Научните проекти, финансирани във връзка с COVID-19, са длъжни до 30 дни да споделят резултатите си
Още акценти от интервюто:
Предвидена е европомощ за кината под формата на “ваучери”
Много са примерите за солидарност в ЕС – споделяне на медицинско оборудване, пациенти на лечение в съседни държави
Няма преструктуриране на едни еврофондове за сметка на други
Още през януари, когато кризата беше далечна тема, с екипа ми осигурихме извънредно финансиране за научни разработки в областта на коронавируса - мобилизирани са над 380 милиона евро за изследвания и иновации, свързани с борбата с пандемията
Нуждаем се от Великден повече отвсякога - той ни подтиква да осъзнаем саможертвата на Христос и какво можем да пожертваме ние, да бъдем по-добри, по-човечни и по-съпричастни
С българския еврокомисар Мария Габриел разговаря Митьо Маринов
- Г-жо Габриел, измина вече месец, откакто Европа е в извънредно положение. Кога смятате, че може да излезем от тази ситуация?
- Трайният изход от кризата зависи от успехите ни в две области, за които имам честта да отговарям на европейско ниво – науката и иновациите. Защото премахването на всички ограничения и връщането към положението, което само допреди месец смятахме за нормално, зависи от намирането на ефективно лечение и ваксина против коронавируса.
Затова още през януари, когато кризата беше далечна тема, с екипа ми осигурихме извънредно финансиране за научни изследвания в областта на коронавируса. Мобилизирали сме над 380 млн. евро за изследвания и иновации, свързани с борбата с коронавируса.
Това включва обединяването на усилията на 140 научноизследователски екипа в Европа за намиране на решения, засягащи всеки от нас: по-ефективна диагностика, тестове, лечения - общо финансиране 48,5 млн. евро.
Допълнителна подкрепа получават проекти в сътрудничество с фармацевтичната индустрия чрез Инициативата за иновативна медицина - общо 90 млн. евро. Подкрепяме водещи европейски компании, които са най-напреднали в създаването на ваксина. Подпомагаме обещаващи стартиращи, малки и средни предприятия чрез Европейския съвет за иновации - 164 млн. евро.
В Европа работят едни от най-добрите учени и иноватори в света и правим всичко възможно да ги подпомогнем да намерят решения против коронавируса в максимално бързи срокове.
- При тези кризисни обстоятелства всички се надяват на средства от ЕС. Каква европомощ е предвидена за България?
- Мобилизирахме всички възможни средства в рамките на бюджета на ЕС, от които и България може да се възползва веднага. Няколко конкретни примера ще дам. Предложихме временната дерогация на фискалната рамка и гъвкави правила за държавна помощ за запазване на работните места и подкрепа на предприятията. По мое предложение в чл. 15 на временната рамка за държавна помощ беше добавена и културата като един от най-засегнатите сектори от кризата.
ЕК одобри миналата седмица схема за гаранции на заеми в размер на 500 млн. лв. за България, които да подпомогнат българските микро-, малки и средни предприятия да преодолеят кризата.
Внимание заслужава и новият инструмент за солидарност, насочен към временна подкрепа за смекчаване на последиците от безработицатa, на стойност 100 млрд. евро. Предназначен е за запазване на работните места и е в подкрепа на работниците, засегнати от пандемията на коронавируса. Той може да се използва за изплащане на заплатите на хората на свободна практика, които са загубили работата си.
Напомням и за Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса, която осигурява до 37 млрд. евро от структурните фондове за държавите членки за смекчаване на негативния ефект от пандемията. Пренасочваме всички възможни средства на политиката за сближаване - без нужда от национално съфинансиране, с възможност за гъвкави промени на оперативните програми за договаряне на нови проекти там, където нуждите са най-големи.
Друг пример са средствата от фонд “Солидарност”, които също могат да бъдат насочени за подкрепа на населението при здравни кризи. През 2020 г. чрез него ще се осигури подкрепа до 800 млн. евро на държавите членки. Досега той бе използван при природни бедствия.
Предоставихме от бюджета на ЕС 1 млрд. евро на Европейския инвестиционен фонд - чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции.
Така ЕИФ ще може да предостави специални гаранции на търговски банки и заемодатели и ще мобилизира 8 млрд. евро за оборотни средства на 100 хил. микро-, малки и средни предприятия.
С инструмента за спешна подкрепа на здравеопазването ще предоставим 3 млрд. евро от бюджета на ЕС за медицинско оборудване, мобилни болници и лечение.
България може да се възползва от всички мерки. ЕК реагира изключително бързо и гъвкаво и на всяко отправено в рамките на възможното искане от държавите членки.
На 14 април бяха представени икономическите мерки от Фонда на фондовете в България, изразяващи се в нови гъвкави и гаранционни и кредитни механизми, които станаха възможни също благодарение на европейското финансиране. Имаме още много работа, но резултатите зависят и от координацията и сътрудничеството между държавите членки и ЕК. Само с общи действия и усилия ще се справим с кризата.
- Как работят европейските институции по време на пандемията?
- Европейските институции и ЕК в частност работят на пълни обороти, защото безпрецедентната ситуация изисква и безпрецедентна мобилизация. В началото на кризата видяхме, че много държави предприеха едностранни, некоординирани мерки, които поставиха под заплаха дори транспорта на лекарства и стоки от първа необходимост. С нашите усилия и в тясно сътрудничество с държавите членки днес виждаме все повече координация в тези действия. Благодарение например на въведените общи правила за т.нар. зелени коридори възстановихме транспорта на стоки, за да могат всички европейци да имат достъп до необходимите лекарства в аптеките и болниците, до стоките от първа необходимост. За пръв път бяха проведени обществени поръчки на европейско ниво за доставка на медицинско оборудване и защитни материали. Времето да се пренастроим към новата реалност бе светкавично кратко. За часове ЕК премина към видеоконферентна форма на работа. Тя е всекидневна и непрекъсната.
- Много са надеждите възможно по-скоро да има ваксина срещу коронавируса. Докъде стигна разработването ѝ?
- Изготвянето на ваксини е сложен и дълъг процес, който в нормално време отнема години. То е необходимо, за да се докаже, че ваксината е ефективна, но и безопасна.
Днес сме свидетели на безпрецедентна мобилизация на усилията на научните организации и бизнеса. ЕК подкрепя редица европейски компании, които работят в областта. Клиничните тестове за някои от най-обещаващите кандидати за ваксини се очаква да започнат през юни-юли – скорост, невиждана досега при ваксините. Важна роля имат и суперкомпютрите – с тяхна помощ се моделира реакцията на вируса към различни потенциално лекуващи елементи със скорост, несравнимо по-бърза от традиционните методи за тестове. Това също е сфера, в която с помощта на ЕК водещите европейски центрове обединиха усилия.
- Един от най-засегнатите сектори е културата. Какви са мерките на европейско ниво?
- Само преди няколко дни участвах във видеоконференция с министрите на културата от ЕС. Споделихме тревоги за сектора, който е много силно засегнат от кризата. 95% от работещите са самонаети, независими и микропредприятия, но изразихме готовност и за подкрепа. Радвам се, че министрите оцениха приноса ми за включване на културата към временната рамка за държавни помощи. След две седмици ЮНЕСКО прави виртуална среща на министрите на културата от цял свят.
Ето примери как някои от хоризонталните мерки ще подпомогнат културната сфера. Първо, чрез Инвестиционната инициатива CRII държавите могат да пренасочат средства за проекти там, където са необходими, при максимална гъвкавост и опростяване, без нужда от национално съфинансиране. Второ, инструментът за солидарност със 100 млрд. евро ще спомогне да се покрият разходите, свързани със създаването на краткосрочни национални схеми за заетост и други мерки за самостоятелно заети лица, включително и за независимите творци. Трето, временната рамка за мерки за държавна помощ, в която включихме и сектор култура. Тя дава възможност на държавите да вземат редица гъвкави мерки като субсидии за заплати, финансова подкрепа например за отказани услуги, които не се покриват от съответните дружества, както и обезщетения за вредите, причинени от епидемията.
На разположение на сектора са и 6 специфични мерки. Сред тях са подпомагане на трансграничното измерение на произведенията на сценичните изкуства, насочени към цифрова култура и виртуална мобилност, за 2 млн. евро, мерки за подпомагане на кината под формата на “ваучери”, за която ще споделя информация скоро, допълнително финансиране за превод на книги.
Културата ни обединява и държи духа ни висок в криза. Предполагам, че много хора са гледали онлайн концерта на Андреа Бочели, който бе излъчен в неделя от катедралата в Милано. Той беше доказателство, че културата има универсалната сила да дава надежда, да лекува рани, да вдъхновява.
- Хиляди студенти учат в други страни по проекта “Еразъм” всеки семестър. Този обаче е пред провал. Подозирам, че повечето студенти са се завърнали в родината си. Ще имат ли възможност да продължат през следващия семестър? Какво се случва с програмата?
- Грижата за здравето и живота на хората е първостепенна задача и всичкосе подчинява на този приоритет. Това важи и за програмата “Еразъм+”.
Благодаря за разбирането на студенти и родители. В непрекъснат контакт сме с националните агенции по “Еразъм+” и търсим заедно решения на постъпващите въпроси, като на специален уебсайт на ЕК публикуваме информация.
В дадените насоки националните агенции могат да се позовават на клаузата за форсмажорни обстоятелства, което им позволява да оценят възможностите за приемане на допълнителни разходи до максималния размер на безвъзмездните средства. Планираните дейности могат да бъдат отложени с до 12 месеца за всеки проект. Тази седмица проведохме отново видеоконференция с министрите на образованието. Отправих призив към тях да се уверят, че в тази ситуация е оказана необходимата подкрепа на мобилните студенти и че са им предоставени основни услуги като настаняване и здравеопазване.
Относно предоставените онлайн ресурси в помощ на учениците и преподавателите в ЕК стартирахме специална уеб страница, която предлага от безплатни онлайн курсове, уроци до игри и дейности, базирани на изкуство (https://ec.europa.eu/ education/resources-and- tools/coronavirus-online- learning-resources_bg).
eTwinning - общността на училищата в Европа, също все повече се използва за споделяне на опит, свързан с дистанционното обучение. Стартирахме и нова група, наречена “eTwinning по време на затваряне на училище”, за обмен на добри практики и връзки към безплатни ресурси и инструменти.
- Преструктурират се някои от еврофондовете за сметка на други. Кои сектори ще останат с по-малко средства и с колко?
- ЕК мобилизира всички средства в бюджета на ЕС за борба срещу пандемията. Няма преструктуриране на едни еврофондове за сметка на други. Даваме възможност на държавите членки да проявят бърза реакция и максимална гъвкавост, така че всяка държава да направи своята програма и да пренасочи евросредства към най-засегнатите области. Намалява се и административната тежест, опростени са много процедури, свързани с изпълнението, отчитането и одита на програмите.
- Как бихме могли да се предпазим от последваща подобна пандемия? ЕС вече мисли ли за превантивни действия?
- Ключовите думи тук са координация, сътрудничество и инвестиции в наука. Всяка седмица участвам в работна среща за обмен на информация с Офиса за наука и технологии към Белия дом и с министри и главни научни съветници на водещи страни от цял свят. Заедно излязохме с апел към научната общност да споделя резултатите от изследванията в областта на коронавируса. Т.нар. Отворена наука, за която програма “Хоризонт 2020” има значителен опит, е добра база за бъдеща практика на световно ниво. И сега проектите, финансирани за COVID-19, са длъжни до 30 дни да споделят резултата си.
Несъмнено имаме поуки, които да изведем от тази криза – от наличен общ европейски резерв с медицинско оборудване до европейска автономност и суверенитет във “веригите на доставка”.
- От седмици са затворени граници, още преди това страняхме от завърнали се от Китай и Италия. Сякаш се появява все по-силно разединение. Как влияе тази криза на ЕС?
- Европа има важно предимство – дългогодишно успешно сътрудничество между държавите в съюза. Всички правителства разбират, че само заедно ще преборим и вируса, и трудностите в икономиката. Имаме примери за солидарност между държавите: пациенти, които се лекуват в болници в съседни държави, споделяне на медицинско оборудване, общи обществени поръчки. Екип от ЕК разработи контролен материал за тестове за коронавирус – за да сме сигурни, че резултатите в лабораториите са верни и идентифицират ефективно преносителите на вируса. Този материал бе предоставен напълно безплатно на държавите от ЕС, включително в 4 български лаборатории.
- Наближават великденските празници. Вие как ще ги посрещнете?
- Тази година Великден е много по-различен за всички. Моят призив е да не пътуваме, да си останем вкъщи. Както казва премиерът Борисов: “Само нашата самодисциплина ще ни спаси и сега е моментът да покажем какви сме.”
Великден е празник за сплотяване на семейството - новите технологии ни позволяват, макар разделени с близки и приятели, да празнуваме заедно виртуално, да покажем как боядисваме яйца, месим козунаци и украсяваме дома си. Сега всички ние се нуждаем от Великден повече от всякога, защото той е универсален символ на прераждането и на духовното ни проглеждане. Той ни подтиква да осъзнаем саможертвата на Христос и какво можем да пожертваме ние, да бъдем по-добри, по-човечни и по-съпричастни.
- Вие страхувате ли се от коронавируса?
- Като комисар, отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, моя отговорност е да помогна да се намерят решения срещу коронавируса. Тук няма място за страх, а за осъзнато изпълнение на отговорността към обществото. Можем само да се вдъхновяваме от героите на днешното време - медиците, учените, учителите, всички, които помагат на хората в нужда – и да изразим признателността си към тях.
Визитка:
Родена на 20 май 1979 г.
Завършила е Института по политически науки в Бордо
Магистър от Докторската академия по политически науки в Бордо
Евродепутат от ГЕРБ/ЕНП от 2009 до 2017 г.
През 2017 г. става член на ЕК с ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”
От 2019 г. е еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж
