Актьорите сме една голяма армия и ако се съберем, бихме могли да сме полезни и с физически труд.
Ако трябва, ще изградим изцяло нова болница, казва талантливият комик
Обадих се и на д-р Костадин Ангелов, шефа на Александровска, и на проф. Иван Костов от “Майчин дом”, и на проф. Мутафчийски, че съм на разположение за каквото преценят
Театър винаги ще има. Това е една от най-древните социални медии, ще остане дълго и след нас
- Г-н Нейков, много хора споделят, че отначало са били доволни от тази неочаквана почивка, която извънредното положение донесе, но след това стените сякаш започват да ги стягат. При вас как е?
- Не бих казал, че ме стягат. Добре се чувствам. Но съм притеснен за икономиката, за битието ни. Актьорите и артистите сме първите, които се дръпнахме от това да изпълняваме професията си. Има много мои колеги, които единствено на нея разчитат да хранят семейството си.
- Щяхте да имате премиера на 15 март. Какво не успяхме да видим?
- 15 и 16 март бяха обявени като премиерни за “Всички освен мен” - пиеса на Щефан Фьогел, в Сатиричния театър с режисьор Лилия Абаджиева. Последната ни репетиция беше в петък, 13 март, когато обявиха извънредното положение. На два дни от премиерата бяхме, представлението беше готово, забавлявахме се. То е доста интересно, на нас много ни харесва. Освен мен участват още Александра Сърчаджиева, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова, Стефания Кочева, Васил Витанов и Боян Арсов. Това е ситуационна комедия, но много разчепкана. Темата е лъжата, лицемерието. Един човек трябва да ожени дъщеря си, да се запознае с кандидат-жениха, да провери неговото счетоводство, иначе не би дал дъщеря си току-така. Явява се като много морален, много начетен човек, но се оказва, че като паднат маските, настъпва объркване на имената и ситуациите.
Трябва да се види, не мога да ти го разкажа с две думи. Комедията е решена с много въображение, с изключителна сценография, осветление, озвучаване и режисура, доста е динамична. Много хубаво забавление беше. Час и 50 минути забравяш къде се намираш.
- Планирахте ли друга дата за премиерата? Всъщност очаквате ли скоро да се върнем към нормалния начин на живот?
Премиерата беше
отложена за 12 април
Не знам към днешна дата дали ще остане така, но представлението е готово и нямаме търпение да се съберем отново и да репетираме.
Иначе се надявам и вярвам, че ще се върнем към нормалния живот тогава, когато всички осъзнаем, че трябва да бъдем дисциплинирани, че трябва да пазим първо хората около нас, а след това и себе си, да не мислим първо за себе си. В тази ситуация би трябвало да изпълняваш това, което всички изпълняваме, подчинени на условието, че живеем заедно в едно общество и трябва да се съобразяваме с нормите, които защитават и здравето, и сигурността ни.
- С какво запълвате времето си?
- Сега мога да обърна внимание на най-близките си, на семейството, на малката (дъщеря му Анна е на 9 г. - б.а.) - да се занимаваш, да четеш, да играеш, да учиш, да обучаваш. Такива работи, като всички.
- Много ваши колеги пеят във фейсбук, други четат приказки. Какво е това - начин да забавляват хората или да се спасят от страха и напрежението?
- Възприемам го като себеизразяване. Дали се харесва, или не, хората ще определят. Аз лично съм по-консервативен, предпочитам да отида на театър, да гледам кино или някой филм вкъщи. Нямам нужда някой да ми прочете приказка. Предпочитам аз да прочета на детето или то на мен, ще ми е много по-забавно и ще имам възможността да ѝ обясня някоя дума, която не познава, да ѝ разкажа за някоя ситуация, да се сетя за конкретна история, която прилича на част от приказката. С такива неща се занимаваме вкъщи и на мен това ми е доста по-забавно.
Не мога да упрекна колегите, които се занимават с тези неща. Така може би заместват липсата, че не могат да отидат в театъра и да работят. Но аз съм по̀ олдскул, може би идва от годините. Предпочитам, като съм на театър, да е на живо, да седя и да виждам как актьорите дишат, как им трепкат мускулчетата, да им виждам гримасите.
- Освен емоцията в театъра за актьорите това е и работа, от която зависи оцеляването им. Извънредното положение ще сложи ли край на актьорската игра?
- Край няма да сложи. Но ще има редукция, преосмисляне от тази криза, която ще бъде и финансова, и социална, и емоционална, и културна. Ще бъде лек рестарт. Така че след нея вече няма да е все едно кой ще забавлява, кой ще пее. Театър винаги ще има. Това е една от най-древните социални медии, събирането да се гледа представление е от древността и ще остане дълго след нас.
Въпросът е, когато обществото има нужда и приоритетите му сега са други, какво можем ние да направим, как можем да се обединим, на коя болница да помогнем, къде може да отидем, за да дадем своята лепта - чисто физически, в лично качество, или да се организираме в група. Това щабът би трябвало да реши, но ние, актьорите, сме една голяма армия и ако се съберем, бихме могли да сме полезни. Ако трябва да изградим изцяло нова болница, ще носим кофи, ще бутаме количките с вар и тухли. Каквото е необходимо. Физическият труд не ни е толкова чужд, защото ние така или иначе изпълняваме психо-физически тежък труд на сцената. Длъжни сме да бъдем полезни на обществото така, както винаги сме го правили. В крайна сметка всяка вечер даваш част от себе си, от душата си на обществото. Това е най-присъщо за актьорската душа.
От друга страна, имаме отговорност тази памет и ценности да останат за следващите поколения, независимо че сега са тежки годините. Трябва да запазим тази информация какво е било преди нас за следващите.
- Как ще стане това нещо?
- Трябва да се направят документални паметници. Да записваме всичко. Сега седим вкъщи и всеки би могъл да пише някакъв дневник или нещо под различна форма - как се е чувствал по време на репетиция, с кого е репетирал, как го е правил.
Същевременно трябва да съхраним и всички музеи и паметници.
Не може да мислим само
за физическото оцеляване,
трябва да се погрижим
и за духовното
Затова, ако трябва да се ремонтират паметници или музеи, актьорите можем да го направим.
- Дали повечето актьори ще се съгласят да вършат такава работа?
- Да, ще го направят. Най-малкото сме по-отговорни, дисциплинирани. Всеки един от нас би могъл и в някаква друга област да бъде полезен. Има хора, които рисуват прекрасно, пишат изумително, готвят много вкусно, някои дори имат лекарски заложби като Наум Шопов. Той си е и лекар.
- Обаждали сте се на лекари, за да кажете, че сте готов да помагате. Защо?
- На всичките съм казал, че съм готов - и на д-р Костадин Ангелов, шефа на Александровска, и на проф. Иван Костов от “Майчин дом”, и на проф. Мутафчийски, че съм на разположение за каквото преценят. Бих могъл да ходя, да съм санитар, хигиенист, каквото е необходимо.
- Как реагираха те?
- Благодариха за готовността. Но съм сигурен, че ако се наложи, и аз, и много мои колеги ще ги подкрепим и ще дадем своята дан. Така се живее в общество. Тази криза ще има и положителни ефекти за обществото. Ако не ни обедини сега, няма кога да стане. Ето, въздухът е по-чист, спазва се голяма дисциплина, няма хора по улиците, коли не се движат. Значи има съзнание. Не е само страхът от това лично да оцелеем и да запазим себе си. Има дисциплина и отговорност към ближния.
- Кризата трансформира много бързо голяма част от живота ни - образованието светкавично мина онлайн, а имаше очаквания това да се случи за 10-ина години, дори университети шият маски. Какво ще се случи с актьорството и театъра? Само телевизионен и онлайн ли живот ще имат?
- Онлайн образованието няма нищо общо с това да видиш гримасата, усмивката на учителя, да ти обясни, да го разбереш, да ти обърне внимание лично на теб и най-важното, да те влюби. Да се влюбиш в преподавателя си и той да направи така, че да те влюби в предмета литература, история, английски, математика. Живият контакт не може да се замени абсолютно с нищо, живото общуване няма аналог както при хората, така и при животните - слончетата примерно се събират при две-три слоници, които се грижат за тях. И маймунчетата са така. Така сме и ние, човеците.
А театърът с нищо не може да бъде заменен. Нито със сериали, нито с телевизионен театър, който, между другото, е прекрасна форма от нашето минало. Той обаче, за съжаление, умря и няма как да бъде възроден, тъй като зависи от толкова много компоненти - постановчик режисьор, авторски права, изграждане на декори, тв заснемане. Още повече че тв театърът е изключително скъпо удоволствие. Аз буквално го обожавах.
Но театърът като медия никога няма да умре. Ще го има и по време на кризата, и след нея, много след нас ще има театър.
- Кризата може ли да изиграе ролята на лакмус и да изведе напред предимно добрия талант?
- Убеден съм, че така ще стане. Миналото не можеш да го промениш, то е свършило. Бъдещето е далеч. Прозорецът на сегашното време, в което живеем, е доста по-голям и започваме да преоценяваме приоритетите си.
Бяхме се превърнали в
консуматорско общество,
на което се сложи край
Оттук насетне човек ще внимава къде и как си харчи парите, ще се цени всеки лев, всяка усмивка и добра дума, всяка помощ.
И между другото, понеже живеем във време на предизвикателства, се сещам за едно-единствено, което винаги ме е водило в живота - ако непознат ти е помогнал, ти си длъжен да помогнеш на други двама непознати. Това го носим като отговорност в нашето общество, защото живеем на прекрасно място, наследници сме на уникален народ с много традиции, имаме хиляди поводи да се гордеем - и с история, и с археология, и с култура. Наследници сме на много хубави хора, а ние сме хубави точно с тези силни качества. Даже и с мерките, които взе правителството, се гордея, след като цяла Европа повтаря точно тях.
- Не ви ли е страх, че това извънредно положение може да застраши демокрацията?
- Не, не. Това са изкривени псевдосвободомислещи хора, които са слободясали. Има голяма разлика между свобода и слободия. Разликата е като между локум и локомотив, като между Лом и Лондон, между Кан и Тутракан. Хората си мислят, че на тях им е позволено всичко, че техните свободи са засегнати. Чакай, защо разсъждаваш така? На всички нас свободите са засегнати в името на нещо конкретно. Искал бил да се разхожда до Витоша. Трябва да се смирим най-накрая, да се подчиним и да видим кои сме, защо сме. Да се вгледаме в себе си били ли сме добри, какво да направим, за да сме такива. Защото тези лоши хора, сега затворени вкъщи, ще се изпотрепят в семействата си. Ей това е война. Защото ти като си лош, си лош със себе си, но и с хората около себе си най-вече.
Има един много хубав пример за злобата, който винаги съм давал. Ако аз ти подаря сега един подарък, обаче ти не го приемеш, този подарък чий е?
- Ваш.
- Точно така. Същото е и със злобата. Ако ти давам злоба, хейт, жлъч, но ти отказваш да го вземеш, то остава в този, който го дава. Така че това е най-добрата бариера към подобни хора.
- Имате прекрасни колеги и в театъра, и в “Комиците”, и в сериалите, за които неведнъж сте казвали, че заедно с тях не чувствате умора, колкото и дълъг да е бил работният ви ден. Те какво правят, чувате ли се с тях?
- Истината е, че и аз, и колегите ми имахме нужда от малко почивка. Ние не се спирахме да работим. Не искам да преувеличавам, но оборотите наистина бяха нечовешки и това положение сега малко ни приземи, остави ни при семействата. Тази карантина много прилича на коледните и новогодишните празници, макар че сега няма какво да се празнува, т.е. не е празнично настроението. Но така ни действа. Аз лично не успях да си почина много около празниците, така че сега добре ми се отразява. Колегите също си почиват, чуваме се, повечето са уплашени, тъй като са притеснени за това къде и кога ще работят.
В сферата на услугите и ентъртейнмънта поражението е жестоко. Като вдигнат карантината, се надявам
хората веднага да влязат
в театъра, но имам и леки
притеснения, че няма
да се случи точно така
Сигурно ще има страх от това някой да не е болен в салона, да не ги зарази.
Всичко това преосмисля до голяма степен поведението ни, начина ни на живот. Българите сме много умна и интелигентна нация и се надявам, че ако не в Европа, поне в България ще се измисли някаква ваксина или лекарство, което да помогне това нещо да мине. Наистина имаме прекрасни специалисти.
Ей сега ми се иска да видя в очите онези, които до вчера псуваха, плюеха, репчеха се и биеха лекари, санитари, медицински сестри. Дали намериха смирението в себе си, дали оцениха тези, които рискуват живота си за всички нас. Тепърва ще разберем значението на много професии.
Много повече ще значат добрата дума, добрият поглед, добрият жест, доброто представление, добрият актьор, добрият певец, добрият хлебар, вкусният хляб, вкусното сирене.
- За да се вдигнат бързо нещата на крака, какво трябва да направим?
- За да подкрепим нашата икономика, аз лично за себе си съм взел категоричното решение да пазарувам само в малките магазинчета и да подкрепям единствено и само български стоки. Нямам нужда от подобна суета на дупето ми дали ще са италиански гащи, или български. Преди не се замислях, но сега ще предпочитам да сложа български гащи от български производител.
- А италианските обувки?
- Износвам каквото имам (през смях) и оттук нататък само български. Наистина смятам, че това е начинът да помогнем на икономиката. Като си купиш български обувки, даваш хляб на обущаря. Той ще нахрани семейството си, като отиде да си купи хляб от българската хлебарница и така ще помогне на хлебаря и неговото семейство. Детето на хлебаря ще отиде на курс по пиано и ще даде паричките си на учителя по музика, който пък, понеже е интелигентен човек и е свикнал с културата, ще отиде на театър и ще даде своя дан за актьорите. Виж как се завъртат нещата.
