Защо е важно да се подкрепи спешно истинската журналистика. И как 100-годишният англичанин с проходилката, събрал милиони, действа по-ефективно от Европарламента, където все още обмислят помощ за достоверните медии
В извънредно положение най-лесно се правиш на медия: “Кравешката урина лекува коронавирус”, “Никой не изпрати Милен Цветков в последния му път”. Такива заглавия може да бъдат извадени със стотици от началото на извънредното положение. Те самите учени не знаят с какво се сблъскват, какво остава за някакви журналя.
И така, дойде раят на дезинформацията и кликовете. Всяка една лъжа, поднесена по добър начин и повторена няколко пъти, се приема за истина. А появи ли се нещо в интернет, то е преписано за минути.
Как да не ги смачкаш тези гадове, колегите на Милен, които толкова жалеха за него, а не го изпратиха в последния му път! Мръсни лицемери!
Нищо, че реалните медии са написали вече молбата на семейството на загиналия журналист, че заради карантината ще го изпратят в най-тесен кръг - жените, които в различни периода са били част от неговия най-личен свят, и децата му - най-ценното в същия този свят. И най-малкото от уважение към тяхната скръб тези сайтове можеха да си спестят няколкостотин клика. Нищо, че точно приятелите събраха внушителна сума, за да подкрепят Калина и Боян... Да, ама не, както казваше незабравимият Петко Бочаров.
Сега кликът е на първа линия. Не журналистиката. Шок, ужас и други подобни думи задължително с удивителна отзад. За да чете народът, да се информира. Както е казал дъртият циганин, който отговаря на всеки въпрос с “не знам” - нека пита детето, да се интересува. Разбирай - нека клика народът, нека срича.
Забравени са някакви си закони за авторско право и такива неща, които от години чакат някой да тръгне да ги спазва.
Подписваха се етични кодекси и какво ли не, които бяха забравени още на излизане от залата, където си се споразумял с колегите.
Колкото и да е неприятно на политическата класа, без нормални медии тя е загубена. Може да са мисирки, пълни кретени и недорасли изтърсаци или идиоти, както ги нарича известен вирусолог, който от началото на кризата не успява да прегледа и един пациент, защото денят му започва и свършва в телевизията. Но това са истински и реални медии, а не ЕЖК (за тези, които не знаят какво е това - най-силната информационна агенция във фейсбук: “Една жена каза”).
Но журналистите са на първа линия точно колкото лекарите и полицаите. Всеки ден по 24 часа. Защото единият брифинг е в 8 сутринта, а специалният обикновено е след 23. Някой въобще изчислява ли за колко часа работно време става дума?
В България продължават да се толерират лъжи и клевети. И на никого не прави впечатление, но това в крайна сметка ще доведе до клинична смърт не толкова на медиите, колкото на политическата класа и на всички нас, нормалните българи.
Защото, въоръжен с телефон, всеки може да се прави на журналист, особено в сегашното положение. И народът с охота клика. Ако някой не е разбрал, това вече е истинска война. С реално надмощие на ментетата. Получава се нещо като с китайските ментета, важен е етикетът. Какво има вътре, никой не обръща внимание.
Заради това трябва да се обърне внимание на реалните медии, и то по-бързо. Защото иначе гласоподавателят започва да пие кравешка урина или белина и става страшно. Няма да им останат хора до следващите избори.
От началото на кризата как пък една партия не повдигна въпроса какво става с медиите. Европейският парламент се сети, но там нещата стават със скорост, на която единствено може да завиди онзи 100-годишен англичанин, който събра над 30 милиона лири с проходилката си. А един куп правителства в Европа вече взеха някакви мерки.
