Спираме “Сладко отмъщение”, защото в тези условия няма как да се снима
- Налага се да излизате, къде ви хващам в момента, г-н Априлов?
- Отивам да се видя с колегите сценаристи, с които работим върху “Като две капки вода”, събираме се в офиса. Като имаме четене на сценария, го правим във виртуална стая по телефони, таблети. За да не се събираме много хора на едно място. Иначе сценаристите сме трима, в голям офис сме, стоим на разстояние един от друг, имаме маски, ръкавици. В студиото продължаваме да сме на живо, въпреки че сме без публика, непрекъснато се прави дезинфекция, проветряваме, всички сме с маски, ръкавици, мери се температура на всяко влизане. Правим всичко, което хората искат от нас.
- Големият ви син живее от години в Италия, там ли е в момента?
- Да, Влади е в Милано, в доста усложнена обстановка. Непрекъснато говорим по телефона и с майка му много се притесняваме. Сега работи като монтажист към почти всички известни в България предавания. Все млади хора са, но и при тях е проблем, спряха предавания, спряха публика.
- А малкият - Алан, все още ли тренира карате?
- Продължава тренировки в хола, залите не работят. Паднаха много важни турнири, на които разчиташе за точков актив.
- Работехте върху две предавания едновременно, другото е “Сладко отмъщение”, не ви ли беше доста натоварено?
- Не е проблем. Аз съм от хората, които всяка сутрин се молят да имат работа. Като има работа, съм добре и си я върша. Това, което ме притеснява, както и всички хора, е този вирус, който ни удари много лошо. Иначе работата не ме плаши.
- Успяхте ли да заснемете много епизоди на “Сладко отмъщение”?
- Не, много късно дойде ангажиментът и направихме пет епизода. Спираме го, защото в тези условия няма как да се снима. Има сюжети, срещи в ресторанти, в офиси, навън... Като мине карантината, живот и здраве, пак ще продължим. Ангажиментът беше за десетина епизода, да видим как ще се получи отново след толкова години пауза. Хващат ли се, можем ли го още?!
- Какъв е резултатът до момента?
- Моето мнение не е много меродавно, защото съм твърде критичен, Маги Халваджиян също. Искаме да е повече и повече, а то невинаги се получава. Тези, които се занимаваме с телевизия, по друг начин гледаме на нещата. Питам за мнение обикновените хора. Има доста добър рейтинг. А и за няколкото предавания, в които се появих, навсякъде, където ходя, хората ми казват: “Хей, Влади, хайде направи отмъщение!” Явно са го гледали. В българския ефир
липсваше такова
предаване със
скрита камера,
а го има навсякъде по света, така че малко сме разнообразили.
Но не уцелихме момента. Хората сега са притеснени, вълнуват се от други неща. Скритата камера е за по-широко скроени хора. И в “Капките” сме леко притеснени, борим се мъжки, вкарахме семейства да гледат в ефир, добавяме и още по-мащабни неща. Но това, че няма публика и всички работим в такива условия, се отразява. Единодушно решихме да спрем тази “Скрита камера”, как да седнеш да мислиш постановки, хората са притеснени, вкъщи са...
- Но зрителите искат и нещо различно, не може да се гледа и чете само за коронавируса.
- Прави са, това те облъчва отвсякъде, хиляди мнения, хиляди коментари, затова и продължаваме с “Капките”. Дето се казва, останахме последният воин и добре се получава, за да може хората да гледат и нещо различно, да се забавляват.
- Случвало ли се е да има обидени след “Сладко отмъщение”?
- Винаги е имало хора, които са се обиждали или притеснявали как са изглеждали. Това са нормални неща. Като не знаеш, че те снима камера, се държиш по един начин, пред обектива е съвсем различно. Това е скрита камера, трябва да изкараш човека от имиджа, който има в медиите. Такава е идеята. През годините са ни обвинявали, че шегите ни са доста солени, понякога груби. Това е провокация, като правиш скрита камера, правиш ситуация, засилваш нещата и гледаш какво ще стане.
- Била съм на снимачната ви площадка, когато жертва беше Краси Радков и беше много забавно.
- Краси Радков започна при нас като млад актьор, аз го познавах от Врачанския театър, изключителен актьор. Когато стартирахме “Скрита камера” през 2000 г., започнах да го викам да прави малки роли при нас. Той направи поне 4-5 епизода. Като стана много разпознаваем, реших да му направим и на него. Излъгахме го, че кроим номер на един мой приятел - грък, а всъщност той беше жертвата, прецакахме и него. Това беше краят на участието му в “Скрита камера”, защото вече беше познато лице. Между другото, много млади актьори играха при нас - Митко Рачков, Геро, Васко Мавриков, доста хора. Навремето предаването беше добро поле за изява.
- Много години бяхте пред камерата, после останахте само зад нея. Липсва ли ви този тип изява?
- Не, защото работя изключително много зад камера. Дали ще съм пред, или зад нея, няма никакво значение. Просто си върша работата, а моята работа е телевизията.
Никога не съм
се бутал да се
показвам на екран,
да водя нещо. Не обичам такива неща, бил съм водещ 15 години, какво ли не съм правил. Така че сега за мен “Сладко отмъщение” не е някакво ново предизвикателство. Пък и то е тип риалити, всичко се случва на момента, няма студиа, няма пудри, няма аутокюта. Някъде съм рошав, в друг кадър съм смачкан. (Смее се.)
- “Като две капки вода” е изключително забавно предаване. У зрителите остава усещането, че целият процес на работа е един безспирен смях, така ли е наистина?
- Продуктът е добър, но по време на работа не се забавляваме толкова, това си е отговорна и сериозна работа. Три часа ефир! Сценариите са едно на ръка, но хубавото в това шоу е, когато нещата не вървят само по сценарий, има изненади, един каже едно, друг отвърне... Даже тези дни четох някакви коментари, в които един човек питаше дали заяждането между Луна и Юлиан Вергов е по сценарий. Такива сценарии не правим. Това са си взаимоотношения, които възникват в процеса на работа. Не експлоатираме подобни неща, в шоуто участват осем популярни имена, които влизат в образа на някой друг, преодоляват притеснението, излизат на сцената, а оттам възникват хиляди неща. Забавно е, защото много хора участват в реализацията. Водещите са начело на парада, но има участници с техните емоции, жури, публика, оценки, коментари, това е сплав от много неща. Когато идеята е да е забавно, да не е претенциозно и цари дух на разбирателство, на смешки, то се получава.
- Това са различни характери и не всеки търпи критика. Стигало ли се е до много крайни реакции, които публиката не е видяла?
- Не, ако имаше крайни реакции, щеше да има някой напуснал. Но винаги прехвърчат искри, едни участници идват и знаят какво да правят, как да забавляват, други предявяват претенции, но още на второто шоу вече са наясно в какво участват. И форматът ги увлича, подхвърлянията между участници и жури са нищо, получават се непрекъснато.
Ние се гордеем и
с нашата публика,
защото тя е най-емоционалната. Когато 500 човека ти скочат на крака и те аплодират, усещаш, че си направил нещо. Сега като я нямаме, участниците не могат да усетят тази положителна енергия, която идва от залата.
