Проф. д-р Марияна Стойчева, дмн, е сред изявените инфекционисти у нас. Ръководител е на Катедрата по инфекциозни болести, клинична паразитология и тропическа медицина в Медицинския университет в Пловдив.
Преди това дълги години оглавяваше инфекциозната клиника в УМБАЛ “Св. Георги”. И в момента е на първа линия в битката с COVID-19.
Доказан специалист е в диагностиката и лечението на инфекциозни заболявания. Автор е на десетки научни публикации.
Катедрата, която ръководи в момента, е водеща в диагностиката и терапията на инфекциозно болните и е център за учебна и методична помощ за Южна България.
Проф. Стойчева е в ръководството на Дружеството по инфекциозни болести у нас.
Проф. Марияна Стойчева, шеф на Катедрата по инфекциозни болести в МУ-Пловдив, казва още:
Напрежението е огромно, страхът да не попаднат заразени в други отделения е голям
Ползваме лопинавир, ритонавир и ризолста - това са 3-те възможности за повлияване на вируса
Китайска кашлица? Умолявам българите да не говорят така
Нека още малко се пазим, за да празнуваме после заедно
- Проф. Стойчева, в началото на пандемията излязохте с послание: “Мили хора, ние няма да дезертираме и да ви оставим! Справяли сме се и с много по-тежки болести”. Още ли мислите така?
- Засега се справяме. Забавянето на заболеваемостта се оказа изключително уместен и печеливш ход, който ни позволи да се подготвим. Имаме достатъчно болнични легла и възможности както от страна на персонала, така и на медицинска апаратура да поемем всички, които имат нужда от нашата помощ. Но нека не бъде изведнъж, защото капацитетът на болниците е лимитиран.
- Преди месец, за да вдъхнете кураж на хората, казахте: “Ще се справим и с този коварен COVID-19.” Но за разлика от предишните инфекции, с които сте се борили, тази не е ли по-страшна и непредсказуема?
- Забравихте ли каква тежка епидемия с хепатит А преживяхме в Пловдив неотдавна с над 3000 болни за няколко месеца? Преди това се сблъскахме с епидемия от менингити с много сериозни последици. В недалечното минало имахме тежки епидемии от салмонелози в кърмаческата възраст, които протичаха с картината на сепсис с изключително висока смъртност. След това дойдоха особено опасните хеморагични трески. Това са все тежко протичащи заболявания.
- Но те не са ли познати за медицината за разлика от коронавируса?
- Не толкова. В началото хеморагичните трески бяха абсолютно непознати. Но с годините имаме опита, знаем какво можем да очакваме, диагностиката е по-лесна, отколкото в началото на тази пандемия. Инфекциите, за които говоря, не са пандемии. Това, което различава сегашната заболеваемост от COVID-19, е широкото ѝ разпространение и ангажирането на много голям брой болни. Затова е изключително важна превенцията. Да,
ще се срещнем
с този вирус,
но нека бъде
по-постепенно
Колкото по-късно, толкова по-добре. Нашата подготовка вече е различна. Ние познаваме малко по-добре и клиничната картина, знаем какво да очакваме и как да процедираме - как да се пазим ние и пациентите.
- Проф. Стойчева, прави впечатление, че никога медиците не са се пазили толкова, колкото сега. Какво е за един лекар да се сблъсква всеки ден с COVID-19 и да спасява заразени?
- Задължително трябва да се пазим. Нали виждате какво се случва във Видин? Ако ние се разболеем, няма кой да лекува хората с коронавирус. Няма, разберете. Ние също имаме семейства, трябва да пазим и тях. И най-вече имаме отговорност към своите болни. Аз съм инфекционист и винаги съм работила с пациенти, които носят зарази. Свикнали сме от първия ден да контактуваме с потенциално опасни хора, които са с вируса на хепатит В, С, ХИВ и т.н. Това в никакъв случай не са по-леки болести. Личните предпазни средства са задължителни. Необходими са по-висок клас защитни маски заради аерозолния характер на заболяването. За нас този проблем е обичаен.
- Как протича лечението на тежко болен с коронавирус? Пловдив вече има успехи.
- Най-често не знаем дали пациентът е положителен. Изолираме го в един от блоковете на инфекциозната клиника. Хубавото е, че тя е строена по павилионен тип - три терапевтични блока. Единият от блоковете е само с боксове - болнични стаи с по едно легло, със самостоятелен санитарен възел, с преддверие. Това е с цел ограничаване разпространението на дадена зараза. Всички съмнителни пращаме там, за да нямат контакт с другите. Не излизат оттам, докато не се изясни диагнозата за COVID-19 . Ако са положителни, ги прехвърляме в друг блок, който е реновиран. Вторият етаж е за пациенти със средно тежки форми, които нямат нужда от дихателна реанимация, макар че във всеки момент могат да получат кислород и цялата гама от консервативно лечение. Ако в хода на заболяването се прояви дихателна недостатъчност, ги сваляме на първия етаж при колегите реаниматори. Това е филиал на клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Там са и респираторите.
- На какво изпитание сте подложени вие и колегите ви в момента?
- Напрежението и натискът е огромен, защото страхът да не попаднат положителни пациенти в други отделения е голям. Знаете, че има клиники, които няма как да затворят. Това са онкологичните и спешните операции. Колегите много се притесняват да не попаднат болни с коронавирус при тях, защото
симптоматиката
на COVID-19 не
е специфична
Няма нещо, което категорично се среща само при него, за да кажем от разпита на болния, че това е коронавирус. Диагнозата може да се подозира на базата на епидемиологични данни, на контакт плюс клиничната картина за фебрилитет, втрисане, кашлица. Но не е сигурно. Това е съмнение, а диагнозата се отхвърля или потвърждава единствено от лабораторните изследвания.
- Как сте решили този проблем при вас, в пловдивската клиника?
- Иска се консултация на инфекционист, когато наистина има основателно съмненение. Болният се изолира. Но ако е с инфаркт и основателно съмнение за COVID-19, основното е спешността на инфаркта. Вече във всички клиники имаме подготвени изолатори, където постъпва този пациент, за да получи най-подходящото лечение за своето основно заболяване. Веднага се взема проба за изследване, чийто резултат се получава в рамките на 24 часа. Ако е положителен, продължава да се работи при спазване на всички протоколи за това.
- Вие специално каква терапия прилагате на пациенти в напреднало състояние на COVID-19?
- Средно тежките форми, които са хоспитализирани, получават всичко, което знаем за една интерстициална (вирусна) пневмония. Няма категорично одобрено лечение за този вирус SARS COVID-2. За съжаление, нямаме категорично одобрено етиологично лечение. Използваме одобрени терапевтични протоколи на колегите от Китай, които са минали през това изпитание. Използваме и всички материали, които се публикуват онлайн, за да се ориентираме за най-добрия клиничен ефект на различните медикаменти. Това, с което разполага нашата болница, е хлорохин, няколко препарата, които се използват за лечение на ретровирусни инфекции - лопинавир, ритонавир и ризолста. Това са трите възможности за известно повлияване на самия вирус. Другото е известно и утвърдено за лечение на пневмонии - различни комбинации антибиотици в зависимост дали пневмонията е придобита в резултат на вътреболнична инфекция. Разбира се, изследваме храчки, за да уточним характера на тези вторични бактериални инфекции, защото те също се появяват нерядко. Патогенетична терапия, която включва вливания на водноелектролитни разтвори, витамини, средства срещу високата температура. Това е, общо взето.
- Какво бихте казали на онези, които иронизират заболяването, наричайки го “китайска кашлица”?
- Нека дойдат при нас да видят какво става. Никак не е за пренебрегване. Пак казвам - забавянето на заболяемостта имаше удивителен ефект, защото сега сме много по-добре подготвени. Може пак да ни изненада някой пик, но няма да е така, както беше преди два месеца. Има създадена организация, за да не останат хората в нужда без лечение. В никакъв случай не съм съгласна, че това е фалшива тревога. Не е така. Освен че заболяването протича тежко в определени групи пациенти, много бавно е възстановяването. Някои месец не могат да дойдат на себе си от тази силна отпадналост. Не е шега. И не е излишна тази тревога. Много силно умолявам българите да не пренебрегват съветите на Националния оперативен щаб! Няма нищо невиждано в това да си сложиш маска и да си миеш ръцете няколко пъти на ден. Да не се събираш на групи.
- Как гледате на разхлабването на мерките?
- Изключително
се страхувам
от тази
либерализация
Дни преди да се въведе извънредното положение, бях свидетел на големи групи от хора в парковете на Пловдив. Разбира се, че животът не е спрял. Но още не е дошло времето за празненства. Нека мине тази опасност, животът ще влезе отново в своето нормално русло. Не бих искала да плаша хората. Но нека още известно време бъдем по-предпазливи, за да можем след това да празнуваме всички заедно.
- Основателни ли са притесненията на проф. Мутафчийски, че ходенето по паркове може да ни изиграе лоша шега?
- Ако се спазват стриктно всички предписания, не е опасно. Но като знам, че българите не търпят императивни послания, се плаша. Във всички страни, където либерализираха режимите, се стигна до повишение на заболеваемостта. И виждаме как в Гърция, която се стегна, на ден има само по 11 нови случая. А те бяха много повече от нас преди. Но гърците посрещнаха Великден по балконите си, не излязоха никъде, макар да са хора на живота. Казаха обаче: “Сега ще танцуваме сиртаки и ще пеем в домовете си.” Това се иска и от нас. Нека още малко бъдем търпеливи, за да можем да изкараме едно нормално лято.
