Ще се защитавам, защото това е удар не само срещу мен, а срещу всеки, който иска да изрази мнение
Председателят на Българския фармацевтичен съюз и бивш директор на Агенцията по лекарствата проф. Асена Стоименова получи обвинение от прокуратурата, че с нейни изказвания всява паника сред обществото. Тогава от пресцентъра на прокуратурата посочиха, че обвинението е заради серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите в условията на въведено извънредно положение. “С оглед на високата обществена опасност на деянието, изразяващо се в отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти, спрямо А. Ст. е взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 20 000 лв.”, пишеше още в съобщението. Разследването е под надзора на Софийската районна прокуратура.
Проф. Стоименова е с дългогодишен стаж във фармацията и е университетски преподавател.
В понеделник здравният министър Кирил Ананиев коментира казуса. “Разви се дебат, в който не искам да влизам, но и двете страни казват, че го правят в името на това населението да бъде обезпечено с лекарствени продукти. Нека съдебните органи да преценят”, каза той.
Ето какво каза проф. Стоименова пред "24 часа":
- Проф. Стоименова, какви са доводите на Софийската районна прокуратура, заради които повдигна обвинение срещу вас?
- Какви са точно доводите, не знам, защото те не ми бяха предоставени. Прокуратурата е сметнала, че са налице основания за повдигането на обвинение по чл. 326, ал.1 от Наказателния кодекс (той предвижда затвор от 2 г. за този, който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога - б.а.) във връзка с две мои интервюта. Оставам с недоумение как няколко часа след тях прокуратурата е събрала неоспорими данни, че едно експертно мнение може да бъде приравнено към фалшиви сигнали за поставени взривни устройства. А темите, които коментирам, са
ненужното
презапасяване
с лекарствени
продукти,
необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства.
- В петък изразихте несъгласие с обвиненията и обяснихте, че изявите ви целят повдигане на дискусия за взимане на навременни решения при евентуален проблем. Има ли развитие казусът?
- До този момент няма развитие, защото получих обвинението в петък следобед.
Ще обжалвам
размера на
определената
гаранция от
20 000 лв.
Не мога да дам подробни обяснения, защото на този етап са ограничени правата ми на достъп до събраните от прокуратурата доказателства. Ще поискам такъв, за да предоставя адекватни обяснения. Не смятам обаче, че едно балансирано, експертно мнение, основано на дългогодишния ми опит в сектора, както и на доклади от Световната здравна организация, Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), ЕК и други авторитетни източници, може да бъде приравнено към фалшиви сигнали за тревога, които са обществено опасни и ангажират значителни ресурси.
- Какви са последните насоки на Европейската агенция по лекарствата относно лекарствената политика в извънредната за целия свят ситуация?
- ЕМА публикува на интернет страницата си указания за регулацията на лекарства в условията на пандемията от COVID-19, с акцент върху лекарствата, за които се счита, че има ефикасност при лечение на заболяването. Агенцията признава, че пандемията ще има значителен ефект и върху фармацевтичните производители и приема редица гъвкави мерки, за да ги улесни в този труден момент. EМА редовно споделя информация за недостига на лекарства в условията на пандемията и регулаторните подходи за преодоляването им, като насоките са към производителите и регулиращите сектора. Има специално създадена за това група - Изпълнителната ръководна група на ЕС за недостиг на лекарства, причинени от големи събития. Подобна информация се споделя и от Световната здравна организация.
- Преди дни девет европейски университетски болници сигнализираха за недостиг на лекарства, нужни за интензивното лечение на пациенти с COVID-19. На какво се дължи това и за кои заболявания още се предполага, че ще има недостиг?
- Недостигът на лекарствени продукти е проблем, който съществува постоянно при съвременната регулация на фармацевтичния сектор. Причините могат да бъдат логистични, регулаторни, производствени, маркетингови – липса на интерес от компанията производител, изчерпване на продуктите поради повишено търсене и пр. В момента към тези фактори се прибавят пандемията и затрудненията в производството на определени лекарства, както и повишената употреба на някои медикаменти за лечение на COVID-19.
Във връзка с очаквани производствени и логистични проблеми за лекарства, чиито активни субстации се произвеждат в Китай, още в началото на март СЗО изготви списък със субстанции, които да бъдат наблюдавани. Европейската комисия пък призова страните да повишат производствените си капацитети и да не ограничават износа.
В списъка на СЗО има антибиотици, антивирусни и антиепилептични препарати, както и няколко медикамента за заболявания като диабет и хипертония, но те имат други терапевтични алтернативи.
- Откога се води дебатът за генеричната замяна у нас и какви са притесненията, заради които не се разрешава?
- Притесненията на част от лекарите е да не изгубят контрол върху лечението, но това е невъзможно, защото при генеричната замяна не се подменят волята и изборът на лекаря. При нея фармацевтите заменят един предписан продукт с друг, но със същото лекарствено вещество, форма и количество в дозова единица. Това е спазване на предписаното лечение и става със съгласието на пациента. В българските болници повече от 10 г. лекуват пациентите с генерични лекарства и са добре запознати с концепцията.
Други техни опасения са, че тази замяна не е подходяща за всички видове лекарства, но такова е и становището на Българския фармвацевтичен съюз (БФС). Успешното въвеждане на генеричната замяна може да стане само при сътрудничество на лекари, фармацевти и пациенти. БФС е за балансиран подход за генерична замяна в сътрудничество с лекарите, и то не за всички лекарствени продукти. В държавите, в които е въведена тази практика, често лекарствените регулатори одобряват списък, който е подходящ за генерична замяна.
Иначе дебатът за генеричната замяна се води от години. През 2009 г. асоциацията на генеричните производители излезе с предложение за генерична замяна като мярка за оптимизиране на ефективността на системата, а 11 години по-късно заявява, че е рано да се говори по темата и че важни въпроси, свързани със замяната, не са дискутирани. През 2015 г. тази мярка се препоръча от Международната банка за възстановяване и развитие и здравният министър Петър Москов предприе необходимите мерки, за които обаче не му достигна време. Знаете че и срещу него имаше атаки. Сега, 5 години по-късно, сценарият се повтаря.
Когато говорим за генерична замяна, осъзнаваме, че се нарушават определени икономически интереси, но това няма общо с безопасността на пациента,тъй като БФС настоява за балансиран подход и следване на препоръките на Изпълнителната агенция по лекарствата при въвеждането й.Това
ще се отрази
негативно на
лекарствата с
по-високи цени, което може би не се харесва на мнозина, но в европейските страни индустрията следва държавната политика, а не обратното.
- За решаването на какви проблеми може да помогне генеричното заместване?
- Разходите за лекарствени продукти във всички държави непрекъснато нарастват. Един от подходите за намаляването им, както и за увеличаването на достъпа до лекарства е прилагането на прогенерична лекарствена политика. Научната обоснованост на тази политика се базира на принципа на еквивалентната ефективност, качество, безопасност и взаимозаменяемост на всички лекарства с дадено международно непатентно наименование, притежаващи валидно разрешение за употреба и произвеждани при спазването на изискванията за добра производствена практика. Така са дава възможност на пациентите да се лекуват с ефикасно и достъпно лечение на по-ниски цени, а това означава, че ще има освободен финансов ресурс да се осигури достъп и до новите лечения, при които няма генерични продукти и до този момент не са били достъпни.
Също така, в условията на недостиг, генеричната замяна би помогнала да се спести разкарването на пациентите и ненужните в този момент социални контакти и би облекчило лекарите.
- Има ли други страни, където генеричната замяна не е въведена?
- В ЕС са общо 4. Според проучване от 2014 г. на Фармацевтичната група на ЕС, проведено в 34 държави от Европа, само България, Обединеното кралство, Малта и Австрия не възприемат генерична лекарствена регулация. В много други страни има генерично предписване - лекарите изписват в рецептата медикаментите не с търговското, а с международното им непатентно наименование (лекарственото вещество, което съдържат). Преобладаващият обхват на заместването е както оригинални спрямо генерични продукти, така и оригинални спрямо други оригинални продукти. Недостатъчната употреба на генерици пък се смята за водеща причина за икономическа неефективност в здравеопазването.
- След обвинението на прокуратурата получихте голяма обществена и професионална подкрепа. Това какви действия ви мотивира да предприемете?
- Подкрепата, която получих след моето изявление и прессъобщението на прокуратурата е безпрецедентна. Само за няколко часа съсловието ни се обедини по безпрецедентен начин, защото това, което бе обявено като престъпление от българската прокуратура, е експертно мнение, отстоявано години наред от фармацевтите в България, а това, което дискутираме, е ежедневие за европейските фармацевти. Подкрепиха ме колегите – фармацевти, възмутени юристи и журналисти от цялата страна, както и граждани, които изразиха своя потрес от случващото се. За кратко време бяха организирани три петиции, първата от които само за часове събра 1500 подписа в моя подкрепа. Обадиха ми се много приятели. Писаха ми много хора, живеещи в България и чужбина. Управителният съвет на Българския фармацевтичен съюз излезе с декларация в моя подкрепа. Същото направиха и регионалните колегии и колегите помощник-фармацевти.
Обмисляме
създаването
на фондация
за правна помощ
за фармацевти, които отстояват своето професионално и експертно мнение и които могат да последват моята съдба.
Оттук нататък ще се защитавам с всички възможности, които предвиждат българското, европейското и международното законодателство. Това е удар не само срещу мен, а срещу всеки, който иска да изрази мнение. Както и грубо погазване на основни европейски ценности, за което ще бъдат уведомени съответните отговорни институции.
