Възкресение не е кулинарно състезание, а Разпети
петък не е обсесивна компулсия като чукането на дърво
Голям богохулен хейт избухна заради отказа на Българската православна църква да прекрати богослуженията по време на епидемия. Дълбоко уважаваната от мен колежка Ася Пенчева го е казала най-добре - става дума за т. нар. ритуално християнство, на което е чужд смисълът на празника.
Това е феномен на прехода, който твърде много се вторачи в някакви битово суеверни обсесии, които нямат нищо общо със сакралната същност на християнството.
Заради десетилетията воинстващ атеизъм всъщност българското християнство е лицемерно и езическо. Това няма нищо общо с ограниченията заради епидемията. Например символичното преминаване под плащаницата на Разпети петък е форма на траур за кръстната смърт на Богочовека. Ако няма тъга, няма и радост от Възкресението.
Минаването под масата е символично поклонение, а не нещо като чукането на дърво - суеверна компулсия за “здраве и късмет”.
Същото е и за отминалия празник Вход Господен, на който православните размахват върбови клонки (върбови, защото напомнят палмовите клонки, с които е бил посрещнат Спасителят, когато е влязъл в Йерусалим).
Православната доктрина не предвижда някакво специално обработване на върбовите клонки, но според Ася Пенчева този обичай се е зародил през 90-те години, за да се стимулират хората, които посещават църквите на Цветница, да даряват.
Става някаква
форма на
покупко-продажба
Свещениците подаряват върбови клонки, а в замяна се прави дарение на пари. И около тези върбови клонки
се създава нова
митология,
което води до струпванията по църквите. Видя се, че тези ритуални християни не се струпаха по църквите на Цветница, така че очевидно е правилно решението призивите против струпване на хора да се дават от светските власти, защото това не е част от религията, а са чисто светски обичаи.
Всъщност по Великден освен струпвания за благодатния огън големи събирания стават да се ядат агнета и козунаци, да се чукат с яйца децата. И това е нещото, което трябва да се предотврати от хигиенна гледна точка.
Ако имате голям импулс да посрещате празничния цикъл по Възкресение, физическата изолация е чудесен повод на Разпети петък да тримирите, т. е. да се отдадете на пълен пост, за да покажете своята скръб за Исусовото разпятие и без да минете под масата. На Разпети петък направете поясен поклон пред домашната ви икона и така изразете своята скръб.
Благодатният огън така или иначе е миналогодишен, тъй че дори и да запалите миналогодишните си свещи, които вероятно пазите, пак ще покажете съпричастност към чудото на Възкресението на самия Великден.
