Ако извлечем поуки от сегашната криза, ще влезем в дигиталната ера много по-бързо и лесно, казва изпълнителният директор на Американската търговска камара в България
- Господин Иванов, как стана така, че толкова много организации с чуждо участие, с представители на толкова много държави се обединиха около единни предложения как да се помогне не икономиката в сегашната криза?
- Води ни това, че сме по-скоро реалисти, не оптимисти. Има и много компании, които са глобални и не са членове само на една камара. Съвсем естествено е да имаме много общи интереси.
- Една от мерките, които предлагате, е отлагането на данъчните и осигурителните задължения до края на септември. Но много от вашите членове са големи компании, не смятате ли, че отлагането на данъци, осигуровки и ДДС заплашва приходната част на бюджета?
- Никой не иска да отпадне ДДС или да се отлага плащането му, това е косвен данък върху онова, което си продал. Става въпрос за отлагане на директните данъци – корпоративния и осигуровките. Ако не се направи нещо в тази посока, се създава голяма опасност за бизнеса. Защото никой не знае колко още ще продължи сегашната ситуация – още 8, 12 седмици или повече.
Глобалните компании също имат проблеми и това пряко рефлектира върху онези фирми в България, които работят, за да правят доставки за тях. Когато навсякъде по света се вземат мерки за облекчаване на положението, е редно да се направи нещо подобно и у нас.
Ние не критикуваме, че не се вземат мерки. Първо, никой досега не е минавал през такова нещо, каквото ни се случва, за да има опит.
Но е важно да има диалог и бизнесът да си каже проблемите. Не е задължително това да става публично, даже публичното говорене често не помага в такива случаи, защото се възприема като критика, макар че не е.
Ако трябва сега да се платят данъците, а няма нормална икономика почти до края на септември, може да се даде малко отлагане за плащането на тези налози.
Колкото до ДДС, е възможно да се отложи, но само за някои индустрии. Само че това е въпрос на прецизиране, каквото не се наемам да правя.
- Предлагате също кредитна ваканция, с три месеца по-дълга от сегашната, за заеми за средства за производство. Това обаче не е нещо, което правителството може да реши. Говорили ли сте с банки?
- Смятам, че никой банкер не би искал кредитополучателят му да умре. При хората нещата са някак по-лесни, защото размерите на техните задължения към финансовите институции са по-малки. Но когато едно предприятие не работи в продължение на месеци и има заем, нещата стават критични не само за предприятията, а и за банките.
- Как виждате изпълнението на това искане?
- Ние водим разговори с банките, още повече че повечето от тях са наши членове. Но по-различно е, когато правителството каже, че ще отпусне допълнително гаранции на банките, за да могат те също да устоят през това време.
Проблемът сега е, че всички викат “Дайте!”, и трябва да се направи внимателен анализ кои индустрии са най-засегнати, кои ще бъдат най-засегнати след време, за да се прецизира този вид помощи.
Вземете например заводите у нас, които произвеждат автомобилни части. Очевидно те са засегнати, защото техните предприятия майки нищо не произвеждат, и складовете са задръстени с продукция. Дори големите автомобилопроизводители да започнат още утре да работят, вече има прекалено много съкратени хора там, за да очакваме, че нещата още на другия ден ще си продължат постарому.
Тази криза до голяма степен е привнесена отвън, тя няма фундаментален характер както преди 10 години. Онази беше криза на ликвидността, тя имаше икономически параметри.
Аз смятам, че нещата ще се поправят много по-бързо, отколкото при предната криза. По-хубаво е да бъдеш неправ оптимист, отколкото прав песимист. И най-вече не бива да се поддаваш на емоцията особено ако заемаш някакъв пост. И примерно да твърдиш, че нещата са тотално разрушени за години напред.
на Американската търговска камара в България:
- Схемата 60/40 беше ремонтирана. Удовлетворява ли ви поправеният механизъм и смятате ли, че предвидените помощи ще стигнат за всички засегнати?
- Целта на тази мярка е много проста – да се запазят служителите. Но не се прави разлика между голям, среден и малък бизнес. Малките фирми могат да си позволят да са по-гъвкави. Но когато една корпорация има над 200 служители, в тях е инвестирано много, те имат сертификати, минавали са обучения, обикновено са и с по-високи доходи.
Мярката обаче не важи, ако работодателят помоли своите служители да минат на половин работен ден. И той се принуждава да съкрати примерно половината, за да може останалите да останат на пълен работен ден, за да може да вземе пари по тази мярка. А ако не иска да ги загуби, какво прави?
Така че положителното е, че има такава мярка, но, както виждате, тя не действа в тези случаи.
- Излиза, че тази мярка трябва да се ремонтира още веднъж, така ли?
- По-скоро да се профилира –да има мерки за малък бизнес, но да има и за големи компании. В САЩ направиха така, че държавата пое изцяло за три месеца осигурителните вноски на всички фирми с над 500 служители. Но това не важи за малките фирми, защото те са гъвкави и може да освободят служителите си, те да отидат на борсата за известно време и след това да ги наемат отново.
- На едно място вие искате да се ускори работата по европейски програми. Но казвате, че не е редно да пренасочват средства по вече обявени и планирани схеми и мерки. Само че много неща се промениха с пандемията и нуждите на икономиката може би не са вече същите, не смятате ли?
- По принцип е така, прав сте. Но се сещам за поговорката “В мътна вода най-лесно се лови риба”. Пандемията е горе-долу същото нещо за някои – една мътна вода.
В момента ЕС пренасочва огромни фондове за решаване на текущите проблеми. Но е много опасно в тази ситуация някой да злоупотреби. Ето защо трябва вече обявените мерки и схеми да продължат да се изпълняват.
Държавата е най-големият клиент. Принципът важи навсякъде по света. А повечето от еврофондовете са предназначени за стратегически проекти, в които държавата има голямо участие. Чух например един призив да се прекратят обществените поръчки.
- Те на практика са блокирани. Наложи се ремонт на закона за извънредното положение, за да тръгнат.
- Да, точно така. Не съм искал да кажа, че няма чуваемост, пък и мнозина от нас не знаят коя е правилната стъпка. Може държавата да има други съображения, за които аз не знам. Затова е нужен този диалог.
- Преди година имаше настояване да се премахне ДДС върху даренията. А сега има вълна от дарения, как това се отразява?
- Оплакванията срещу облагането на даренията с ДДС продължават. Но в тази ситуация няма как да не се помогне на здравеопазването и затова настояваме, ако ДДС се начислява, поне парите да отидат за борба с коронавируса.
Продължаваме да смятаме, че даренията не бива да се облагат с ДДС. Започнахме програма за събиране на дарения, по която скоро ще се съберат над 1 милион лева от членове на Американската търговска камара. В целия свят има недостиг на специализирана техника. Миналата седмица обявихме публично, че четири организации – Български дарителски форум, посолството на САЩ, Фондация “Америка за България” и Американската камара, сме започнали благотворителната кампания “Обединени срещу COVID-19”. Събраните дарения са за над 800 000 лв. Критериите за оценка, процедурата за кандидатстване и разходване ще гарантират, че средствата ще отидат до нуждаещи се болници и социални услуги. Кампанията е отворена и за следващи дарители.
- Наскоро излязоха резултатите от проучване сред собствениците на молове, от което се оказа, че 48% от наемателите са спрели да плащат. Смятате ли, че държавата или общините там, където са собственици на имоти, трябва да преразглеждат договорите за наем на помещения за бизнес?
- Логично е, в противен случай ще останат без никакви наеми. По-добре е в тази ситуация да имаш намалели приходи за известен период , отколкото никакви.
Ситуацията с търговските центрове е много лоша, те са затворени. Те нямат нищо общо с държавата, но зад повечето от тях стоят големи пенсионни фондове, които също ще посрещнат удара. Според мен повечето от тях ще преразгледат договорите за наем.
- Защо искате държавата да поеме 50% от разходите за дезинфекция на работните места, толкова ли са големи тези разходи?
- Към нашите искания се присъединиха общо 14 търговски камари и за да съставим някакъв обобщен документ, трябваше да приемем искания и на други колеги. Аз лично не смятам, че това е чак такъв голям разход, но когато искаш да излезеш с обща позиция, трябва да се съгласиш и с другите. Вероятно някъде има бизнеси, в които тези разходи са по-големи, отколкото в други.
- Връщам ви на въпроса за анализа на засегнатите браншове. Ясно ли е вече кои сектори от икономиката в каква степен са засегнати?
- Липсва точен анализ. Аз мога да кажа кои наши членове се оплакват. Например първи ни се обадиха собствениците на хотели, които понесоха най-големия удар, защото много от тях са напълно или до голяма степен затворени.
Тук не става въпрос обаче за нашите емпирични познания или за нещо, което се вижда с просто око. Трябва да има ясна преценка кои сектори какъв принос имат към икономиката, кои са вече добре развити в България и трябва да се спасяват, защото това би подпомогнало и свързаните с тях индустрии. Или пък да се види какви ще са последиците за икономиката, ако някои браншове бъдат унищожени.
Неслучайно дадох пример с производството на автомобилни части, което в последните години има все по-съществен принос към БВП. Но за съжаление, е свързано с верига на доставки, която в момента е прекъсната. Тази индустрия трябва да се разгледа подробно, да се види колко работни места има в нея, нивото на заплащане и други неща. Защото средствата за подпомагане са ограничени, а това са изключително важни параметри, когато трябва да се избира кой да се подпомага. Правителството трябва да реши какви са приоритетите на държавата.
Личното ми мнение е, че производството на продукти и услугите с висока добавена стойност са онези, които ще помогнат да излезем по-бързо от ситуацията и за тях трябва да се помисли. Също и за онова, което е вече развито и осигурява добра заетост с високи заплати.
- Дълги години ръководехте глобални компании в България. Виждате ли нещо положително в тази криза, имам предвид икономическата, не здравната? Нещо, което ще ни остане, когато пандемията отмине?
- Знаете ли, дълги години у нас, а и не само у нас, когато предлагахме облачни и интернет решения на правителствени органи, непрекъснато чувах, че тези неща не били сигурни. Или че на дистанционното обучение още не му е дошло времето, че нищо не можело да замени присъствието лице в лице, че трябва да се гласува само присъствено.
А сега всички видяха и се убедиха, и то за една нощ, че технологиите са достатъчно развити и ви позволяват да работите от вкъщи. И че проблемът не е бил в технологиите, а в нашите глави.
Ще настъпят много преоценки в това отношение, убеден съм в това. Явно занапред правителствата ще се замислят дали си струва да карат хората да ходят по гишета, дали е редно да причиняваме огромни задръствания и да замърсяваме околната среда.
Ако извлечем тези уроци, които получихме безплатно в рамките само на една седмица, ще влезем в дигиталната ера много по-бързо и лесно. Това е положителното от тази криза.
CV
Завършил е Международния институт за управленско развитие Лозана, Швейцария и НБУ
Между 1996 и 1999 г. развива бизнеса на американската 3com в България и Русия
Ръководи офиса на Cisco в България и работи в компанията в продължение на общо 13 години
Генерален директор за България, Македония и Косово на Майкрософт е между 2013 и 2016 г.
От май 2017 г. ръководи офиса на Американската търговска камара в България
