Да има щаб за борба с наркотиците
Глобите на пътя да се определят като процент от дохода на нарушителя
С повече камери и пътни полицаи може да не загубим БВП за милиарди
Милен Цветков бе убит от това, срещу което най-силно негодуваше - безнаказания произвол. Смятам, че сме длъжни отново да поставим категорично 2 въпроса:
Защо в България няма ефикасни мерки за борба с наркотиците?
И защо няма ефикасни мерки за борба с престъпленията по пътищата?
Всяка година в ПТП загиват над 600 души, за 10 г. – над 8 000! И още над 2 000 годишно са тежко пострадали, за 10 г. над 20 000! България е единствената държава в ЕС, в която жертвите на глава от населението не са намалели в последните 10 г. Намаля населението…
Починалите от наркотици всяка година са над 100, официални данни няма, защо ли? Съсипаните техни семейства и другите увредени, но още живи – хиляди. България е на първо място в ЕС по употреба на алкохол и наркотици (вкл. с фалшивата формулировка “леки”) от деца до 18 г. възраст! Повече дори от Холандия, където канабисът е условно разрешен (разбира се, не за деца).
Затова питам: има ли власт в България, която да създаде:
1. Национален оперативен щаб за борба с наркотиците, който да отчита поне веднъж седмично:
- край колко училища е направено почистване от дилъри,
- колко магазина, в които в нарушение на закона се продават цигари и алкохол в радиус под 200 м, са затворени,
- колко заведения, в които се продават наркотици, са затворени, а собствениците им – задържани,
- колко души са тествани (профилактично!)
- колко канала за снабдяването им са разбити,
- колко лица са задържани,
- колко лица са осъдени за производство и разпространение на всички разновидности наркотични вещества?
2. Национален оперативен щаб за борба със смъртността по пътищата, който да предложи на правителството:
- Анализ как да се подобри профилактиката – например с масирани проверки край големите, особено нощните заведения. Годишно у нас заради ПТП след употреба на алкохол загиват между 30 и 50 души, колко - след употреба на наркотици, няма ясни данни, защо ли?
100 души
седмично да
бъдат спрени
с такива проверки
да не се качат зад волана – ще има реален пряк резултат!
- Анализ колко камери за превишена скорост и къде да бъдат поставени. По данни на Българската асоциация на пострадали при катастрофи за 10 г. загиналите са близо 9 000! Тежко ранените са 8 пъти повече, т.е. близо 80 000! За 1 000 камери са достатъчни 15 млн. лева – но само за 1 година ще спасят поне 200 живота и поне 1500 тежко пострадали, които ще произведат поне 30 млн. лв. БВП – и ефектът се увеличава през годините в геометрична прогресия.
- Анализ за подобряване на организацията на движението и състоянието на пътищата.
- Анализ на последиците за бюджета, хората и държавата.
Някои от тези въпроси бяха поставени тези дни и във винаги силното предаване “Референдум” на БНТ. Юристът Владимир Тодоров, Богдан Милчев и други специалисти от години крещят за абсурдите. Има ли политическа формация, която да ги премахне или поне да постави въпросите по незаобиколим за държавните институции начин? При това – с относително малки бюджетни разходи и лесни административни решения. Да видим
бюджетните
измерения:
- 1 работещ в България произвежда средно около 40 000 лв. БВП за 1 г.
- При ефикасни мерки за 3 г. (поради ефекта на индивидуалната и общата превенция) смъртността по пътищата би намаляла с 1/3 – или с 200 души.
Поне 150 от тях са в трудоспособна възраст и биха произвели 6 млн. лева, само за 1 година. А за поне 20 г. удължен живот?
- Броят на тежко пострадалите също ще се намали поне с 1/3 – или с около 3 000 души. За 10 г. те биха произвели над 1 млрд. лева БВП!
- Да добавим и близките на загиналите и пострадалите, които седмици и месеци след тежко ПТП не работят или не работят пълноценно.
- По официални данни на Европейската комисия всяка държава губи между 1 и 2% от БВП заради ПТП. Преки (увредено имущество, медицински разходи за пострадалите – 1 ден в реанимация у нас струва над 1 000 лв.) и социални плащания на инвалидизираните, обезщетения по застраховки и т.н.), за България – поне 1 млрд. лв. годишно! И косвени – непроизведен БВП от загиналите и тежко пострадалите – също над 1 млрд. годишно. Общо за 10 г. – поне 20 млрд. лева.
- Добра радарна камера струва между 10 и 20 000 лв. Вкл. т. нар. триножници. За 1 000 камери са напълно достатъчни 20 млн. лева.
- Ако се назначат 500 полицаи и 500 души нова администрация (за обработка на данните от камерите и събиране на глобите), ще са нужни максимум 15 млн. лв. годишно от бюджета. Да не говорим, че много лесно може да се направи софтуер и единен център за обработка като навсякъде на Запад, който да издава (или поне да подготвя, ако не се променят някои закони) фишове за глоби!
- Е, ако
с 35 млн. лв.
бюджетен разход
държавата може
да си осигури за
10 г. поне
2 млрд. лв.
произведен БВП и спестен разход за бюджета, има ли място за каквото и да било бюджетно колебание? 40 млн. инвестиция с 2 млрд. възвращаемост! Може ли държавата изобщо да направи по-изгодна инвестиция в какъвто и да било бизнес?
- А ако сложим 3000 (колкото би било наистина ефективно)?
- А ако сметнем, че стойността на 1 камера се изплаща за 3 до 6 м. (според трафика) от глобите – и след това започва да носи чист приход на бюджета? И така поне 5 и дори 10 години. Пряк! Косвения отделно…
- А демографските (за държавата с най-бързо намаляващо население в света) и морално-психическите (за близките на загиналите и за пострадалите и техните близки) ползи?
Ако някой не вярва: преди 15 г., когато беше вътрешен министър, Саркози го направи във Франция – държавата с най-много жертви спрямо населението в ЕС. Промени 3 закона, извади от хазната колкото трябва, постави 14 000 камери по всякакви пътища и навсякъде, свърза ги със софтуера на полицията, него - с пощите и до 3 дни след нарушението всеки получава удома акт със снимка и глоба. И глобите увеличиха: за първо превишение с 20 км/ч – 100 евро€, за второ – 500 евро, за трето – 2 000 евро! Вярно, заради снимките разводите се увеличиха, но за 3 г. смъртността по пътищата на Франция намаля наполовина – от 6 000 на 3 000 годишно. Можело! В интернет можеш да видиш къде се намира всяка една камера – но са толкова много и навсякъде, че не смогваш ту да ускоряваш, ту да намаляваш. Всички спазват! Така спазват и в Унгария, и в Сърбия дори!
Масов контрол
и бързи санкции
– това е работещият механизъм!
Какво е направила държавата у нас досега:
- В цяла България има около 200 камери за скорост. Режимът за проектиране и узаконяване е през няколко инстанции и е безумно усложнен, като за голям строеж… Защо? И много усилия ли трябват, за да се опрости максимално?!
- Отделно АПИ разполага с 330 камери за измерване на трафика. Те са годни да засичат и скоростта на движение! И могат да се свържат с КАТ, но и това не се прави… Защо?
- Употребата на алкохол и наркотици е на 4-о място сред причините за тежки катастрофи у нас. Годишно се установяват 12 000 шофиращи след употреба на алкохол, от които около 6 000 с над 1,2 промила, за което се носи наказателна отговорност. Но колко реално я понасят, никой не може или не иска да обяви, защо? Началник на РПУ в среден град (около 20 000 души) разполага от държавата с 10 теста за наркотици. Годишно!
Един тест струва около 40 лв., а спасява животи! През 2019 г. осъдени за шофиране с наркотици са около 2 500 души. Значи се нарушава масово. И щом смъртността и травматизмът не намаляват (относително се увеличават, защото населението намалява с 1 % годишно), очевидно мерките са крайно недостатъчни!
- Основна причина за тежки ПТП е скоростта, превишена или несъобразена. 1 камера засича над 5 000 нарушения месечно, в някои точки – над 20 000. Защо тогава има само 200 камери?!
- В Гърция, като
отиде на море,
българинът
спазва панически
всички ограничения. Защото глобите са много високи (дори за гръцкия стандарт), а за някои превишения на скоростта, за алкохол или наркотици се налага лишаване от свобода. Гърците не са от най-дисциплинираните народи – толкова повече техният опит е ценен за нас!
- У нас се събират под половината глоби! В успешния свят – над 90%, всяка полицейска кола е оборудвана с ПОСтерминал – първо плащаш, после обжалваш, ако искаш. У нас процедурата за налагане по ЗАНН е от 1968-а, ужасно тромава и очевидно неефикасна! Защо никой не иска да я опрости? Кой още трябва да бъде убит на пътя, за да се опомним?
Още преди 20 г. предложих глобите (поне тези за нарушенията с по-голяма обществена опасност) да се определят не като конкретна сума, а като процент от дохода на нарушителя, така че всеки да го заболи еднакво силно. Впрочем така се изчисляват санкциите, които ЕК налага на държавите – според техния БВП.
- Разбира се, наложително е да се анализира от компетентен щаб още нещо: превишаването на скоростта се дължи и на лошото състояние на пътищата и лошата организация на движението. По пътища има например хиляди “обекти”, заради които
скоростта на
най-нормален
прав участък с
добра видимост
е ограничена до
50 или 60 км/ч
Повечето с почти нулев оборот и полза за пътуващите. Ако половината ги няма, пътуващите ще могат да се движат с 90 км/ч извън населените места и ще намалее зорът да бързат с превишаване или рисково изпреварване. Известно е: най-ниска смъртност поради превишена скорост има на магистралите. Там човек може да бърза достатъчно при спазване на ограничението… Но може би трябва да си признаем и истината, че у нас въпреки задоволството всъщност се строят или ремонтират твърде малко пътища!
В България има много специалисти, които знаят какво и как трябва да се направи.
Въпросът е защо няма воля?...
*Проф. Атанас Семов е юрист, конституционен съдия.
Завършил e Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Получава магистърска степен по право на ЕС в Европейския университетски център в Нанси, Франция, където прави докторантура. От 1999 г. е асистент по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ; от 2010 г. е доцент, а от 2017 г. – професор по право на ЕС. Доктор по Право на ЕС, доктор на юридическите науки.
През 2009-2010 г. бе заместник-председател на 41-ото НС, където влезе като депутат от “Ред, законност и справедливост” на Яне Янев.
През 2011 г. бе обявен за кандидат-президент на РЗС.Тогава обаче кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев спечели изборите.
През 2017-2018 г. бе член на правния съвет при президента Румен Радев.
В края на 2018 г. бе назначен за съдия в Конституционния съд от президента Радев.
