Докато заплахите около вируса още не са ясни, да не изнасяме мрънкането от вкъщи на улицата
Конспиративните теории са вид защита на съзнанието
- Проучвания показаха, че българинът е умерено тревожен в пандемията. Дали, г-жо Бакрачева?
- За първи път имаме толкова глобална заплаха. Тя е допълнена от влиянието на социалните мрежи с огромно количество информация. Това невротизира хората, но и ги стимулира да търсят още повече информация. Лично аз съм много против търсенето на аналогии как е било при предишни кризи, какво се е случвало тогава, защото това, което ни се случва в момента, не е било никога.
- Имаме работа с “невидим” враг, който поразява белите дробове, за някои възрастни е смъртоносен и за който няма ваксина. Какво поведение предизвиква такава заплаха?
- Реагираме на две нива. Първото са ежедневните ни реакции: търсим лекове, които да дадат ефект веднага тук и сега, например “бабини” или домашни рецепти.
На по-високо ниво хората търсят все повече вярна и точна информация, с която да си обяснят пандемията и какво точно я е причинило. Покрай интереса към темата се появиха конспиративни теории.
- Не са ли фейк?
- Тъкмо човек да се зарадва, че си е намерил някакво решение, и намира информация, която влиза в конфликт с всичко прочетено и научено досега. Защото информационният фон всеки ден се мени, следвайки ситуацията, дори
не става дума
за някаква
манипулация
Веднъж се твърди, че пандемията ще ни се размине за 3 месеца, после - за 2 години. Или че само няколко процента умират от К-19, а други болести вземат много повече жертви. Посланията за маските така и не станаха еднозначни. Всичко това допълнително изнервя хората и създава усещане, че опасността дебне отвсякъде. Това създава риск да гледаме един на друг като на потенциална заплаха.
Виждам хора, които спазват правилата, и такива, които роптаят срещу ограниченията. Но реакциите и на двете групи показват объркване и търсене на сламка, за която хората да се хванат.
- Според проучване на “Алфа рисърч” младите са доста по-тревожни и сякаш по-уплашени от коронавируса от по-възрастните, чийто живот пък се оказва по-застрашен. Защо?
- Вероятно защото
днешните
млади до 29 г.
сякаш са
по-неориентирани
и по-тревожни, което е типично за тях в XXI век. Пред тях има прекалено много възможности, но и изисквания, без да са сигурни напълно в бъдещата си реализация. Самата липса на сигурност е свързана и с по-висока степен на изживяван стрес.
- Податлив ли е българинът на конспиративни теории?
- Конспиративните теории са естествено състояние за всяко общество. Има даже наднационални (например, че ваксините са опасни), както и национално специфични. Според експресна анкета, проведена неотдавна от психолози сред непредставителна извадка от 300 души на възраст 30-65 години, половината от анкетираните споделяха, че вирусът е с цел икономическо преразпределяне на пазарите. Внушителен дял - 45% от попитаните, отговориха, че
оценяват
положително
взетите мерки
от държавата,
показва, че не сме безпринципно критични към всяко действие на управленците. Според сравнителен анализ на националните доклади на България, Германия Австрия и Швеция се оказва, че българинът е много по-резервиран към конспиративни теории. В ситуации като тази с К-19 реагираме на някаква конспиративна теория, колкото да се ориентираме към вид защита, а не защото се поддаваме и ѝ вярваме “по принцип”.
- Най-различни проучвания показаха, че българинът е и доста суеверен. Каква роля играе това в пандемията?
- Вярата в конспирации е нещо различно от суеверието. Към него българинът прибягва по-скоро в стремеж да намери бързо решение на някакъв проблем. Докато вярата в конспиративните теории е свързана с търсене на информация, с разсъждение по нещо недоизказано.
Преди време попаднах на социологическо проучване на тема суеверия в България, чиито проценти, съпоставени с тези за други държави, показват, че хората в тях много повече от нас се притесняват от петък 13-и или вярват, че ако пипнат коминочистач, ще бъдат щастливи. Това според мен означава, че българинът в ХХI век е адаптивен и по-здраво стъпил на земята от други народи. В моменти на кризи като тази с К-19 нарастват и споделените суеверия, и конспиративните вярвания. Ще намалеят, след като обстановката се успокои.
- Щастие или нов стрес е да останем толкова дълго време с близките си?
- Оставането у дома в такава криза не е еднозначно. Защото онова, което може да те спаси, е единствено да се фокусираш върху нещата тук и сега, или какво правим заедно.
Една от много хубавите препоръки на СЗО е, правейки нещо заедно, да си доставяме радост, да се преоткриваме, но не и да кроим дългосрочни планове, тъй като това може да ни донесе още повече стрес.
Моментната ситуация не предполага нищо друго освен какво ще си сготвим за вечеря, какво ще гледаме, какво ще си кажем. Съгласна съм със СЗО, че карантината ще ни помогне да сме още по-сплотени вкъщи, но при едно условие - всеки за себе си да е минал през свой цикъл за справяне със ситуацията. В противен случай, а още повече при хора, които не са свикнали да бъдат дълго време заедно, това “останете у дома” може да доведе до раздори, негативни емоции, даже до развод. Затова
нека преминем
към някои от
петте стъпки
на загубата:
имам право да се чувствам зле, да бъда паникьосан, да си излея гнева, за да мога след това да приема реалността. Точно такива реакции се наблюдаваха в социалните мрежи след обявяването на извънредното положение - първо имаше страхотен бум на търсене на отговори какво значи това и какво ще стане. С всеки следващ ден хората все повече се завръщаха към шегите, към по-ведрите коментари. Тоест ние все повече намираме опори сами. И нека не забравяме - хубавото на паниката е, че тя не може да продължи дълго време.
- Ваши колеги говорят за хората тип “Ти ли ще ми кажеш!”, или “Не ми пука за коронавируса”. Какъв е ефектът, който могат да произведат върху общността?
- Отричането е защитна реакция. Става дума за лична отговорност - и аз не съм за затварянето вкъщи, въпросът обаче е какво е поведението ми. Затова нека тихичко си роптаем и запазим тази типично българска черта да сме силни на масата, но да не го изнасяме от вкъщи на улицата, защото нямаме яснота какви точно са заплахите.
- Ако извънредното положение продължи до есента?
- Едни ще свикнат, други - не, и ще се чувстват все повече като в затвор. В такава ситуация нищо не може да се планира - нито дали децата ще завършат, нито почивката, нито срещи с приятели и близки, нито дори финансовите изражения на такава дълга карантина. Не мисля, че ще ни се отрази добре. Ще има повече тревожност, стрес, негативни реакции. И най-опасното - чувството за безсилие, демотивацията, предаването.
Постоянното усещане за липса кара хората да бъдат резервирани и критични, но води и до примирение. В момента имаме нужда да сме мотивирани, не смачкани и е важно мерките, които взема държавата, да се фокусират и върху това, а не да бъдат формални.
- Опитвам се да си представя ситуация, в която карантината е отменена и ни връхлети втора вълна от пандемията. Как балканският ни нрав ще го понесе?
- Ако, не дай боже, се стигне до такава ситуация, ние все пак ще знаем кое ни е помогнало и вече ще имаме яснота как да продължим. Затваряме се пак вкъщи, гадно ни е, но вече няма да го има стресът от неизвестността. Представям си, когато всичко приключи, с какво удоволствие хората ще ходят на работа, не само по заведения и на екскурзии. Това е единственото нещо, което ме обнадеждава.
-----------
Маргарита Бакрачева е доцент и доктор по психология, в момента преподава психология във факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ “Св. Климент Охридски” и други вузове. Автор е на 8 монографии и над 90 научни труда в областта на идентичността и психичното благополучие.
