Днешната епидемия трябва да се сравнява с избухването на ХИВ инфекцията, а не с грипа
Това е СПИН, а не грип и трябва да бъде осъзнато. Новият вирус по- скоро прилича на заразата с ХИВ, а не на свинския грип. Всички, които разсъждават на тема разпространение и мерки, трябва да приемат, че е така.
Епидемията от ХИВ през осемдесетте бе ограничена чрез предпазване и промяна във всекидневното поведение и повишена хигиена. През седемдесетте имаше иронично отношение към презервативите, а промискуитетът бе норма на поведение - и сред горните класи, и сред най-бедните. ХИВ промени отношението към личните предпазни средства при полов акт. Сексът не спря, нито изчезна хомосексуализмът. Може би оргиите в стила на Фреди Меркюри се демодираха, но светът не свърши.
Разбира се, мащабите са несравними. Ако ХИВ засегна порноиндустрията, днес засегнати са всички области на живота - като почнем от театрите, киното, авиацията, автомобилната индустрия, земеделието, медиите, и това е огромен, невиждан проблем.
Но начинът, по който човечеството ограничи ХИВ, може да ни е поука.
За ХИВ нито се измисли абсолютно лекарство (факт е, че антиретровирусната терапия напредна много, но няма ултимативно лекарство, а е и много скъпа), нито има ваксина, нито се изгради стаден имунитет, но вече не е глобална напаст дори в Африка и само с промяна в поведението - ограничаване на разврата, използване на презервативи и на еднократни или добре стерилизирани медицински и бръснарски инструменти - инфекцията се контролира.
Повишаването на хигиената бе единствената работеща мярка срещу ХИВ.
Струва ми се, че това е пътят и за К-19. Промяна в навиците ни в посока на по-добра хигиена. Вероятно вече завинаги ще ходим с маски и ще си мием ръцете, може би футбол ще се гледа само по телевизията. Но нито К-19 ще изчезне изведнъж завинаги, нито всички болни и стари ще измрат. Просто ще трябва да живеем с вируса, повишавайки личната си хигиена. Днешните вопли срещу маските ми приличат много на воплите срещу презервативите отпреди 30 години. Аз например много обичах да ходя на бръснар - не да се подстригвам, а да ме бръснат. Харесваше ми всичко - точенето на бръснача в каишите, мократа пяна в легенчето и допирът на острието, за което знаеш, че може да ти отреже главата при едно погрешно движение на бръснаря.
Но един ден през септември 1986 година разбрах, че никога повече няма да ходя на бръснар. Общото острие криеше съвсем сериозен риск от заразяване. След година или две го измислиха - еднократно ножче се поставя на уред, който външно прилича на бръснач и ако някой сноб като мен особено държи да го бръснат, вече можеше.
Това, което искам да кажа, е, че маските трябва да ги приемем както презервативите в началото на 80-те. Неизбежна хигиенна мярка, а другите неща от всекидневния живот сами ще си намерят мястото. Например представете си дискотека, в която всички са с маски и шлемове. Това може и да е много забавно.
