Президентът се оказа в политическата периферия
Два варианта за вота през 2021-а: да не сменяме капитана в криза, или недоволните да го накажат
Проф. Мутафчийски е отличен комуникатор, с висок рейтинг, буди респект и не е участвал в политиката - това може да му отвори път към Дондуков 2 догодина
Страхът от COVID-19 ще отстъпи на други - “да не си загубя работата” и “да не ми намалеят доходите”
Бъдещето на европейския проект ще бъде поставено под въпрос толкова сериозно, колкото никога досега
Месеци, ако не и година и повече няма да можем да се върнем към начина си на живот отпреди пандемията
Президентът Румен Радев не успя да се запише в отбора на спасителите от коронавируса
- В средата сме на извънредното положение, обявено от кабинета “Борисов-3”. Ще удържат ли българите на ограниченията и кога общественото мнение ще стане нетърпеливо за разхлабване на мерките, г-н Ганев?
- Засега силно ръмжене като че ли няма. Опирам се и на социологическите данни на “Тренд”, а и на другите колеги – мерките се подкрепят от голямото мнозинство българи. Нещо повече – последната мярка за ограничаването на пътуванията извън и към София, по мои наблюдения в социалните мрежи, срещна също подкрепа. Казвам го неслучайно, защото това е нова рестриктивна мярка, която се прие. Това означава, че търпение в хората има, защото в противен случай всяка една мярка щеше да се посреща на нож.
- Нали сме отличници в ЕС - взехме всички ограничителни мерки срещу пандемията у нас!
- Не,
България не е
страната с
най-затегнати
мерки в
пандемията
Много други западноевропейски държави предприеха далеч по-строги мерки от нас. Това се дължи на факта, че ние наложихме ограничения много навреме, а тези, които днес имат по-твърди мерки от нашите, просто бяха изпуснали положението в началото.
- Само че сега те говорят за либерализация…
- Да, говорят за либерализация, но забележете какви мерки ще падат – например в Австрия ще позволяват на цветарските магазини да работят. Да, но у нас те никога не са затваряли… Това обаче може да изиграе лош номер на нашия оперативен щаб. Като започнат да говорят, че мерките се разхлабват в други страни, всеки ще пита “а при нас кога”? И така българските власти неминуемо ще бъдат подложени на силен обществен натиск за либерализация на режима.
- България се оказа най-малко засегнатата страна в ЕС и по брой жертви на COVID-19, и по брой заразени на глава от населението. Това дали ще има политически ефект?
- Няма съмнение, че правителството подходи много адекватно със здравните мерки и съответно политическият ефект от това е видим и ясен. Ние в “Тренд” го измерихме, а и други агенции го потвърдиха – съществен ръст в обществената подкрепа към правителството и премиера. Това е непосредственият, краткосрочен ефект. Той е без съмнение положителен. Тепърва обаче, като мине здравната криза, ще започнем да говорим всеки ден за другата криза – икономическата. Там вече последиците трудно ще качват доверието към властите.
- Кое ще надделее в настроенията на хората - страхът от заразата, одобрението за навременните мерки на кабинета или страхът от последствията от тази зараза в икономически план - загуба на доходи, на работно място, на социален статус?
- Страхът от заразата постепенно ще отминава. Трагичните статистики за Европа вече намаляват -
добрите новини
ще стават
по-чести,
държавите бавно ще либерализират мерките. Но на мястото на страха от COVID-19 ще дойдат другите страхове в социално-икономически план, а именно “да не си загубя работата” и “да не ми намалеят доходите”. Управляващите успяха да покажат добър кризисен мениджмънт в първия етап от кризата с вируса, но сега голямото предизвикателство е да започнат да се борят с икономическата криза, в която вече се намираме. Не само ние в България, а цяла Европа и целият свят. Трябва да сме подготвени за много тежки сценарии. Сравненията вече не са дори с кризата от 2008-2009 г., а въпросът е дали ще бъде по-тежка от голямата депресия от 1929 г.
- Според проучването на “Тренд” за “24 часа” в момента премиерът Борисов се ползва с висока обществена подкрепа във връзка с мерките. Дали ще я запази и след вдигането на карантината?
- Недоволство ще има. И как няма - загубил си работата си, паднали са ти доходите. А това ще е голяма група хора. Следващите месеци ще бъдат трудни за властта, защото
с ограничен
ресурс ще трябва
да опитва
да тушира
огромни икономически последици. В тази ситуация по-скоро ще се губи подкрепа, защото няма как да възстановиш работното място на всеки или да компенсираш намалелите доходи на всеки.
- Какви политически последици би имало това?
- Политическите последици ще се видят ясно след година, когато в България трябва да бъдат проведени редовни парламентарни избори.
Много на едро вариантите са два: първият е да се консолидираме зад настоящата власт. Мотивът тук би бил – добри, лоши, по-добре да не сменяме капитана по време на криза.
Вторият е недоволството да вземе превес и пострадалите да обвинят правителството за техните несгоди и да искат да го накажат.
- А вие кой вариант смятате за по-вероятен от днешна гледна точка?
- Всичко зависи от действията на властта в следващите месеци. Дали ще успее да убеди хората, че прави всичко възможно за преодоляване на икономическите последици и го прави по-най-добрия начин.
- Президентът как стои в цялата тази картина?
- Радев не успя да се запише в отбора на спасителите от COVID-19 и това го бутна в политическата периферия по време на тази криза. Още първоначално
той стъпи
леко накриво,
като на 3 март бойкотира мерките на щаба за официалните чествания на Шипка. Това не му позволи да се нареди в началото като един от борците срещу коронавируса. Освен това хората като че ли искаха да видят по време на криза
единодействие
между основните
институции.
Не се получи
Разбира се, освен всичко друго целият фокус е върху оперативния щаб и изпълнителната власт, защото именно те са тези, които в крайна сметка вземат решенията. На последно място, но не и по значение – появи се още един генерал в публичното пространство. Конкуренцията е налице.
- Има ли генерал Мутафчийски политическо бъдеще?
- Политическо
бъдеще вероятно
има, ако той
поиска
Това предварително условие все пак е най-важното. Иначе високият му рейтинг дава добра начална опора. Но да не се фиксираме в тези числа. Те не са най-важните. Проф. Мутафчийски се оказа отличен комуникатор. Събужда респект и стои добре. Той притежава и още един важен позитив за участие в българската политика – никога не е участвал в нея.
При натрупаните високи нива на хронично недоверие към целия ни елит това несъмнено е голям бонус.
- Да не станем свидетели на битка на пагони на президентските избори догодина?
- Много вода ще изтече дотогава. Всяка подобна прогноза е чиста проба врачуване, а не политически анализ.
- Според данните на “Тренд” 80% от българите са убедени, че светът няма да е същият след COVID-19. В България какво няма да е същото?
- Преди всичко смятам, че ние се намираме по-скоро в началото на тази криза. Не искам да бъда черноглед, но съм на мнение, че още месеци, ако не и година и повече няма да можем да се върнем към начина на живот, който имахме, преди да знаем за COVID-19.
Последствията
от вируса
ще са
гигантски
България не е изолиран остров. Ние сме заложници на процесите в света и много повече на тези в Европа. Вече стана дума за социални и икономически, но те ще повлекат след себе си и политически. Започват да се очертават някои контури, които ще придобият по-ясен вид след месеци. Например отношението към Китай.Проблемите за властите в Пекин тепърва предстоят. Това ще пренареди много политически пластове на световно ниво.
Бъдещето на европейския проект ще бъде поставено под въпрос толкова сериозно, колкото никога досега, а оцеляването му е от изключително значение за България.
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва френската езикова гимназия там
Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология
Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход
Има над 100 коментари и статии в периодичния печат
Съосновател е на изследователски център “Тренд”
