“24 часа” търси в кризата финансови министри на България, за да коментират мерките на правителството за стабилизиране на икономиката. След Милен Велчев - днес Муравей Радев. Очаквайте Петър Чобанов
Да уважаваме повече титаничните усилия, които медиците полагат, за да запазят живота ни, казва още бившият финансов министър Радев
Дано не съм прав, но милиардът, с който се завишават разходите, може да не стигне, ако в идните 3 месеца светът не се справи с пандемията
Какво ли не чух в парламента около актуализацията на бюджета - лъжи и идеи от хора, които не носят отговорност
- Господин Радев, бяхте финансов министър в правителството на Костов, което пое властта при опустошителната криза през 1996-1997 г. Днес сме в по-тежка ситуация - неизвестна продължителност, неизвестен размер на тази криза. Как се справихте тогава?
- Днешната криза е причинена от вирус и човешка глупост в световен обхват. Кризата от 1996 г. бе причинена само от наша, чисто българска човешка глупост. Глупост и носталгия на управляващите социалисти по провалилия се модел на държавно-плановата командна икономика.
Вместо бърза и мащабна касова приватизация, съчетана с дълбоки пазарни реформи, правителството на Жан Виденов предпочете да запази държавната собственост върху индустрията и направи грандиозен опит да спаси агонизиращата, неконкурентоспособна, произвеждаща загуби социалистическа промишленост.
Първо, опрости голяма част от натрупаните ѝ задължения с непазарни (перестроечни) мерки. Стигна се дотам, че икономическият министър Климент Вучев - подопечен на Румен Гечев, тогава икономически вицепремиер и днешен гласовит депутат от БСП, призова публично по БНТ държавните предприятия да не връщат заемите към държавните банки.
Второ - наля пари. Много пари в бездънните гърла на тези предприятия. Парите на държавните банки.
За кратко лошите кредити нараснаха лавинообразно и половината банки в страната фалираха. После посегнаха на държавния бюджет.
8 актуализации за две години все за пари и все за същите гърла!
И когато и там свършиха парите, пуснаха печатницата. Печатаха толкова пари, колкото им трябваха. Последваха галопираща инфлация, после хиперинфлация и рязка обезценка на националната валута, което стопи спестяванията на хората. Така се стигна до грандиозна национална катастрофа. Банкрут на банковата система, пълен провал на държавния бюджет, икономически колапс, масови фалити, огромна безработица, поголовно обедняване на населението (месечни заплати и пенсии по няколко долара) и криза 4 в 1.
Финансовата породи икономическа, те двете причиниха социална криза, а трите заедно - политическа криза.
- Колко бързо забравяме - описанието на онази криза е изключително точно. Как се справихте тогава с нея?
- Днес се притесняваме, че икономическият растеж ще е отрицателен - 3%. Нашето правителство тогава завари отрицателен растеж от - 10%. Или че бюджетният дефицит ще бъде 3% от БВП. Тогава беше 11%. Няколко процента инфлация – оплакваме се, че ни бърка в джоба. Тогава инфлацията беше 310%.
Казвам това, защото много хора вече не помнят, а по-младите въобще не го знаят. Трябваше да минем на ръчно управление на кризата. И да я поставим в режим на постоянен контрол.
Това можеше да се постигне само ако дефинираш ясно причината за кризата и я отстраниш безкомпромисно. Причината бе липсата на реална конкурентна пазарна икономика. Успяхме, защото я наложихме бързо въпреки неистовата съпротива на БСП. Първо беше валутният борд. После решителни пазарни реформи в целия живот: икономика, финанси, социално осигуряване, здравеопазване. В публичния и в частния сектор. Стартираха касовата приватизация и реалното раздържавяване на държавната собственост в икономиката. Мащабната данъчна реформа приравни данъчната ни система към най-добрите европейски образци.
И нещо важно - въведохме желязна финансова дисциплина, чрез която се постигна финансова стабилност и се постави началото на висок и устойчив икономически растеж.
Така за 5 години България успя да навакса 7-годишното изоставане и почти настигна останалите източноевропейски страни. Но на много висока цена, защото късните реформи са скъпи реформи. Защото болезнените реформи и тежките и непопулярни мерки концентрираха социалните негативи в 5 вместо в 12 години и повишиха социалната цена над 2 пъти.
- А адекватни ли са мерките, предприети от правителството сега?
- Причините за днешната криза са вирус (пандемия) и човешката глупост. Пандемията ще бъде победена. Въпрос на време. И на правилни решения на медицинските власти на всички нива. На този етап се справят изключително добре. Пресрещнаха заразата в България на много ранен етап и не позволиха лавинообразното ѝ разрастване, което се случи на други държави. Трябва да се гордеем с нашите медици.
Човешката глупост обаче е неизтребима. Изразява се в опасна самонадеяност, подценяване и неспазване на обявените мерки за самозащита и в чувството за неуязвимост, с което наврежда не само на себе си, но и на всички, с които общува. Още по-вредни са обаче видните политически и публични фигури, които обилно заливат обществото с популистки предложения и измамен оптимизъм, облечени в “бащинска грижа” за хората, за бедните и най-вече за бизнеса. И трупат фалшиви дивиденти на гърба на целия народ.
Какво ли не чухме тези дни, включително и в парламента, по повод актуализацията на бюджета. Жестока критика, много неверни твърдения, откровени лъжи, хиляди екзотични предложения от кого ли не – предимно от хора, които не носят никаква отговорност за нищо. Но знаят всичко и могат всичко. Включително как се управлява държава в дълбока, комплексна криза.
Криза, която задължително трябва да се управлява ръчно – ежедневно, ежечасно, продължително, без прекъсване!!! За което се изискват много разум, висока компетентност, единомислие и мъжество. Така се справихме някога, така ще се справим и днес. Затова нека дадем шанс на правителството. И ако не можем да му помогнем, поне да не му пречим.
Защото ситуацията е извънредно тежка и е нужно да се СМИРИМ. Да станем по-човечни. По-дисциплинирани и по-разумни. И да уважаваме повече титаничните усилия, които медиците полагат, за да запазят живота ни.
Да уважаваме повече денонощните усилия на Националния щаб, на правителството, на институциите за ограничаване на пандемията. Усилия, благодарение на които днес сме между държавите с най-малко поражения.
- Нужна ли беше актуализацията на бюджета, сега ли трябваше да стане и мислите ли, че ще бъде достатъчна?
- Да, актуализацията на бюджета за 2020 г. е задължителна, защото повечето от обявените мерки отсъстват от сегашния бюджет. И ако досега се събираха данни, анализираше се ситуацията, правеха се прогнози и се обсъждаха мерките с работодатели и синдикати, то дойде времето и на финансирането на приетите мерки. То трябва да стане в спешен порядък, за да има полза час по-скоро.
Питате актуализацията достатъчна ли е в този вид? И да, и не, ако се абстрахираме от медицинските препоръки, които са с преимущество пред всичко останало, и се съсредоточим само върху икономиката.
ДА, казва правителството, но с уговорката, че кризата няма да трае повече от три месеца. Аз казвам по-скоро - НЕ, защото мисля, че икономиката ще спадне с повече от заложените 3% и БВП за 2020 г. няма да достигне 121 млрд. лв., което ще доведе до по-голям спад на приходите в бюджета от предвидените 2,5 млрд. лв. Така, че рискът в приходната част е съвсем реален. Същият риск съществува и в разходната част.
Милиардът, с който се завишават разходите, може да се окаже недостатъчен, ако кризата се задълбочи и се наложи допълнително социалноикономическо финансиране. Дано да греша! Сигурен съм, че експертите в Министерството на финансите могат да смятат, и то много добре, затова нека приемем, че тази актуализация ще се окаже достатъчна за криза от три месеца. Още повече че винаги е възможна следваща, ако се наложи.
- Като бивш финансов министър вероятно ще кажете, че мерките в подкрепа на бизнеса и на хората са достатъчни. Но какво виждате от другата страна?
- Когато усилията приоритетно са насочени към битка за спасяването на живота на хората от заразата и на подпомагане на социално слабите, естествено е подпомагането на бизнеса да е на втори план.
Ако това продължи достатъчно дълго обаче, ще ни върне в пещерите. Обявените досега мерки няма как да бъдат съвършени. Правени са в спешен порядък за по-малко от две седмици, но повечето са крайно необходими. Обществото и правителството обаче трябва да гледат на тях само като първа голяма стъпка замарт и април.
И след анализ на резултатите при необходимост да се предложат допълнителни мерки в съответствие с развитието на пандемията и степента на пораженията върху икономиката.
Разбира се, като се ползва опитът и на другите държави от ЕС и света. Това означава ръчно управление на кризата.
Повечето от мерките са безспорно добри, като предоставянето на допълнителни средства от 1,43 млрд. лв. на ДОО - фонд “Безработица” и 1,4 млрд. лв. за Българската банка за развитие - 700 милиона за увеличаване на капитала и още 700 млн. лв., отпуснати допълнително, с които ще се предоставят гаранции на търговските банки за отпускане на микрокредити от 1500 лв. на нуждаещи се хора и на кредити за бизнеса.
Добри мерки са отсрочването на данъци и разсрочването на плащания по главници и лихви по тях. Също и възможността за получаване на безлихвени кредити до 100 хил. лв. за малките предприятия с гратисен период от 5 г. и срок за погасяване 10 г.
Същите срокове важат и за микрокредитите от 1500 лв. месечно, получени от нуждаещите се граждани. Дава се възможност на регистрираните в бюрата по труда безработни да работят в селското стопанство, като запазят и пълния размер на получаваното обезщетение за безработица.
Друга - като мярката 60/40, с която държавата изплаща 60% от заплатите, (без осигурителните вноски), е спорна и не се приема еднозначно от работодателските организации. След допълнителни дебати в крайна сметка държавата прие да заплаща и осигурителните вноски върху тези 60%, с което ефектът от мярката значително се подобри.
CV
l Роден на 6 май 1947 г. в София
l Завършва ВИНС Варна, специалност “Икономика на промишлеността”
l До 1989 г.заема редица икономически длъжности - началник на планов отдел, главен счетоводител,
помощник - ректор.
l От 1990 г. е член на СДС
l Бил е председател на Българския демократичен форум. Избиран за депутат в 37-ото, 38-ото и 39-
ато народно събрание
l От 1997 до 2001 г. е министър на финансите в правителството на Иван Костов
l През 2005 г. след поредното разцепление на СДС и основаването на ДСБ напуска активната политика
lЖенен, с две деца.
