреки факта, че борсовите след началото на пандемията са драстично спаднали.
- Не разбирам как е възможно да се правят подобни заключения. Всяко едно дружество, независимо дали е търговско, производствено или каквото и да било, е наело експерти в различни сфери - икономика, финанси, право и т.н. Тези специалисти правят проучвания и анализи за целесъобразността на различни начинания и проекти. Щом едно предприятие е оценило като положителна възможността за наемане на външна фирма, от която да се закупува електрическа енергия, значи това има икономическа логика и носи полза.
Когато цената се договаря или впоследствие се променя, това се прави със съгласието на двете страни. Щом има консенсус за повишаване, значи специалистите на съответното дружество са преценили, че са налице необходимите предпоставки това да се случи.
Освен това преди сключване на подобни договори се обявяват обществени поръчки, което несъмнено прави самите процедури абсолютно прозрачни и едновременно се премахва възможността за създаване на условия за лоши практики и скрити договорки между страните. Все пак при провеждане на обществени поръчки участват множество кандидати, от които се избира най-добрата оферта. В повечето случаи договор печели този, който предложи най-ниската цена.
Но това
не работи в
турбулентна
среда, каквато
имаме сега
Ако по време на изпълнение на договор с дълъг хоризонт на действие имаме съществено изменение на ценовата среда, никоя от страните няма право за преразглеждане освен в хипотезата на ЗОП, допускаща завишаване на цената на услугата с анекс до 10%, при положение че това е отразено в договора, подписан след провеждане на поръчката.
Следователно, ако тази ситуация не е предвидена в договора, страните нямат право на предоговаряне. Освен това законодателят не е предвидил да се предоговорят по-ниски, а не по-високи ценови нива, каквато е ситуацията сега.
Това поражда неудобства за страните. Ако продавачът прекрати доставките поради ситуация на реално по-ниски пазарни цени на изхода и високи борсови цени на входа, по силата на действащото законодателство, а именно - ЗОП, и подзаконовата нормативна уредба на КЕВР, свързана с организация на пазара на електроенергия, може да бъде отстранен от пазара за дълъг период от време и допълнително финансово санкциониран.
Ако купувачът приеме предложението за повишаване на цената на доставяната електроенергия и подпише анекс към договора за доставка, веднага ще има работа с правораздавателните органи.
Очевидно имаме казус, защото при подобни спорове купувачът отива при “доставчик последна инстанция” (ДПИ)** на цена, значително по-висока от пазарната.
- Има ли изход от ситуацията ?
- Внимателният прочит на действащото законодателство показва, че Законът за обществените поръчки въвежда понятие “изключителни обстоятелства”, а именно това са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, или такива, които могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя.
При ситуация на “изключителни обстоятелства” законодателят е предвидил възможност за безсанкционно за страните предоговаряне на цената по договора и в двете посоки. Проблемът е кой и при какви критерии може да удостовери наличието на извънредни обстоятелства. Що се отнася до субекта на идентификацията, то безспорно това е КЕВР. Остава открит въпросът за критериите. В тази посока може да има варианти и дебати. В рамките на един бъдещ дебат мога да предложа сценарий, при който аналитично може да бъде определено началото на възникване на извънредни обстоятелства и времевият интервал на неговото действие.
Методът се базира на среднопретеглената цена на електроенергията за предходната година за платформа “Ден напред” на БНЕБ. Тази цена се определя като сума от среднопретеглените месечни за предходната година от януари до декември, разделена на 12.
Среднопретеглената цена за предходната година за платформа “Ден напред” на БНЕБ се приема за прогнозна за следващия период.
Въвежда се
понятие
“динамична
среднопретеглена
цена”
Определя се за текущата година за всеки месец, като обхваща ретроспективно 12-месечен период. Например за януари на текущата година е равно на среднопретеглената сума от февруари миналата година до януари на текущата и т.н.
От всяка месечна стойност на динамично претеглената цена се изважда прогнозната, определена от КЕВР. Като резултат се получава графика на движение на цената, която се отличава от прогнозната.
Критерият за настъпване на извънредни обстоятелства се определя при отклонение на месечната стойност на динамичната среднопреглена цена спрямо прогнозната с повече от например 5, 10 или 15%. Прагът за вземане на решение следва да се определи от КЕВР.
За илюстрация от графиката, показана долу, се вижда, че при зона за вземане на решение за +/- 5%, на база реални данни от БНЕБ за платформа “Ден напред” се вижда, че извънредни обстоятелства са настъпили още през януари 2017 г., което дава основание на продавача да иска преразглеждане в посока повишаване на цената.
През февруари 2018 г. купувачът е в правото си да поиска възстановяване на договорната цена. През април 2018 г. е в правото си да поиска намаляване на цената.
През ноември 2018 г. продавачът е в правото си да поиска възстановяване на договорната цена. През януари 2019 г. продавачът е в правото си да поиска увеличаване на цената и т.н.
При зона за вземане на решение за +/- 15%, картината се променя.
Изборът на прага
за вземане на
решение следва
да бъде от
страна на КЕВР
след подробни симулации на метода. Най-важното от демонстрираното е, че спорът може да бъде единствено върху размера на прага за вземане на решение. Останалото ще става автоматично, без излишни емоции, казуси и съдебни дела.
На този пример може да се види, че с обективизиране на процедурите за промяна на условията на договорите всички съмнения относно избора на доставчик на електрическа енергия ще влязат в раздела за недобросъвестно манипулиране на общественото мнение и ще изключат манипулации за преразпределяне на пазара на електроенергия. От това ще спечелят и потребителите, защото заплахата ДПИ за тях няма да съществува. Ще спечелим и ние, защото в дейностите, контролирани от клаузите на ЗОП, разходите за крайния потребител ще бъдат минимизирани.
- Преди няколко дни се коментираха много заявленията на топлофикационните дружества за промяна в цените на парното през следващия отоплителен сезон в посока нагоре. Какво мислите по темата? Възможно ли е природният газ да губи стойност, а цените, зависими от него, да вървят нагоре?
- Струва ми се, че този въпрос вече бе разрешен. Стана ясно, че всъщност топлофикационните дружества е трябвало да подадат заявления за промяна в цените за новия регулаторен период в срок до 31 март 2020 година. Поради тази причина те са направили своите разчети на база старите цени на природния газ, тъй като намалението бе оповестено и влезе в сила от април.
Някои хора се възползваха от това разминаване и се опитаха да извлекат полза, изправяйки на нокти обществеността точно преди Великден, но бързо истината бе обявена и страстите се уталожиха.
* “Параграф 22” или Catch-22, в буквален превод - уловка 22. Това е парадоксална ситуация, от която индивидът не може да излезе поради противоречащи си правила. Тези парадокси често са резултат от правила, наредби или процедури, на които индивидът е предмет, но няма никакъв контрол, защото да се бориш с правилата, означава да ги приемеш.
** Доставчиците от последна инстанция (ДПИ) закупуват и продават електрическа енергия на крайни клиенти, които не са излезли на свободния пазар, до момента, в който не изберат на пазарен принцип друг доставчик, както и в случаите, когато са били на свободния пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия.
