Коронавирусът спря напълно културния живот. Вече месец сцените в цял свят пустеят, а творците, свикнали с изявите пред публиката, пребивават в условия на социална изолация.
Как преживяват пандемията хората на изкуството? На този и други въпроси поканихме да отговори младата пловдивска актриса и продуцент Мария Миради. През последните години тя продуцира и играе собствени спектакли на независимите сцени под тепетата.
- Мария, кои творчески ти планове прекъсна пандемията?
Кризата промени много от плановете ни, на мен и на хората, с които работя. Отпаднаха спектакли и концерти. Съжалявам, че отпадна една невероятна изложба на фотографа Стойо Петков, която от януари насам подготвяхме и трябваше да я покажем около 9 май. Просто тя заслужава внимание.
Но се надявам да остане за края на лятото или есента, както и репетициите на новата ми пиеса “Скъсани струни" . В нея се разказва за хора, които намират или по-скоро преоткриват красотата от живота. Преди това всеки е загубил себе си.
Заедно си помагат. Музикантска пиеса е. Главният герой е китарист и певец. Така, че ще е с музика на живо и отново предимно насочена към ъндърграунд сцената и малките сцени.
Как се промени ежедневието Ви?
- Знаете ли, аз съм много позитивен човек, не се оплаквам от ситуацията, защото смятам, че сега е моментът всеки да бъде отговорен. Спазвам наредбите. И въпреки това се опитвам и у дома да правя, това което правя по принцип.
Различното е, че не минавам 10-15 километра на ден, за да свърша всичко. Това ми липсва. Е, липсват ми и срещите с родителите ми. Но и сега пия сутрин кафе, тренирам, готвя здравословно и мога да изглеждам красиво.
Работя от вкъщи. Остана ми време да довърша сценария за филма ми, дори и с превод, защото ще замине скоро за Италия. Надявам се един прекрасен актьор да потвърди, че ще участва.
Все пак главна роля е. Много неща покрай този проект, успявам да организирам именно сега.
Мечтая, сега мечтая повече от преди. Това ме вдъхновява. Имам шанса в момента да общувам с колеги от други страни, защото и те като мен стоят у дома и търсят нови лица, нови приятели във виртуалното пространство. Но пък после всички се надяваме да се видим в реалността.
- Какви поуки ни носи социалната изолация?
- Имам интересна теория за случващото се. Мисля, че ние, творците, трябва да използваме това време креативно и за вдъхновение. Малко да се спрем, да оставим егото си и да се потопим обратно, в нещата, които сме искали в началото на пътеките ни.
Не трябва да се оплакваме и да критикуваме. Ролята на твореца е друга. Надявам се след това бедственото положение да се родят нови неща, по-авангардни, по-истински, по-желани. Поне при мен мисля, че ще е така. Културата е двигател на една нация и не мисля, че хората ще забравят това.
- Какво ще бъде първото нещо, което ще направите след края на извънредното положение?
Когато свърши, искам да пътувам до местата, които обичам. Ще ми се да проведа няколко важни работни срещи, но пък те са като приключения. И постепенно пулсът на живота да се нормализира.
- Първо с кого ще се срещнете?
- Семейството ми. Те ще са първите, вече почти 2 месеца не съм ги виждала. После ще са приятелите ми, от които имам и колеги.
- А първото място в града, което ще посетите?
- Първото място в Пловдив, на което ще отида, е едно малко кафене на центъра, в което сервират едни от най-ароматните кафета. А извън града ни - о, те са много места. Но по време на карантината все си мислех за Италия, имам специално място в сърцето си за нея. Има едно място там... Не, няма да ви кажа. Твърде лично е! Но бих посетила Италия. Дано не е изчезнал духът й след тежкото положение там. Може би ще направя и няколко планински похода през лятото в България.
- Как виждате излизането от карантината?
- Вече казах, не бива да се оплакваме. Трябва да сме умни и да мислим. Изкуството е Феникс. То се ражда от искрица. Твореца е особено същество.
Ние можем и с малко, и с много. По-важно е да знаем, че Света има нужда от нас, а това в последните месеци се доказа многократно. Ще се справим със ситуацията.
- Какво съдържа изложбата, чието показване бе осуетено от пандемията?
- Изложбата на Стойо Петков е озаглавена "Душата зад очите" и е изцяло портретна. 90% от портретите са на хора на изкуството, актьори и музиканти. Заложено е на ретро филтър, който според нас дава възможност детайлите да изпъкнат.
Повечето портрети са като рисувани. Специално благодарим на Владимир Михайлов, Никеца, Божана Юрганджиева, Преслава Георгиева, Велислав Павлов, Делян Илиев и много други, които ще видите в тази изложба.
Различното е, че тя е създадена от фотограф, който има намалено зрение, дори можем да кажем, че почти няма такова. Това само по себе си е уникално за човек, занимаващ се с визуално изкуство.
