"Може би Швеция може да си го позволи. Но аз не искам да съм свидетел тук на ужасите в Италия, Испания и Ню Йорк, въпреки техните мощни системи на здравеопазване.
В България за кратко време се направиха немислимо много неща. Да се надяваме, че след Великден ще сме подготвени да посрещнем първата вълна на епидемията".
Това написа във фейсбук един от най-големите специалисти по заразни болести в България проф. Христо Тасков.
Според него никой не знае какво ще измисли коронавирусът. "Вече имаме множество мутации, два обособени щама, множество съобщения за повторно инфектиране", подчерта той. Проф. Тасков посочва, че е привърженик на изграждането на колективния имунитет, но в този случай за COVID-19 не се знае как ще се развият събитията и всякакви спорове "за" и "против" трябва да се отложат за времето след преминаването на пандемията
Публикуваме целия коментар на проф. Христо Тасков.
От началото на моята кариера до сега винаги съм защитавал създаването на колективния имунитет. Най-вече като имунолог, съм бил убедено "ЗА" колективния имунитет и прилагането на ваксините за неговото създаване. Зная отлично, че благодарение на него епидемиите не възникват или се самоограничават.
Когато Борис Джонсън обяви, че Англия ще се справи чрез колективен имунитет, аз се зарадвах много, че една страна е тръгнала по пътя на здравата логика. Веднага поздравих един колега от London School of Hygiene & Tropical Medicine (за мен най-елитния университет в света по заразни болести епидемиология), че Англия е тръгнала по пътя на науката.
Той ми отговори, „Почакай, вирусът и болестта са само на няколко месеца“. Когато Англия зави на 180 градуса и въведе изолацията, той ми писа: „За съжаление реалностите победиха науката“.
Преди седмица Antonio Fauci, директор на Националните институти по здравеопазване на САЩ, топ учен инфекционист и съветник на Президента по заразни болести заяви „Не си правете сметки, сега вирусът ги прави“.
Никой не знае какво ще измисли този вирус. Вече имаме множество мутации, два обособени щама, множество съобщения за повторно инфектиране. Всички смятахме, че това е едно „грипче“, което ще дойде и замине, като другите епидемии.
Но сметките ни се оказаха криви. Общото с грипа е, че са вируси. Всичко останало е различно, най-вече патогенезата и клиниката. За епидемиологията на COVID-19 почти нищо не знаем. За колективния имунитет - НИЩО. За него ще говорим чак СЛЕД епидемията.
В този смисъл, нека не заставаме на крайни позиции ЗА и ПРОТИВ колективния имунитет. Погледнете смъртността в Швеция на един милион, страна давана за пример за изграждане на колективен имунитет.
Може би Швеция може да си го позволи. Но аз не искам да съм свидетел тук на ужасите в Италия, Испания и Ню Йорк, въпреки техните мощни системи на здравеопазване.
В България за кратко време се направиха немислимо много неща. Да се надяваме, че след Великден ще сме подготвени да посрещнем първата вълна на епидемията.
Надявам се също, че най-после противопоставянето ще престане и разумът ще надделее. Нека не защитаваме на всяка цена и докрай своята теза. Ами ако не сме прави?!
ВИЗИТКА
За тези, които не ме познават.
На 75 години съм. Роден съм в семейство на педиатър и инфекционист. Баща ми участваше в основаването на днешната Инфекциозна болница в Пловдив и до пенсионирането си беше там професор по инфекциозни болести. Поради тези обстоятелства израснах с инфекциите и епидемиите. Свидетел съм на епидемиите от дифтерия, коклюш и полиомиелит.
Детските шарки смятахме за нещо нормално. Свидетел съм, как ваксините промениха пейзажа на инфекциозните болести в България. Промениха го до степен, че ние забравихме за тяхното съществуване и се отвори широко поле за антиваксърите.
От 1970 г. преподавам имунология, микробиология, вирусология. Като дългогодишен професор и зам.-директор на НЦЗПБ/БулБио съм добре запознат с ваксините и диагностиката на заразните болести.
В продължения на 15 години участвах пряко в въвеждане на политиките на СЗО, ECDC ,UNAIDS и StopTB за превенция, диагностика и лечение на ХИВ и туберкулоза. Моя задача беше въвеждането на второ поколение на епидемиологичен надзор при ХИВ, моделирането на епидемията за оценки и 5 годишни прогнози.
Правенето на различни сценарии за оптимизиране на националните ресурси за справяне с ХИВ инфекцията. Във връзка с всичко това научих и модерната епидемиология.