Не виждам причини механизмът 60/40 да бъде отричан засега, казва бившият министър на финансите
- Преди дни премиерът обяви, че отново ще бързаме към еврозоната, г-н Чобанов. Но вие казвате, че там подаръци няма.
- Правителството е последователно в намеренията си да кандидатстваме за “чакалнята” и тясното сътрудничество на банковия съюз. Наближава срокът 30 април, когато трябва да докладват изпълнението на напредъка, и поради това отново повдигат темата. Намеренията са категорични да се спази този срок. Подаръци няма, в момента за страните извън еврозоната, в това число е Дания, която е в “чакалнята”, също има налични инструменти за подкрепа - инициативата за запазване на заетостта SURE, подкрепа на платежния баланс, както и кредити от Европейската инвестиционна банка, но при всички случаи става въпрос за нов дълг.
- Предупреждавате, че има рискове за нашите банки, когато сме в банковия съюз. Струва ли си да бъдат поети в замяна на двойния контрол над тях - от ЕЦБ и БНБ, и на по-лесния достъп до евтин финансов ресурс?
- Тясното сътрудничество на недовършения банков съюз представлява асиметричен механизъм, за който се говори от доста време. Включително и управителят на БНБ г-н Радев, като го изслушвахме в парламента при избирането му, много точно и категорично очерта рисковете. Контролът ще е в ръцете на ЕЦБ, а БНБ ще трябва да изпълнява и защитава евентуални тежки решения. Възможно е превръщане на дъщерни дружества в клонове и изтичане на капитал. БНБ няма да може да разпорежда на банките да връщат ликвидност от чужбина. Предстои да видим колко и какъв ще е евтиният ресурс в чакалнята и тясното сътрудничество и да го съпоставим с разходите при материализиране на очертаните рискове. Категоричните изявления на правителството предполагат ангажименти на нашите партньори за подобен ресурс, остава да изчакаме за получаването му.
- БНБ разреши на банките да дават кредитна ваканция за банкови длъжници. Достатъчна ли ще бъде 6-месечната отсрочка, или ще се наложи удължаване?
- Мораториумът върху плащанията към банки, за който са представени 3 варианта, е в началото на своето предлагане. Дали срокът е достатъчен, зависи от конкретните сектори, за които се прилага, както и от продължителността на карантинния период. Един от примерите, за който може да не е достатъчен, е летният туризъм. Ако нямаме летен сезон тази година или е силно ограничен, ще се наложи и по-дълъг период. Все пак трябва да измине известен период от време, за да се оцени как действат мерките и тогава да се мисли за промяната им.
- Всъщност бизнесът отдавна призова “интубирайте ни, за да не умрем”. Ще помогне ли асистираното дишане?
- Надеждата е все
пак, че мерките
няма да
продължат
безкрайно дълго Разбира се, че човешкият живот е най-важен и че се предприемат мерки да бъде защитен. Надявам се да има преходен период, по време на който да се приложат действия, които да бъдат оприличени на изкуствено дишане. Но е много важно доколко могат да се съхранят нормалните делови отношения, за да очакваме по-бързо излизане от кризата.
- Правим ли нужното за това като държава?
- Трябват общи усилия както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса. Имаше една идея да се направи електронна платформа както на стоки и услуги, така и на работна ръка, която също би помогнала в тази ситуация, защото би осигурила възможност там, където това може да се случи, за пренасочване и преструктуриране, за да се съхрани тази икономическа активност.
- Заразата не идва ли и отвън? Европа, а и светът са блокирани, икономиките все още са на трупчета?
- Засега има консенсус всички страни да продължат с еднакъв период на тези мерки, което да не дава някакви относителни предимства на тези, които могат да рестартират активността. По-важното е тези вериги да се възстановят и да има търсене. Потреблението е свито, особено на луксозни и дълготрайни стоки и това допълнително усложнява ситуацията.
- Преди се говореше за Европа на две скорости, вече има призиви да минем през епидемията така. Екзотика ли е?
- Няма еднозначен отговор, защото няма такъв. Не е ясно дали изобщо бихме могли да изолираме двете групи - активната и пасивната, условно казано, така че да няма заразяване от едната група към другата. Затова благоразумното поведение сочи мерките да продължат и предпазливостта на ниво управление по-скоро в тази посока.
- Много оспорвана се оказа мярката 60/40, която държавата предложи, тръгна със скърцане и бавно. Защо?
- Категорично няма единствено възможни решения, но в момента това е, което имаме на масата. Оттам нататък истинското тестване ще бъде да се видят първоначалните ефекти. Краткосрочно мярката има своите основания за първия месец, колкото повече минава времето, толкова по-трудно приложима е, ако остане само тя. Реалният живот ще даде оценка, ще видим каква част от заетостта ще бъде съхранена по този начин. Ако тя не проработи, може да се наложи да бъде видоизменена.
Бизнесът има
своите
основания,
защото поема
повечето разходи Не виждам причини да бъде отричана засега.
- А капитализацията на ББР и заемите за бизнеса, които тя ще гарантира пред търговските банки, сполучлив ход ли са?
- Това е позитивна мярка. Механизъм, който работи в подобна ситуация, тъй като някой трябва да поеме част от риска, защото икономическите субекти нямат голямо доверие помежду си. Затова е нужна държавната намеса и гарантирането на портфейли. А търговските банки отлично познават всеки свой клиент.
- А как ще отговорите на съмненията, че ще се даде глътка въздух на приятелски фирми.
- Не можем да обвиним ББР, че тя ще селектира приятели. Процесът на селекция е вече в конкретните търговски банки. Тя може да насочи ресурса към малкия и средния бизнес през търговските банки. Въпреки това е добре да се иска прозрачност и те да споделят информация по какъв начин определят конкретните кредити. Възможно е да се мисли за нейното разширяване в бъдеще, особено ако проработи успешно.
- Може ли отпускането на тези заеми, макар да е гарантирано от държавата, да увеличи лошите кредити и да разклати стабилността на банките?
- Няма подаръци в икономиката и някой трябва да плати цената. За някои кредитополучатели няма да е достатъчно отлагането, тъй като задълженията ще се трупат, макар и без да са веднага платими и без лихви. От гледна точка на банковия риск, той може да бъде намален, ако се потърсят и допълнителни гаранции и по-строг надзор. Всяко отлагане не решава проблема, но дава възможност той да бъде осмислен и да се намери решение. То е и да не се стигне до изтощаване на банките. Отлагането е с надеждата рестартирането на икономиката да е по-бързо, което към момента е трудно да преценим дали ще е така.
- И държавата ще задлъжнее повече - с 10 млрд. лв. отгоре над досегашния лимит. Спорна мярка или неизбежна стъпка е това?
- Нуждата от допълнително финансиране е очевидна, а размерът не ме притеснява. Дори допускам, че ще се наложи да бъде увеличен. Това, което на мен ми липсва и което е редно да се направи, са стрес тестове и сценарий по отрасли. Когато имаме конкретна информация за забавянето, за броя освободени или запазени чрез субсидирана заетост хора, могат да се направят подобни сценарии, да се симулират шокове, като се разграничат очаквания кои ще са постоянни и кои ще са променливи, и на тази база да оценим истинската необходимост от финансиране. Както и в какъв етап от времето може да се появи следваща необходимост. Това ще позволи по-добро планиране и ще обективира необходимостта от финансирането. Основната ми критика не е към обема финансиране, в който се фиксират някои хора, а че не виждам макроикономически сценарий, който да покаже някакви тенденции.
- Къде от възможните източници е добре да търсим това финансиране?
- Финансирането може да бъде или пазарно, или от институции като МВФ.
Нашата ситуация
позволява
пазарно
финансиране Можем да продадем добрата си история, вкл. и фискалната такава и да го търсим. Според мен закъсняхме. Предположих, че това е спусъкът на кризата. Избрани са посредниците, има ги записани в бюджета, бихме могли вече да сме подходили към пазарите.
- Това ли ще е последната актуализация за тази година на бюджета, или ще се наложи още поне една?
- Има примери, че можем да имаме повече от една актуализация. В извънредната ситуация, в каквато сме, дори смятам, че е добре да има още една, когато продължителността и тежестта на кризата станат още по-ясни.
- Какъв вид криза ще е тази - рязко надолу и бързо излизане или дълго и мъчително влачене по дъното?
- От онази през 2009 г. се възстановихме през 2013 г., което е относително бързо в сравнение с други европейски държави. Това зависи не само от нас, но и от това доколко европейският пазар ще продължи да функционира като такъв на свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. Важното е да не се превръща в много дълбока и в банкова криза, което е възможно все още. Ние влизаме в добра кондиция, но все още не можем да формулираме сценарий на тотално пропадане и относително бързо да се върнем. Важно е и да успеем да се преструктурираме бързо.
- Мислите, че ще има пренареждане на световния икономически ред, или просто гледате на кризата и като на възможност?
- Със сигурност ще има пренареждане. Важно е да намерим бързо своето ново място.
