По време на абитуриентските балове през 1974 г. е на косъм от смъртта - 40 дни лежи в болница
Тъгува за 4-годишния си син, защото го е изолирал на 100 км от него и не го е виждал от месец
Проф. Коста Костов е специалист по белодробни болести и със заповед на министър-председателя Бойко Борисов бе назначен за шеф на новосъздадения медицински съвет за борба с коронавируса. Зад избора на премиера вероятно стои фактът, че лекарят е известен с критичното си мислене, изключителното ноу-хау и най-вече със знанията си да лекува заболявания на белите дробове, които са първата мишена на опасния COVID-19. Той е на 64 г. и в момента работи в болница "Св. Анна". До миналата година в продължение на 34 г. бе във ВМА.
- Проф. Костов, как решихте да станете шеф на Медицинския експертен съвет?
- Не съм имал голям ентусиазъм да оглавявам такава структура, но сега е време, в което всички трябва да дадем нещо от себе си, за да се справим с тази епидемия. Особено ако си медик, трябва да мобилизираш всичките си знания и умения, за да бъдеш в полза на колегите от практиката. Смятам това за дълг на всеки медик днес, затова, когато излезем от тази епидемия, всички трябва да отдадем заслужена почит и уважение към тях.
- COVID-19 представлява ли голяма опасност за хората?
- Коронавирус има от времето на цар Калоян, тоест такива епидемии са се появявали често във времето векове назад. Хората са преминали през много пандемии. Тези антропозоонози, предизвикани от животински вируси, създават проблем, защото
човешкият организъм не е подготвен за срещата с тях
Затова и грипен вирус А е по-тежък, отколкото В, тъй като циркулира между животните и човека, т.е. има антропозоонозен характер. Тези вируси поразяват имунитета ни и трудно се справяме с тях. COVID-19 е опасен, но не колкото SARS и MERS, където смъртността бе доста по-висока, съответно около 15 и дори 30%.
Коронавирусите като цяло протичат с белодробни усложнения и се стига до запълване с течност на функционалната тъкан на белия дроб, а това не позволява на пациентите да дишат ефективно. С подобни случаи от грип А се сблъскваме всеки есенно-зимен сезон. В момента ситуацията е напрегнатата, защото за кратко време заболяха много хора. Поради очакваните мутации на вируса твърде вероятно е, имунитетът ни към този вирус да е само една година и подобни епидемии с много по-ниска агресивност да ни споходят и в бъдеще.
Надявам се обаче българите да излязат от тази епидемия помъдрели и разбрали, че
здравето е най-важното нещо
необходимо условие за всичко останало. Сега имат възможност да обърнат внимание на близките си хора, да четат, да послушат любимата си музика или да гледат добри филми. Да се радват на малките неща. Можем да живеем без футболни мачове или телевизионни предавания, но не и без споделена топлота и човечност.
- Разрази се полемика относно използването на бързите тестове. Вие подкрепяте ли прилагането им?
- Моята позиция е и позиция на Медицинския експертен съвет. Ние одобряваме мерките на оперативния щаб върху социалната изолация. Трябва обаче да се надгради епидемиологичната експертиза.
Ние не сме за масовите тестове
в обществото, а за тестване по критерии, извеждащи рисковите групи, които сме определили и те трябва да бъдат подложени на такива тестове. Защото, ако това се случи, ние ще имаме повече знания за хода на епидемията и нейната структура, за отделните епизоди и накрая ще можем да имаме поглед върху общата картина на епидемията. Управлението на един процес изисква познаването му в дълбочина. Всеки пропуснат ден за това познание е ден в полза на коронавируса.
- Ще ви върна назад във времето. Как решихте да станете лекар? Това ли беше детската ви мечта?
- Никога не съм мечтал да бъда лекар. Исках да бъда музикант или футболист, защото баща ми и дядо ми бяха музиканти. За мен лекарската професия изглеждаше нещо недостижимо. Но така се стече моят живот, че
бях постоянен пациент на педиатрите
Имах много здравословни проблеми. Постепенно в мен се оформи едно изключително вълнение, когато видя лекар, и за мен тази професия се превърна в символ на човещината. Съдбата направи и невъзможното да стана лекар. Преломен момент за мен беше последният клас в гимназията, когато се разболях тежко. По време на абитуриентските балове лежах в болница около 40 дни и това предопредели живота ми. Тогава абсолютно безкомпромисно реших, че ако остана жив, ще кандидатствам медицина. След като се излекувах, ми бяха необходими точно 25 дни, за да изпълня решението си. Така се подчиних на съдбата, която, докато страдах от болестта, ми се усмихваше дяволито.
- Къде бяха първите ви стъпки като лекар?
- Още в трети курс се ориентирах към терапията. Въпреки че бях кръжочник по хирургия, още тогава разбрах, че хирург от мен няма да стане. Затова започнах да чета само в терапевтични насоки. След като завърших, ме разпределиха в китното градче Грудово (днешен Средец).
Там работих твърде кратко и след това ме взеха войник. Служих 5 г. в Мичурин (днес Царево) като военен лекар - 2 г. като войник, после още 3 като гарнизонен лекар. Тогава се определи следващата крачка в моята лекарска съдба - изведнъж
замечтах да работя във ВМА,
успях да кандидатствам през 1985 г. и спечелих място за специализант.
