Всяка интоксикация може да увеличи кръвното налягане, но е достатъчно хипертониците да продължат с терапията си
С началника на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Света Анна” в София разговаря ЙОАНА РУСЕВА
- Доц. Финков, хората със сърдечни проблеми и хипертония бяха определени за рискови още с първите изнесени данни за влиянието на новия коронавирус. Каква е причината, как повлиява той на тези болни?
- Сърдечносъдовите заболявания са в доста широк спектър и не всички са еднакво предразположени към усложнения при остри инфекции, включително коронавирус, но по-голямата част са. Специално пациентите с белодорбна хипертония са много сериозно атакуема група поради първични проблеми в системата на белодробната артерия. Другите пациенти са тези с хроничен белодробен застой. Тях бих ги сложил дори на първо място. В тази група влизат и пациенти с белодробна хипертония при сърдечни пороци, при сърдечна недостатъчност,
при увредено вследствие
на хипертония сърце
и пациентите с
коронарни проблеми,
т.е. исхемичната болест на сърцето.
Причината хората със сърдечни проблеми да попадат в рисковата за коронавирус група е, че при редица заболявания на сърцето мишената на уврежданията е белият дроб и белодробната циркулация поради влошаване на налягането в системата на артерия пулмоналис. Това води до промени в белодорбните съдове и съответно компрометира функцията на белите дробове, а както е добре известно, коронавирусът атакува именно тях. По тази причина хората със сърдечносъдови проблеми се оказват по-уязвими от тези, които нямат такива заболявания.
- Може ли коронавирусът да атакува директно сърцето или стеснени от плака артерии?
- По отношение на увредата на сърцето, все още има малко наблюдавани такива случаи, но се наблюдава
увреда на сърдечния
мускул в резултат
на интоксикацията и
вирусната инфекция
Това са т. нар. миокардити.
Коронавирусът прави бързи пневмонии и ако с него се зарази хронично болен от сърце или бял дроб човек, вероятността тя да протече по-тежко и фатално е голяма.
- Как влияе коронавирусът върху хипертонията?
- Всяка интоксикация е свързана с повишаване на обмяната на веществата, респективно учестяване на сърдечната дейност и по-енергична работа на сърцето, при което кръвното налягане е възможно да се вдигне. Достатъчно е хипертониците да продължат да спазват наложената им преди появата на коронавируса терапия, за която е установено, че подобрява контрола върху налягането.
- Необходима ли е по-строга карантина за сърдечно болните пациенти?
- Всички наложени до момента мерки важат и за тях в пълна сила. Те дори трябва да се пазят малко повече от другите.
- Честото учестяване на пулса може ли да бъде някакъв симптом за зараза?
- Трайното учестяване на сърдечния пулс е белег за заболяване, но не само сърдечно. Може да е свързано с ендокринна болест например. Високият пулс е сериозен патологичен феномен, който трябва да се открие от какво е.
Т. нар. доброкачествени тахикардии, които са краткотрайни, може да са свързани с някои емотивни състояния, с някои ритъмни нарушения. При по-трайно задържане, т.е. над 12-24 часа, на висок пулс от 100 удара в минута и нагоре трябва да се потърси лекар за установяване на причината.
- Как да проследяват състоянието си сърдечноболните пациенти сега, има ли прегледи и изследвания, които могат да се забавят, и такива, които трябва да се направят. Хората с високо кръвно трябва ли да го мерят по-често?
- Извънредното положение ограничава достъпа до лекар, но хронично болните са доста добре запознати със същината на заболяването си и показателите, които трябва да следят сами. Който има кръвно, трябва да си го мери толкова, колкото му е казал лекарят.
Трябва да се взимат
лекарствата редовно,
дори и при евентуална
зараза с коронавирус
В случай че забележат промяна в състоянието си, въпреки че стриктно спазват терапията си, тогава пациентите трябва да се обадят на лекуващия ги лекар. В случай на неживотозастрашаващо състояние се препоръчва консултацията по телефон, а не ходене до личния лекар или в спешен център.
- Едни от препоръчваните за прием имуностимуланти са цинк, витамини С и D, селен и други. Има ли някакви противопоказания съчетаването им с други лекарства, каквито приемат сърдечно болните?
- Не, няма. Могат да се приемат. Трябва да се знае обаче, че приемът на тези микроелементи е свързан с тяхната резорбция от организма. Не е ясно какво от приетото количество реално достига до клетката и участва в метаболизма и това е трудно да се докаже. Образно казано,
човек може да изпие
един килограм цинк
и той да не достигне
до организма
- Липсата на движение оказва влияние на всеки един човек. Какви са вашите съвети като лекар особено към пациентите със сърдечно -ъдови заболявания?
- Макар и в домашни условия, човек трябва да си осигури физическа активност. Това важи не само за сега. При този заседнал начин на живот движението е много важно. В момента има много канали, по които спортисти и не-спортисти показват различни упражнения. Те трябва да са съобразени и със състоянието на човека, разбира се.
Има един показателен пример как повлиява обездвижването – преди време доброволци в Америка, здрави хора, са включени в експеримент, при който са поставени на легло за една седмица. В този период са се хранили, без да стават от леглото и да се раздвижват. След това е отнело 3 седмици сърдечносъдовата, дихателната и метаболитната система да възстановят изходните си нива на функциониране.
- Какви са съветите ви относно презапасяването с лекарства?
- Смятам, че
всеки хронично
болен трябва да
има лекарства
за 1 месец
Обикновено в такива количества са и тези, които се отпускат с рецептурна книжка.
- С какви въпроси ви звънят пациентите ви?
- Обикновено пациентите звънят за телефонна консултация главно по отношение на терапията им – дали да променят някои медикаменти.
Аз пък ги питам какви наблюдения имат върху състоянието си, какви измервания правят и какви са резултатите.
Доц. Божидар Финков е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Света Анна” в София. Член е на експертния съвет по кардиология към министъра на здравеопазването. От 2001 до 2003 г. е министър на здравеопазването. Редовно номиниран е и от пациентите си – читатели на в. “24 часа” в ежегодното издание на инициативата “Лекарите, на които вярваме”. Специализирал е инвазивна кардиология в университетските клиники в Прага, Франкфурт, Цюрих, Женева, Мюнхен, Хамбург, Берлин, Лайден, Кливлънд и Индианаполис. Въвежда за първи път в България нови методи в кардиологията като коронарна балонна ангиопластика и стентиране, перкутанната балонна валвулопластика на митрална и аортна клапа.
