- Възможно е кризата да унищожи 20, дори 30% от работните места в страната
- Хората, които загубят работата си, ще имат възможност да си потърсят в други сфери
- Индустрията ще бъде най-силно засегната от свиването на производството в Европа
- Правителството да не дава пари - 60 на 40, на фирмите, а да облекчи бизнес средата
Г-н Стоев, какви са пораженията върху икономиката на Пловдив от въведеното извънредно положение и затварянето на редица бизнеси?
- Ако разгледаме каква е структурата на икономиката на Пловдив като заетост, по-добре ще се ориентираме как забраните влияят върху работните места и какъв обем от стопанските отношения са засегнати.
Данните, които ще представя, са за Пловдив, но могат да бъдат приложени и на национално ниво.
Икономиката на Пловдив е доминирана от индустрия. Около 34% от работните места са в производства. Като добавена стойност тя дава някъде около 40 процента. Разбира се, производствата са скачени съдове и с други сектори като бизнес услуги, транспорт, строителство. В момента, в който има нарушаване на производствените дейности, всички други закачени сектори страдат.
Икономиката на града е силно ориентирана към производство и бизнес услуги - голям дял има промишлеността и свързаните с производството сектори. Голям брой - 32 хил. души, работят в транспорта, логистиката и търговията на едро. От около 220 хиляди работни места, това е близо 15%.
В строителството имаме 13 400 човека или около 6%, което не е голям процент сравнен с други области в България. Дори да бъде силно засегнат този сектор (а той вероятно ще бъде) тази година, няма да се отрази на толкова голям брой хора, които работят в икономиката.
- По кои линии кризата ще удари промишлеността?
- Индустрията ще бъде най-силно засегната по линия на свиването на производството в Европа. Това означава по-малко поръчки за местните производители, по-голяма несигурност кога ще подновят работата на пълен капацитет.
Също така означава спиране на някои проекти за разрастване на предприятия, което афектира строителство и съпътстващите го дейности.
Промишлеността краткосрочно е засегната и от трудните доставки, които идват от цял свят. Защото дори твоите поръчки да са останали на нивата преди кризата, ако не дойдат компонентите за тяхното производство, просто няма как да изпълниш поръчките.
В тези времена заради голямата концентрация на световното производство в Китай шокът, който премина първо през тяхната икономика, се пренесе автоматично и върху целия свят. Забавянето на доставките всъщност е доста тежък, макар и от сегашната гледна точка, все още краткосрочен проблем.
Реакцията на българското правителството почти да забрани голяма част от обществения живот касае най-вече хората, които са свързани и работят в услуги за крайни потребители.
Това са хотели, ресторанти, туризъм, пътнически транспорт, голяма част от търговията на дребно и други услуги за крайни потребители. В тези сектори работят 33 хил. души в Пловдивска област.
Това е около 15% процента от заетостта. На национално ниво процентът също е подобен - от 2,3 млн. заети - около 350 хил. работят в тези сфери. Това означава, че ако извънредното положение продължи по-дълго от очакваното, голямата част от тези 350 хил. души са потенциално безработни.
Има различни оценки за безработицата, но трябва да се започне оттам, че тези хора са пряко засегнати от реакцията на кабинета.
- Адекватни ли са социално-икономическите мерки, с които излезе правителството?
- Всъщност, въпросите са два. Първият е икономически и касае малките предприятия и тези, които са базирани на принципа на свободната професия - самонаетия човек или сам предприемач, микропредприятия и семейни фирми.
Не разполагам с точна статистика какъв е техният принос в икономиката на България, но може да опитаме да направим приблизително изчисление на база на данните на НСИ.
Когато статистиката отчита брой работни места или хора, които работят по трудово правоотношение - през 2019 г., те са малко под 2,3 млн. работни места средно за годината в страната.
НСИ взима тази статистика от предприятията.
Но когато пита домакинствата колко от тях работят, числото е значително по-голямо - с един милион повече. Част от обяснението е това, че на 1 пълно работно място понякога са наети няколко човека на непълен работен ден или сезонно.
Това може да са временни договори, почасови договори или сезонни работници. Това е методическото обяснение, но то не може да обясни повече от 30-40 процента от този милион. Така че има вероятно 500-600 хил. души, които официално декларират, че са заети, но не са свързани с работните места.
Това е много сериозен дял от заетостта на страната, може би 20% от всички хора, които казват, че имат работа. А тези хора как ще изкарат кризата е голяма въпросителна, за която правителството не съм сигурен, че има отговор.
Не съм сигурен, че те знаят какви са тези хора. Това може да са като се почне от хора на изкуството и се мине през дизайнери и софтуерни инженери, и се стигне до всякакви свободни консултанти като юристи и счетоводители.
Фактически те може да не се водят на трудов договор, защото са самонаети или собственици на еднолични фирми.
Това е голям процент от хората. Дебатът в публичното пространство е насочен основно към трудовите договори и запазването на трудовата заетост.
Тоест хората, които имат някакъв трудов договор, той да не бъде прекратен. По темата самонаетите и малки предприемачи не се говори към момента.
- Втората част на въпроса касае социалните мерки.
- Социалните мерки тепърва ще трябва да се правят. Безработицата тепърва ще показва своя мащаб и ще се вижда каква част от бизнеса ще може да създаде бързо нова заетост. Защото сме в нова ситуация. Досега годишно около 10% от работните места се разрушаваха и още 10 на сто се създаваха.
Грубо казано, имаше 10-процентно завъртане на работниците - те отиваха от една фирма в друга или от една индустрия в друга. Това е нормална динамика на икономиката. Сега сме в съвсем друга ситуация, в която разрушените работни места ще са много повече - може да са 20 или дори 30 процента.
И начинът да се помогне на тези хора е максимално бързо други работодатели да създадат нови възможности за заетост.
И ако работодателите се чувстват несигурни, тъй като е твърде сложно за създадат тази заетост, това е проблем.
Струва ми се, че част от мерките към самите безработни и към хората в тежко положение трябва да минат през облекчаването на бизнес средата в онази част, която третира създаването на трудови договори.
Трябва да бъде относително лесно да назначиш човек и относително лесно да го уволниш. Това е базовата философия на един добър трудов пазар.
Ако на един работодател е трудно да уволни човек след шестия месец, (а в България е много трудно да се освободиш от някой, който не е достатъчно производителен) много малък е стимулът да го назначиш.
Кодексът на труда ограничава стимулите на работодателите да създават нови работни места.
А тази конвертируемост на човешкия ресурс е основата на прехода, през който ще минем. Хора ще загубят работата си и същите хора трябва да си намерят работа.
Не подценявам възможността някои да се върнат при старите си работодатели. Проблемът е там, че голяма част от тези работодатели няма да оцелеят.
- Какво е решението в такъв случай?
И на тези хора ще трябва да се търсят начини да им се помогне. И моят съвет към министъра на труда е вместо да се търси начин да им се помага, когато са безработни, да се търси начин бързо те да намерят своята нова заетост. А начинът минава през по-лек Кодекс на труда.
Това не е страшно - част от хората могат да останат безработни в продължение на месец, два, три.
Част от тях ще придобият нови умения и ще се ориентират къде да отидат. Част от тях ще намерят и по-добра работа от предишната. Въпросът е да не се пречи на работодателите да им отварят вратите си.
- При някои сектори вероятно кризата ще продължи с години и ще постави под изобщо тяхното съществуване, докато трае пандемията. Например при туризма, освен социалната изолация спадналата покупателна способности , е налице и страх от пътувания и събиране на хора на места като хотели и ресторанти.
- В Област Пловдив туризмът заедно с търговията на дребно отговарят за около петнайсетина процента от заетостта. Това не е малък процент. Това е сериозно число. Хората, които загубят работата си, ще имат възможност да си потърсят в други сектори.
Чуваме различни идеи, включително насочване на хора към земеделието. Земеделието обаче традиционно не е голям работодател. От 220 хил. работни места в областта, едва 5500 са в селското стопанство.
Това е от порядъка на 2.5%. Няма как да се увеличи рязко броят на работните места там.
Като цяло България не изглежда много земеделска икономика според данните на НСИ за заетостта.
Ето, в Пловдивска област, която е една от земеделските люлки на България, има съвсем малък дял. Бургас например има много по-сериозен процент заети в земеделието, също така в Ямбол, Сливен и Стара Загора.
По-вероятно останалите без работа да намерят реализация в други, промишлени сектори. Каквото и да се случи с извънредното положение, заводите ще могат да продължат да работят. При една относително оптимистична картина те могат да възобновят своя капацитет на производство до няколко месеца.
Само допреди няколко седмици те плачеха, че няма хора. Ето, сега ги има хората. Предполагам, че останалите без работа няма да могат да отидат в строителството, тъй като този сектор ще претърпи тежка година, може би и две.
Обикновено строителството страда при такива кризи. Фирмите ограничават своите инвестиционни разходи. Така че строителството няма да може да поеме освободения ресурс.
- Парламентът увеличи тавана за взимане на дълг до 10 млрд. лева за антикризисни мерки. Докога държавата ще издържи да хвърля „пари от хеликоптер“, за да подкрепи потърпевшите?
- По принцип не трябва да се разчита много на правителството в такава ситуация. Имаме лоши примери от историята, където при такава криза правителството влиза в дългова спирала, от която трудно се излиза след това с всичките дългосрочни последици за икономиката.
Опитвайки се да помогнеш за някакъв кратък период на някакъв процент от населението, ти обричаш цялата икономика за дълъг период на мизерия.
Всички ще бъдем потърпевши и ще имаме задачата да се справим с тази криза. Няма да остане сектор, който е незасегнат, някои повече, други - по-малко, но няма как да се помогне на всички.
Защото за да даде на някого, правителството трябва да вземе от някой друг.
Не можем да очакваме, че ще има някой незасегнат и той ще плати сметката на всички засегнати. Просто не е такава ситуацията.
Ако правителството иска да бъде честно, трябва да каже, че всъщност много малко може да направи за спасяване на определени групи.
Винаги когато се спасяват по-малки групи и се отговаря на по-таргетирани социални нужди, възможностите са по-големи. Но когато трябва да спасиш цялата икономика, просто няма как да стане.
Честната политика е да се мине максимално бързо през здравната криза и да се търсят максимални решения за вдигане на забраните, и паралелно с това да се търсят начини да се стимулира бизнесът.
Не да му се дават пари - 60 на 40, а да се облекчи начина, по който той функционира. Тоест да се осигури благоприятна бизнес среда, за да реинвестира своята печалба, да създава нови работни места и да може да тръгне икономиката обратно нагоре. Всичко друго е популизъм и опасна дълга игра.
- Иван Кръстев обяви, че една от последиците на кризата ще бъде завръщането на “голямата държава”. Виждаме, че сега дори бизнес организациите една през друга искат помощ от държавата.
- Да, всички искат помощ от държавата. Въпросът е държавата да не се огъва. Точно в такива времена се разбира каква е идеологията на всяка партия - управляваща и опозиционна.
Кризата вече е достатъчен катализатор на проявленията на партиите, които са в управляващата коалиция. Например ВМРО се държи като класическа социалистическа партия. Няма по-лява от нея у нас, конкурира се много добре с БСП вляво.
Въпросът е как ГЕРБ ще се дефинира. При тях виждам два лагера. Единият е на разумни, консервативни и пропазарни политици. Има и друг лагер на хора, които гравитират по посока много тежка държавна намеса върху бизнеса.
Но в момента, в който въвеждаш ограничения и монополи, ти създаваш стимули за корупция и неблагоприятна бизнес среда.
Георги Стоев е макроикономист и председател на Trakia.Tech - стратегическото звено, което налага Пловдив и България като технологична и стартъп дестинация. Инициатор е на Образователно-индустриалния борд и на обучителната програма “Предприемачът като откривател”.
